В момента, най-важното за Дафа учениците, е спасяването на съзнателни същества. Гледайки от позицията на усъвършенстване в периода на Фа-коригирането, изглежда, че разясняването на истината е най-сложното и най-голямото нещо от трите неща, които трябва да правят Дафа учениците, но аз считам, че изглежда така, защото често пъти правим това от позицията на мисленето на същества от най-ниското ниво.
В Закона е казано в какво се състои разликата между човека и Бога. Обикновените хора изпълняват нещата с помощта на своите ръце и крака, а при практикуващите, при изпълнението на нещата, роля играят мислите (праведните мисли), които са и техните свръхспособности. На практика, когато нашите праведни мисли са силни, можем по свое желание във всяко време да използваме нашето чудотвроство, тоест може да се случи така, че дори и да не си приел нещо да правиш физически, то вече да е направено (на сайта Минхеуй беше публикувана много удивителна история за това). Нима това не ми показва, че душевното състояние на практикуващите е достигнало критерия за Богове и затова те могат да правят неща като Богове?
По време на всички тези години, нашите Дафа ученици постоянно полагат много сили за разясняване на истината и вече са измислили много разнообразни форми за това, и са натрупали богат опит. Но има един момент – всички тези форми и опит за разясняване на истината не могат да заменят ролята на праведните мисли и чудотворството. Многобройните факти от репресиите, които се случват и до ден днешен, посочват, че обръщаме малко внимание на действието на нашите свръхспособности. Все едно, че ние от “използването на клечки” сме се развили до “използването на точни инструменти”, и в този процес постепенно отделяме повече внимание на “западното оборудване”, считайки, че добрият резултат на лечение зависи от това дали оборудването ще бъде добро или не, при това забравяме и не обръщаме внимание на ефекта на безформените “жълти, гъсти пари от бутилката”.
Доколко ще можем да прекратим репресиите и в още по-голяма степен да спасим същества зависи от това, доколло можем да преминем от състоянието на «човек, изпълняващ Дафа дела» до състоянието «човек, вървящ по пътя към Бога, изпълняващ дела».
Помня как след началото на репресиите, заради това, че аз тогава все още не бях изучавал дълго Закона и малко бях контактувал със съученици, известно време не знаех какво точно трябва да правя, затова твърдо реших и много усилено изучавах Закона, вярвайки, че Дафа може всичко, и ако само мога да съхраня чистото си състояние, Дафа може да ми покаже какво трябва да правя. По този начин започнах всеки ден по много да изучавам Закона и да изпълнявам упражненията, и едновременно с това да не губя нито минута (освен, когато изучавах Закона или изпълнявах упражненията, или спях), постоянно да търся в себе си, във всяка мисъл, всичко мръсно и ненужно, след което с всички сили се стараех да го отстраня. По това време, на практика, в мен не възникваха никакви мисли, почти във всеки миг можех да контролирам напълно мисленето си, дори си създадох някои механизми, които ми помагаха да правя това. Измененията в мен се случваха много бързо, много леко можех да влизам в състояние на покой, състоянието ми ставаше все по-устойчиво, а силата на мисълта – силна. По това време, ако в други пространства към мен се приближаваше някаква зла същност, аз веднага можех да я усетя, съсредоточавах вниманието си и това зло същество се разлагаше. Моят Юаншен, отхвърляйки тялото, често унищожаваше злото в други пространства. По това време Учителят още не ни говореше за изпращането на праведните мисли за унищожаване на злото, но аз имах усещането, че това трябва да се прави, и го правех. Всеки път, връщайки се от други пространства, усещах себе си като голямо кълбо, излъчващо силна енергия, тялото ми в микросъстоянието направо кипеше от потока на енергията, дори не усещах, че имам форма, всичко в мен и около мен беше енергия, и дори погледът ми излъчваше силна енергия. Когато гледах към стената тя ставаше гъста като прозрачна течност и започваше да се движи, когато гледах лампата, светлината започваше да трепти. След време това състояние премина.
В това състояние аз се усъвършенствах половин година, за това време не се сблъсках с никакви репресии и не се случваха никакви големи изпитания в личното ми усъвършенстване. След това разбрах, че трябва да отида в Пекин, за да защитя Закона. Нямах праведна мисъл, че не се боя да отида в затвора заради Закона и не успях да я различа и да я отстраня, затова ме арестуваха и задържаха един месец. По време на задържането ми се срещнах с много затворници, извършили различни престъпления. Просто им казвах, че Дафа е добър и че последователите му са подложени на репресии (тогава не знаех как да разясня истината, просто казвах това), с изключение на отделни наркомани, повечето ми вярваха.
Мисля, че най-голямата сила на практикуващия не е в уменията му, способностите и формата на изпълнение на нещата (всичко това играе само спомагателна роля), а в роденият от Закона, възникнал от праведната вяра, пронизващ всяка мисъл изработен път на практическо усъвършенстване, недостижимо за обикновените хора, с твърда и неразрушима сила на праведните мисли. Доколко силни ще бъдат нашите праведни мисли, колко бързо можем напълно да разложим злото. И обратно - ако разложението на злото е прекалено бавно, това означава, че праведните ни мисли не са достатъчно силни, ние сме просто като обикновените хора, които правят неща за Дафа и често пъти грешно се намираме в състояние на мислене на ниско ниво.
През тези години изобщо не знаех какво трябва да правя и как да го правя. Само тогава, когато съумях да постигна състояние на твърдо усъвършенстване във всяка мисъл, напълно да изчистя сърцето си по отношение на съзнателните същества, да достигна безгранична вяра в безграничната сила на Дафа –Дафа ми разкри безмерната си мощ.
Законът на Буда е безграничен, но е възможно често да не можем да усетим това, да усетим колко велика е неговата мощ и не защото тази мощ не се проявява, а защото в нашето практическо усъвършенстване има много недостатъци. Когато усъвършенстващите се в човешкия свят правят нещо, с времето се формират някои устойчиви шаблони в мисленето и методите на работа, и е много трудно да се разбере дали трябва да се променят, но в самоусъвършенстването по време на Фа-коригирането ние сме длъжни непрекъснато да вървим напред във вярата си, и в делата си с разясняването на истината, и спасяването на съзнателни същества накрая трябва да достигне състояние, когато не хора, а Буди и Богове изпълняват дела. Тоест, да изпълняваме нещата с праведни мисли, гонг и в най-кратко време. Процесът на нашето достигане на това състояние е и процес на повишаване на ефективността на спасяването на съзнателни същества, и така също е и процес на придвижването на Единното Тяло към достигане на Пълно Съвършенство.
Версия на китайски език: http://minghui.ca/mh/articles/2007/12/16/168465.html
По http://ru-enlightenment.org/docs/2007/1217/130232946.htm
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.