Представител на световната организация на жените осъжда репресиите срещу семействата и децата на Фалун Гонг практикуващите

По време на заседанието на подкомисията за представяне и защита на човешките права към Комитета за човешки права на ООН, проведено в Женева от 26-и юли до 13-и август 2004 година, по време на дискусия за жените и човешките права, президентът на световната организация на жените говори за преследването на семействата и децата на Фалун Гонг практикуващи в Китай.

Поместваме кратко обобщение на речта.

Подкомисията за представяне и защита на човешките права

Двадесет и шеста сесия, 26 юли – 13 август 2006 г.

Точка 6: конкретни проблеми с човешките права

А) Жените и човешките права

Права на децата – разделяне на семейството

Встъплението на конвенцията за правата на децата декларира, че „на семейството, като основна група на обществото и естествената среда за растежа и доброто на всичките си членове, и особено на децата, трябва да му се окаже необходимата защита и помощ, така че да може напълно да приеме своите отговорности в рамките на обществото”.

Г-н председател,

Световната организация на жените (СОЖ) е загрижена са съществуването на семейството, защото както се казва във встъплението, семейството е жизнено важно за обществото и за здравото развитие на децата, както физически, така и психически, и социално.

Незаконното разделяне на деца от семейството им е сериозно нарушаване на човешките права на всеки член от семейството. Твърде често, когато деца са отделени от семействата им, следват още по-големи нарушения на човешките права. В целия свят, семейства продължават да бъдат разделяни, когато деца са отделяни посредством отвличане - или на децата, или на родителите им. Може да се обрисуват три случая.

В Китай, семейства, които практикуват Фалун Гонг, страдат. Фалун Гонг, основан през 1992 година, е китайско духовно учение, основаващо се на принципите истинност, състрадание и търпимост. Практикуващите Фалун Гонг изпълняват упражнения, за да постигнат психическо и духовно обновление.

Практиката е забранена през 1999 година, откогато е последвана от жестоко преследване, оставяйки измъчвани и разделени семейства. Децата също страдат, тъй като те също са задържани заедно с родителите си. Например, две годишно момче, отвлечено с родителите и неговата баба през май 2002 година, е държано в затвор поне девет месеца.

В други случаи децата просто са оставени сами в домете си без надзор. Например през 2000 година майката на 13-годишно момче е арестувана нелегално, а бащата е измъчван до смърт.
Други деца, които все още са твърде малки, също са измъчвани до смърт. През 2001 година, момченце едва на 6 месеца, заедно с майка си, са арестувани и отведени в трудов лагер. В този трудов лагер момченцето и майка му са бити до смърт.

Тези примери нарушават многобройни клаузи на конвенцията за правата на детето. Член 9 казва, че „едно дете не трябва да се отделя от неговите родители противно на тяхното желание...”, а член 35 забранява „отвличането, продажбата или трафика на деца”. И двата члена са нарушени до известна степен в Камбоджа, Китай и Уганда.

Нарушени са и много допълнителни клаузи, включително наследеното право на живот на детето, защитата срещу дискриминация на основа на вяра на родителите, защитата от всякакви форми на експлоатация и малтретиране, защита от насилие и правото на всяко дете да има стандарт на живот, адекватен на физическото, психическото, моралното и социално развитие на детето.

Разделението и разрушението на семейства е само по себе си трагедия и често пъти е следвано от други шокиращи нарушения на човешките права. Деца, които са взети от техните семейства и са експлоатирани, загубват личното си достойнство, идентичност и чувство за самостойност.
Когато основните човешки права на децата не са зачетени, те често преживяват тежка психологическа травма и продължителният ефект от униженията и малтретирането носят своето влияние десетилетия напред в бъдещето на младия човек.

В ситуации, които се използват децата и се отделят от семействата им, те загубват значими възможности за здравословно човешко развитие и имат продължителен негативен ефект върху тях.
Ако очакваме да спрем пътя на циклична омраза, насилие и малтретиране, на децата трябва да се подсигури семейна среда, където да им се оказва загриженост, да се възпитават, и да им се позволи свобода на развитие.

Защитата на децата е инвестиране в бъдещето на мира.

Г-н Председател, ситуации, в които правата на децата са нарушавани и семейства им биват разделяни, се случват по целия свят, и ние споменахме някои примери. Затова ние изискваме от комисията да вземе мерки в рамките на възможностите си да разследва тези ситуации и да направи необходимото за подчинение на Конвенцията за правата на детето, без значение дали ще е посредством назначението на специален следовател по човешки права, създаването на работна група или приемането на резолюция.

Ние на всяка цена трябва да защитим нашите деца.

Благодаря Ви г-н Председател