Дафа учениците са длъжни да се придвижват напред

Имаше период в живота ми, когато възникваха конфликти. Тогава пред мен се появиха две малки човешки фигури, едната в черно, а другата – в бяло. Тази, в бяло, беше отляво, а черната – отдясно. Фигурата в бяло изглеждаше млада, приличаше малко на мен, имаше бяло палто и седеше, обкръжена в бял ореол. Другата също изглеждаше като мен, беше облечена в черно, седнала на земята ядеше месо, а до нея имаше бутилка бира. Когато се ядосвах, двете започваха своя диалог, размахвайки ръце и сочейки една на друга с пръсти. Тази, която беше в черно, започваше да говори за всичко, което я правеше щастлива. И все едно ме защитаваше или говореше в моя полза, сякаш е на моя страна. Но всичко, което казваше, противоречеше на Дафа. От другата страна, малката бяла фигура също говореше добри неща, такива като думите на Учителя, цитираше ми стихове от Хон Ин. Те и двете говореха по ред и в края на краищата, тази в бяло седна в поза лотос и започна да медитира със затворени очи. Но аз все още чувствах, че тя ме гледа и тихо ме чака. Тя изглеждаше милосърдно и спокойно, макар и не толкова величествено, както висшите същества, но също много свещено.

Дълго време не можех да се отърва от привързаността си към съперничество. Един път се разсърдих на един познат заради неговите думи, казвайки на себе си: „Така ме вбеси”. Внезапно в главата ми се разнесе глас: „Не се ядосвай, не се ядосвай”. След това гласът ми обясни защо. Но аз не контролирах своя Шиншинг и извиках: „Искам да се ядосам! Остави ме намира!” Това същество не се ядоса, но и не помръдна от място, просто замълча. Виждайки, че утихва аз още повече се ядосах и отново извиках: „Защо не говориш? Викам ти, нима не се ядосваш?” Тя спокойно отвърна: „Не се ядосвам, защото съм Бог, а не човек. Боговете им е все едно какво говорят хората”. Нейните думи ми показаха нивото ми и как да се държа правилно, когато в живота ми възникват конфликти. Внезапно ме досрамя, осъзнавайки, че в този момент нивото ми е паднало до нивото на обикновен човек, или дори по-ниско. Разбирайки това почувствах как тялото ми става по-леко, все едно от него излезе голяма тежест. Аз вече не се ядосвах, обратно, чувствах се щастлива. След това, когато се опитах да си спомня за какво се ядосвах, не можах.

Сега, когато се върна назад, мисля, че беше заради това, че злото, което контролираше злобата ми, беше извадено от мен. Бях потресена.

По времето, когато не се усъвършенствах усърдно, чувствах неувереност в себе си и ми се струваше, че никога няма да мога да бъда добра практикуваща, като другите. Знаех, че Дафа е добро, но не бях в състояние да следвам думите на Учителя. Виждайки, че злото все още прави нещата си, не можех да изплувам над него. Чувството на вина ме обременяваше и си позволих да падна в обикновения живот на всички обикновени хора, което ми донесе много беди. Станах много податлива и изпаднах в депресия.

Един път в главата ми разсъждаваше мъжки глас: „Премини през това, премини през това”. Унило казах: „Не мога”. „Нима не знаеш, че депресията е още един вид демон? Нима не написа статия за това и не я публикува на сайта?” Не отговорих веднага. Гласът продължи: „Раждане, старост, болест и смърт, отпадналост и депресия – всичко това са демони. След като се пребориш с тях, те ще изчезнат. Съзнателните същества разчитат на теб”. Попитах: „Кой си ти? Къде си?” Той отвърна: „Аз съм ти, а ти си аз, но и аз не съм ти. Аз съм до теб, Учителят е до теб, и ние те наблюдаваме”. Сълзи потекоха по бузите ми.

Благодарих за това, което ми каза. Казах му, че искам да запиша този опит и да го публикувам на сайта. Той отговори: „Не сега, стремежът ти да се покажеш все още не е отстранен”.

Описаното се случи неотдавна. Дафа учениците са длъжни бързо да се предвижват напред. Учителят е с нас, боговете ни наблюдават и съзнателните същества ни чакат.

Версия на китайски език: http://minghui.ca/mh/articles/2008/1/7/169784.html

По http://ru-enlightenment.org/docs/2008/0225/879191324.htm