Да бъдем взискателни към самите себе си

Започнах да се самоусъвършенствам през 1998 г., затова може да се каже, че съм ветеран-практикуващ. Мислех винаги за себе си като за много взискателен работник и всеки път, когато виждах колегите си, които не изпълняваха изискванията на компанията, се огорчавах. Проявявах много повече усърдие към работата, отколкото другите, но получавах признание от официалните лица, както останалите и чувствах, че в нещо губя.

Когато започнах да практикувам Фалун Дафа продължавах да се считам за взискателен към себе си човек. Мислех, че съществува относителна свобода на действия доколко усърдно всеки от нас следва да спазва изискванията на работното си място. Използвах обичайния си подход и в своето самоусъвършенстване. Считах, че бях много взискателен към себе си, камо ли към обикновените хора, но това не означаваше, че нямах относителна свобода по отношение на това, колко усърдно трябва да следвам изискванията на Фа.

Самоусъвършенствах се с манталитета «да премина както и да е» изпитанията в продължение на много време. Например, ако не ми се удаваше добре да премина изпитание, си го обяснявах така – както и да е – все съм го преминал - и че не мога да премина добре всяко изпитание, с което се сблъсквам. Казвах си, че е напълно нормално, ако този път не съм направил нещо по най-добрия начин, следващият път ще го направя по-добре. Дори считах, че по този начин аз повишавам нивото на самоусъвършенстването си. Когато имах в някоя област по-голям успех от другите, мислех, че този или онзи практикуващ не могат да ме настигнат, и че моето усъвършенстване в тази област е по-добро от тяхното.

Когато виждах някого, който не е толкова взискателен към себе си като мен, мислех, че той не се придържа към високите стандарти в практиката като мен, и по този начин считах, че аз се усъвършенствам по-добре от него. Напълно ме удовлетворяваше, ако правех нещо малко по-добре от другите, а за себе си мислех, че съм по-добър от другите. В действителност всичко беше наопаки – аз не бях в съответствие с изискванията на Дафа на различните нива. Така в продължение на известно време се усъвършенствах в такова изгубено състояние и това не ме вълнуваше.

Но един път, след като заедно с друг практикуващ похарчихме няколко хиляди юана за една търговска сделка, всичко приключи със загубата на вложените пари. На повърхността всичко изглеждаше така, че направените от нас продукти бяха един-два милиметра по-големи от необходимото. Когато ние ги правехме, аз разбирах, че размерът им е прекалено голям. Но когато видях, че моите са по-добри от неговите, аз си помислих, че и тези, с по-големия размер, също ще свършат работа. Тази една мисъл ни струва няколко хиляди юана. Нямаше да загубя тези пари, ако бях взискателен към себе си по време на производствения процес.

Когато разбрахме за загубата, практикуващият, с когото работихме над този проект, се разплака. Аз също много се разстроих, но не заради парите. Разбрах, че в това време, докато другите са взискателни към себе си, когато работят над изделия, аз се усъвършенствам по свещения Дафа без да отговарям на високо ниво. Разбрах, че имам мисленето «само да направя каквото и да е». Когато дойде времето и практикуващите постигнат съвършенство, няма да можем да върнем онова, което сме изгубили, няма да може да го изпълним. По това време ще е твърде късно да поднасяме извинение и това ще е най-печалният момент, който може да си представим.

В дълбините на душата си разбрах, че практиката на Дафа не е «просто нещо си», и ние не бива да подхождаме към самоусъвършенстването с манталитета «за да направим нещо». Да достигнеш по-висок успех от другите не е достатъчно. Когато не сме в състояние да отговорим на изискванията на Дафа на различни нива, не е достатъчно просто да постигнем по-голям успех от някой друг. Това няма да ни даде възможност да се повишим в усъвършенстването. Ние сме длъжни да сме взискателни към самите себе си.

Бъдете добри и ми покажете, ако съм сгрешил някъде.

Версия на китайски език: http://minghui.ca/mh/articles/2007/11/19/166813.html

По http://ru-enlightenment.org/docs/2007/1214/78234816.htm