Някои разбирания за привързаността към личната изгода

Винаги съм мислил, че парите не ме интересуват. Дори ако пред мен бяха сложени купчина пари, нямаше да взема нищо и сърцето ми щеше да остане непоколебимо. Мислех, че съм се отървал от привързаността към личната изгода, но в действителност това не беше така. Заради преследването загубих работата си и бях в тежко материално положение. В продължение на много години живях много бедно - «на хляб и вода». Несъзнателно станах много привързан към материалните интереси.

Намерих си работа и трябваше да общувам с много хора. Понякога клиентите забравяха свои малки вещи, например запалки. Привързаността ми към материалните интереси дори се усили и всеки ден аз проверявах дали не са забравили нещо друго. Сърцето ми не се колебаеше, ако бяха големи неща, но от малките не се отказвах. Доколкото малките неща не струваха пари, често носех някои от тях вкъщи и не се притеснявах от това. Но започнах да боледувам. Кожата на ръцете и краката ми често се белеше и това беше много болезнено. Защо се случваше това? Използвайки Фа, за да преценя себе си, знаех, че това е връзка между загубата и придобиването. Бях прекалено лош и постъпвах като обикновен човек. Понякога мислех, че хабя малко количество Дъ. В това време ми се струваше, че икономисвах ресурсите и отстранявах боклука. В дома на моя шеф имаше много такива малки вещи. Той не обръщаше внимание и често ги изхвърляше, ако ставаха прекалено много.

Случайно прочетох статия в Минхуей. Това беше история за брат, който взел орис от сестра си. Той не й върнал достатъчно ориз, но тя не обърнала внимание на това, защото имала много. Братът в крайна сметка се превърнал в пиленце и заплатил за нещата, които не му принадлежали. Бях потресен, след като прочетох статията. Всеки човек има определено количество успех в живота. Най-добре е да хабиш само това, което заработваш със собствен труд. Ще получите могъщо достойнство, ако използвате собствените си пари, за да спасите хората. Но ако използвате Дафа работата като оправдание и вземате вещите на други хора, както се разбира от самосебе си, се опитвате да скриете привързаността си към личната изгода.

Когато стигнах до корена в мислите си, открих, че е заради това, че все още не съм се избавил от привързаността към личната изгода. Живял съм в семейство с ограничени доходи. Икономията е добър навик от лична гледна точка, но ако се привързваме прекалено много от малките неща, които ни интересуват и дори вземаме неща, които не ни принадлежат, тогава отиваме в другата крайност. Освен това се опитвах да си намеря оправдание, за да прибера малките вещи. Малък или голям предмет – не това е главното. Смисълът е в природната склонност към присвояването на вещи. Идеята за присвояване на 1 цент или 100 долара фактически има една основа. Когато осъзнах това реших веднага да върна на шефа си това, което съм взел вкъщи.

Когато се намираме в материалния свят, често пъти не е лесно да се отнасяме строго към себе си. Но сега този въпрос е много ясен за мен: ако съм длъжен за загубя пари, няма да се замисля. Никога няма да взема това, което не ми принадлежи, дори много малка вещ. Безброй очи ни следят. Ние не бива да понижаваме изискванията си заради особените ни обстоятелства. При всякакви условия ние трябва да се държим благородно и с достойнство, по този начин правейки добри неща за бъдещето.

Версия на китайски език: http://minghui.ca/mh/articles/2008/2/15/172402.html