Да разпознаем завистта – да отхвърлим своето «аз», за да достигнем Пълно Съвършенство в Дафа

Учителят казва: «Когато преподавам Закона, често поставям за разглеждане въпроса за завистта. Защо? Защото завистта се проявява много силно в Китай. Тя е толкова силна, че се е превърнала в нещо естествено и хората дори не я усещат». (лекция седма, «Джуан Фалун»).

Изхождайки от думите на Учителя, осъзнах, че в мен има силно чувство на завист. Развил бях съсредоточеност върху самия себе си и чувство на непълноценност. Освен това съм мълчалив и агресивен. Затова проявлението на зависта ми е не толкова забележимо, но много продължително и постоянно.

Какво е завистта? Както казва Учителят: «Завистливият човек се отнася с пренебрежение към другите, не им позволява да са повече от него. Ако види, че другите са по-силни от него, той губи равновесие в душата си, не е в свои води, не може да се примири с това». (трета глава, «Фалун Гонг, редактирано издание)

„Когато хвалят някого за добрите дела, обкръжаващите веднага позеленяват от завист. Когато някой в организация или на друго място получава премия, получава някаква изгода, му се налага да скрие това. Ако другите разберат, ще загубят душевното си равновесие. Хората на Запад наричат това „източна завист” или „азиатска завист”… Това има връзка с абсолютния егалитаризъм, който се практикуваше в миналото – ако небето падне, все едно, всички ще умрат заедно; ако има изгода – всеки трябва да получи по равно; когато дойде време да се повишат заплатите, никой не трябва да бъде пропуснат... Заради различията в мисленето, характерът и резултатите са също различни. Да вземем например Китай. Когато началникът хвали някого или го поощрява, другите веднага губят душевното си равновесие» (седма лекция, «Джуан Фалун»).

В обществото на обикновените хора завистта се проявява много силно и всеобхватно, и изглежда присъства навсякъде. Силната завист прави хората ограничени и нетърпими. Освен това, хората стават неблагоразумни и ненормални. Прочитайки „Девет коментара за комунистическата партия” разбрах колко е очевидна завистта на Цзян и колко е зла и разрушителна. „Деветте коментара”, пета глава: „ККП изпитва крайна ревност към начина на разпространение и управление на Фалун Гонг”; «Когато основателят на Фалун Гонг г-н Ли Хонгджъ, който е обикновен гражданин, преподавал, залите били пълни с професори, специалисти и китайски студенти, учащи зад граница. Много хора с докторски степени прелитаха хиляди километри, за да чуят лекциите му. Г-н Ли преподаваше в продължение на няколко часа без да чете от листи. Всичко това било непоносимо за тщестлавния, завистлив Цзян Цзъмин».

Обикновените хора проявяват завист към личната слава, изгода и чувствата. Затова създават конфликти, причиняват вреда на другите и се борят един с друг. Цзян Цзъмин, който е глупав, зъл и лъжлив, завижда на Фалун Дафа и Учителя Ли Хонгджъ, и се страхува от „Истина-Доброта-Търпение”, заради което ненавижда Фалун Гонг. Затова този шут е използван от старите сили и злите същества и успя да разгърне безпрецедентното и най-зло преследване на Дафа и Дафа учениците.

В мен има силна завист към съучениците. Толкова силна, че стана естествено и дори не й обръщам внимание. Например, завиждам на практикуващ, който приключва важна работа за Дафа, а аз съм прекалено изморен, за да го настигна. Завиждам на практикуващ, който е получил Закона по-рано, добре се е усъвършенствал и има по-голям опит. Когато разбера, че някой практикуващ е присъствал на лекция на Учителя, завиждам. За изминалите няколко години, заради това, че не съм отхвърлил привързаността към славата, личните интереси и чувствата в усъвършенстването, не се координирах добре със съучениците и не изпълнявах добре трите неща. Затова, в продължение на много време се сблъсквах с проблеми.

През последните три години практикуващите от нашия район не се координираха добре. Някои практикуващи от един район се разделиха на няколко групи и дълго време имаха непрестанни конфликти. Гледайки «Преподаване на Закона на австралийските ученици Фалун Дафа» бяхме сериозно потресени и открихме в себе си огромни противоречия и сериозни проблеми.

В миналото изучавах Закона в спокойно състояние и непрекъснато търсех в себе си. В резултат, постепенно можех да видя себе си ясно. Завистта ме прави егоистичен, обиждащ се, ограничен и склонен към колебания при мисълта за придобивки и загуби. Оплаквам се, че се отнасят несправедливо към мен, а след това чувствам, че съм зависим, унижен и се ругая сам. Освен това не вярвам безгранично в Учителя и Дафа и дори се оплаквам на Учителя. Злият демон на завистта ме води в опасни крайности.

Изучавайки «Продължавайте да отстранявате вашите упорити стремежи» («Път за по-нататъшно усъвършенстване») започнах да разбирам по-добре думите на Учителя. Безграничното милосърдие на Учителя ме трогна дълбоко, а строгите му направления накара лицето ми да почервенее от срам.

Спомняйки си този болезнен опит, съм благодарен за «тежкия чук» на Учителя, който ме разбуди. Длъжен съм ясно да видя корените на моята завист и всички нейни проявления и връзки с другите ми привързаности от гледна точка на Закона. Тогава ще мога напълно да отстраня завистта. Разбирам, че безкрайната човешка жажда, стремежът към борба и завист се усилват едни други, така че е трудно да ги отхвърлиш. Разбирам, че сърцето, което се стреми да се сравнява, води до завист и състояние на зависимост. Ако не отстраним стремежа към борба, той лесно може да доведе до завист.

За практикуващия е действително страшно да счита личното усъвършенстване за най-важното, силно грижейки се за нива и достигане на Съвършенство в самоусъвършенстването, и стремейки се да достигне по-високи нива. Това ще доведе до проявление на демона от собствената душа. Ако този практикуващ не може да достигне целите си ще изпадне в отчаяние, ще падне надолу, дори ако вече е достигнал някакво ниво. Огромните изпитания и нещастия, които среща, ще бъдат непоносими и ще го унищожат. Фактически, това са ненужни мисли за същества в заблуждение.

В основата си всички човешки чувства са проявление на фундаменталните привързаности на практикуващия към зависимостта от своето „аз” и те произтичат от основния принцип на старата вселена – „егоизма”. Като ученици на своя Учител ние сме длъжни да слушаме думите на Учителя, да оставим човешките привързаности и да се грижим всеки ден за спасяването на съзнателни същества. Като Дафа ученици от периода на Фа-коригирането сме длъжни да потвърждаваме принципите „Истина-Доброта-Търпение” и да укрепим Дафа в новата вселена. Като велики Просветлени на новата вселена сме длъжни да проявяваме принципите на новата вселена – самоотверженост и алтруизъм.

Версия на китайски език: http://minghui.ca/mh/articles/2007/12/18/168578.html

По http://ru-enlightenment.org/docs/2008/0214/970235344.htm