От християнка се превърнах във Фалун Дафа практикуваща

Бях вярваща християнка с намерението, чрез вярата да открия пътя за моето подобряване. През осемте години вяра в Христос, пет години бях болна и здравословното ми състояние така се влоши, че накрая не помагаха дори медикаментите и инжекциите. Дадох 20 000 юана за лечение, които бяха почти всичките спестявания на семейството ми. Често изпадах в несвяст, а лекарите ми казаха, че имам улцеративен гастрит.

По-голямата ми сестра практикува Фалун Дафа и се опитваше да ме убеди да започна и аз, но винаги отклонявах въпроса, защото практиката е забранена от правителството. Аз самата забраних на съпруга ми да изучава Фалун Дафа. През 2004 г. бях прикована на легло. Не бях способна да приемам нищо, дори вода, можех да изчакам още няколко дни, за да се свърши с живота ми.

Достигнала до тази точка, не ми беше останал никакъв избор. Съпругът ми кръстосваше наоколо изпълнен с тревога и един ден ми каза със сериозен глас: „Ти знаеш, че всички наши спестявания са изчерпани и не ни останаха никакви пари. Аз не мога спокойно да понеса да гледам колко жестоко страдаш. Освен това не можеш да преглътнеш дори лекарството и аз наистина не зная какво да правя. Имаме две възможности - едната е да учиш Фалун Дафа от твоята по-голяма сестра, а другата е аз първи да сложа край на живота си, ако продължаваш да бъдеш толкова твърдоглава. Решавай сама". След тези думи той посегна към едно въже и понечи да излезе навън…

Едва тогава се изплаших и го спрях припряно: „Моля те, не прави това! Аз ще уча Фалун Дафа при сестра ми, разбрано?“ Тогава душата ми се успокои. Аз си мислех: „Защо да не направя опит с практикуването, вместо просто да си лежа в леглото и да чакам смъртта?“

С тези мисли в главата извиках по-голямата си сестра и я помолих за помощ. Близките ми се тълпяха около мен. Настроението беше потиснато. Съседите ме придружиха до края на селото, въздишаха по мен и бяха загрижени, че може да не се върна. Хората бяха облечени леко, само аз бях опакована в зимното облекло, със зимната шапка и с топлите обувки. На лицето ми бе изписан страх и мъка. Децата, които срещах по пътя, се обръщаха към мен с „бабо”. А всъщност бях само на 38 години. Когато чух „бабо”, не можех да пренебрегна факта, че се чувствах много тъжна.

След обяд влязохме в дома на моята сестра и започнахме да изучаваме Фа и Фалун Гонг. Тъй като не можах да се успокоя, не можех да уча Фа с пълна концентрация. Вечерта хапнах малко и едва го погълнах на сухо, но не повърнах нищо. От много дни насам, за първи път успях да приема нещо.

На следващата утрин изучавах упражненията. Чувствах се потисната и имах скрупули относно изучаването на Фа. Исках да се предам и повиках съпруга си и му казах, че искам да се върна отново вкъщи. Той външно беше загрижен и ме молеше да се успокоя и сериозно да започна да изучавам упражненията. Той ми каза също, че друг път няма да ни се отдаде повече такъв случай. Сестра ми покани една дългогодишна практикуваща, за да обмени опит с нас. Тя ми каза: „Докато се култивираш искрено в Дафа, Учителят може да ти помогне и да се погрижи за теб. Ако ти не си постоянна или нерешителна, не може да ти помогне никой Буда и докато решението ти се яви, твоето състояние ще бъде подвластно на момента и чудодейната сила на Дафа ще се прояви в тялото ти”.

