Въпросите за човешките права все още стоят пред Китай

(boycott2008games.blogspot.com)

Хюман Райтс Уотч отправи остра критика към Пекин, че правителство се е провалило в изпълнението на дадените преди Олимпиадата обещания за по-големи човешки права и свободи.

Наблюдатели и лобистки групи критикуват усилията на китайското правителство и на Международния олимпийски комитет (МОК), откакто през 2001 г. на Пекин бе присъдено домакинството на Олимпиадата, като отхвърлят твърденията, че Игрите ще доведат до дълготрайна положителна промяна в най-многолюдната страна в света.

След като похвали подготовката на Пекин като „отлична във всяко едно отношение”, представителят на МОК, отговарящ за наблюдението на приготовленията в Пекин – Хайн Фербруген, допълнително разпали гнева на правозащитните групи с неотдавнашните си коментари, че „… начинът, по който се използват Игрите като платформа на групи с политически и социални цели, е често достоен за съжаление”.

Международната федерация за човешки права заяви, че неговите твърдения ще „насърчат” елементите на твърдата партийна линия в китайската комунистическа партия да пренебрегнат международния натиск за обещанията за човешки права. Според МОК обаче съществува широкоразпространено погрешно схващане, че изобщо някога е бил изискван списък от МОК с „обещания относно човешките права”.

„Имаше някои декларации от висши китайски лидери в Пекин, които по своя инициатива повдигнаха въпроса за човешките права и говориха как Игрите биха били част от процеса на подпомагане развитието на човешките права”, каза Жизел Дейвис, директор „Комуникации” в МОК. „Но това никога не е било критерий, по който МОК е оценявал и разглеждал кандидатурата на Пекин.”

„Решението на МОК не е взето в политически или социален контекст. То е до голяма степен базирано на това, какво представлява едно събиране по повод спортно мероприятие и на всичко, което би могло да произтече като следствие от него”, добави Дейвис.

А това, според нея, е двигателна сила за добруване. „МОК вярва безрезервно, че светът ще обръща поглед назад към Игрите и ще вижда в тях ключов момент във време на промяна и развитие на Китай към по-добро”, каза тя.

Междувременно Хюман Райтс Уотч отправи остра критика към Пекин. Организацията заяви, че китайското правителство се е провалило в изпълнението на дадените преди Олимпиадата обещания за по-големи човешки права и свободи и вместо това е затегнало мерките срещу активисти и журналисти в страната, според репортажи на Асошиейтед Прес (АП).

„Правителството изглежда се страхува, че собствените му граждани ще го поставят в неудобно положение, говорейки открито за политическите и социални проблеми, но китайските лидери очевидно не осъзнават, че авторитарните енергични мерки са дори още по-злепоставящи”, заяви Брад Адамс, директор на азиатския клон на базираната в Ню Йорк организация Хюман Райтс Уотч, в изявление, предадено от АП.

На пръв поглед Пекин изглежда чувствителен към определени международни опасения. През юни китайски чиновници и МОК предприеха бързи мерки за започване на разследване по обвиненията на правозащитната група „Playfair 2008”, че четирима официални производители на сувенири са използвали детски труд. Пекин предприе знаменателната стъпка да позволи на майка на жертва от репресиите на пл. "Тянанмън" от 1989 г. да отбележи публично годишнината от неговата смърт.

Но други са на мнение, че от 2001 г. насам е имало затягане на контрола върху политическите дисиденти и свободата на словото, тъй като Пекин се стреми да държи социалния и политически упадък настрана от опасното икономическо развитие на страната.

Например МОК твърди, че Олимпийските игри са довели до подобрения в китайската система на труда, при която се работи дълги часове, при тежки условия и за по-малко от минималната законово обусловена надница.

Но Хан Донгфанг, активист от базираната в Хонконг организация “Китайски бюлетин на труда", съблюдаваща правата на трудещите се в Китай, настоява: „Става въпрос за пазарите и за евтиния труд … Правата на трудещите се са се влошили през последните няколко години”. Според него всяка действителна промяна в Китай може да дойде само отвътре, в резултат на натиск от страна на работниците, от развитието на свободните профсъюзи и от правото на обща търговия – а не от международен натиск.

„Китайските лидери не се интересуват от международния натиск. Не Китай е този, който чука на вратата на международната общност в търсене на услуги, а обратното”, каза Хан.

Според МОК е бил постигнат „огромен” прогрес по отношение на свободата, с която информационните медии ще трябва да отразяват Олимпиадата, след гаранциите, дадени от генералния секретар на Организационния комитет за пекинската кандидатура за Олимпийските игри, Уанг Уей. „Ние ще предоставим на медиите пълна свобода при отразяване на събитията, когато дойдат в Китай”, заяви тогава той.

Нищо подобно, казва дългогодишният китайски учен Уили Уо Лап Лам, автор на неотдавна публикуваната книга „Китайската политика в ерата на Ху Джинтао”. „Полицейските управления и управленията на тайната полиция във всеки град разполагат със списъци на дисиденти и „опасни” хора, на които не се разрешава да говорят пред западните медии”, твърди Лам. „Така че, вместо да ходи по петите на западните репортери, полицията просто ще постави повече „охрана” пред домовете на „заподозрените” във всеки град и област граждани. Те ще имат грижата да не позволят на последните да говорят или работят със западни журналисти”, добави той.

Проф. Джоузеф Ченг от Университета на Хонконг е съгласен с Лам. „Единствената грижа на Китай относно Олимпиадата е да се самоизтъкне пред международната общественост. За тази цел той ще се отнася много добре към чуждестранните журналисти и посетители – но всички онези, сеещи смут, ще "изчезнат"”, каза той. Според него, „преди двадесет години размирниците ги поставяха под строг домашен арест или прибягваха до още по-лоши мерки. Днес им дават отпуск. И в двата случая, те няма да разговарят с чуждестранни журналисти.”

Лам добави, че нито едно от обещанията, дадени от Пекин, не означава непременно, че човешките права ще се подобрят. „Основните обещания, дадени от Пекин, са за очистването на околната среда и за облекчаването на задръстванията по пътищата. И двете неща са постижими чрез драконови мерки”, каза той.

Още повече, докато светът като цяло може да очаква една провокирана от Олимпиадата метаморфоза, реалността е много по-различна, добави той и сподели, че според него, „Пекин няма да намали контрола над дисидентите, неправителствените организации и „агитаторите” за Тибет или Шинжянг и ще има още по-стриктно наблюдение над потенциалните размирници”.

„Южнокорейската Олимпиада през 1988 г. беляза началото на една истинска политическа либерализация. За Китай случаят е съвсем различен. Китайската комунистическа партия вижда в Игрите възможност да покаже на света великите постижения на Китай в икономиката и инфраструктурата, и да демонстрира дипломатическото си влияние. Във вътрешен план Игрите ще помогнат на партията да подхрани „вътрешната сплотеност”, използвайки националната гордост, за да оправдае управляващия статус на партията. Никой лидер на китайската комунистическа партия не иска да използва Игрите като средство, с което да даде тласък на реформите.”

По http://boycott2008games.blogspot.com/2008/01/human-rights-questions-remain-for-china.html