Бяха впечатлена от думите й и почувствах облекчение. Тогава започнах да изучавам Фа с нея и постепенно се успокоих. Започнах да разбирам и Фа-принципите на Учителя. Съвсем в началото Учителят казва: “Всичко това ще приведем в ред, доброто ще бъде запазено, лошото ще бъде овладяно, с това със сигурност ще бъде гарантирано, че ти в бъдеще ще можеш да се култивираш. Но ти наистина трябва да си дошла, за да изучаваш Дафа. Ако покажеш различни капризи, ако се стремиш към овладяването на култивационни възможности, да лекуваш болести, да опознаеш една теория или имаш някакво лошо намерение, тогава всичко това не може да стане.” (Джуан Фалун, 2. Превод, Лекция 1)

“Аз не говоря тук за лекуване на болести, ние не лекуваме никакви болести. Но ако ти, като истински култивиращ се, имаш болно тяло, не можеш да се култивираш. Аз ще изчистя тялото ти. Изчистването се ограничава в това, и е за тези, които наистина са дошли да изучават пътя на култивация и Фа. На едно нещо наблягаме: ако не можеш да освободиш сърцето си, ако не можеш да се освободиш от болестта си, ние нищо не можем да направим и сме безпомощни спрямо теб. Защо? Защото в този Космос има основно положение - делата на обикновените хора, според будисткото учение, имат съдбовна връзка. Да се родиш, да израстеш, да боледуваш и да умреш се случват само веднъж на обикновените хора. Чрез кармата, която се образува от лошите постъпки в миналото на човека, се предизвикват болести или трудности. Да понасяш страдания е свързано с наследяването на карма, за това никой няма право да я променя произволно. Да промениш това означава, да не можеш да заплатиш вината си. Това не бива да се прави произволно и съзнателно, иначе означава че правиш нещо лошо.” (Джуан Фалун, 2. Превод, Лекция 1)

След изучаването на Първа лекция бях решена да продължа култивацията си. Принципите, преподавани в другите религии, не могат да се сравнят с Учението на Фалун Гонг. По време на обяда този ден изядох последователно две малки купички оризова каша. Това бе първият път от много дни насам, в който приех едно цяло ядене, това бе едно редовно хранене. Веднага повиках съпруга си и го информирах, че съм решила да остана и да се занимавам сериозно с практикуване.

Той беше много учуден. Дойде и ме окуражи с цялото си сърце, и ме предупреди, че не бива да се притеснявам за работите вкъщи. Когато се прибрал и се погрижил за някои неща, той пожелал също да се култивира в Дафа. Взел твърдо решение за това. И така, аз изучавах Дафа в продължение на една седмица в жилището на моята сестра и моето здравословно състояние се подобри. Бях отново здрава. След като научих упражненията, изпълнена с радост, се върнах обратно вкъщи със скъпоценната книга „Джуан Фалун”.

Съпругът и съседите ни забеляваха пълната промяна, която претърпях. Вече носех леко облекло и устните ми бяха розови, а загрижената ми физиономия се бе превърнала в усмивка. Изглеждах по-хубава и по-млада, отколкото бях преди заболяването ми. Всички бяха щастливи.

Чудото за силата на Фалун Дафа, което се случваше с мен, бе огласено бързо наоколо. Хората питаха съпруга ми за Фалун Гонг, а той разказваше на всички, че е срещнал великолепието на Дафа. Благодарение на това, различни хора идваха да практикуват един след друг и избраха пътя на култивацията.

Сега вървя с още по-голямо постоянство по пътя на Фа коригирането. Преодолях прехода на пречистване на моята карма от болести и други изпитания с оглед на твърдоглавието ми, и за да мога да елиминирам всички смущения, предизвикани от лошите сили, видими и невидими.

С непоколебимата ми вяра в Дафа и с милосърдното ръководене на Учителя, и с моите праведни мисли и постъпки, преминах през някои изпитания и с това станах по-зряла. Ако не бях се срещнала с Дафа, щях вече да съм мъртва. Надявам се, че всеки, който притежава същите твърдоглави възгледи, каквито имах аз преди, е научил нещо от моя урок и ще се откаже от своята твърдоглавост.

По http://www.clearwisdom.net/emh/articles/2007/1/3/81406.html