Споделен опит по време на първата Българска Фалун Дафа конференция

Срещнах се с Фалун Гонг миналото лято в Холандия, в ден, в който бях много объркан и търсех нещо, което да ми помогне да се променя. Видях Фалун Дафа практикуващи, които провеждаха мероприятие по разясняване на истината. Прочетох листовката и поговорих с тях. След тази среща бях много радостен и развълнуван. Поглеждах картичката с лотосов цвят и си припомнях лицата на хората, с които се бях срещнал. Така започнах да правя упражненията и да се срещам по-често с тях. Бях изненадан, че никой не говори за пари и лични интереси. Някои ми помагаха при упражненията, а с други разговаряхме. Чувствах се спокоен да споделям неща, за които никога не бях говорил с никого. Всеки път, когато се срещах с тях, усещах хармония и свобода. Нашият Учител казва: "Светлината на Буда озарява навсякъде и поправя всички аномалии". („Джуан Фалун”, лекция 3, Енергийно поле)

В началото наблягах повече на упражненията, а по-късно започнах да изучавам повече Фа и практикувах по-малко. Понякога получавах похвали от другите практикуващи относно движенията ми при изпълнението на упражненията. Опитвах се да не им обръщам внимание и да ги приема като тест, но всъщност дълбоко в себе си бях горд. Не след дълго осъзнах, че съм привързан към манталитета за самоизтъкване. Преди никога не бях обръщал внимание и считах себе си за скромен.

С времето започнах да взимам участие в разясняването на истината, където на повърхността излязоха много други привързаности като привързаността разпаленост, безмисленото обсъждане на хора и определени случки, и т.н., които ставаха все по-осезаеми. Опитвах се да ги разпозная и да се освободя от тях, но много бързо забравях да се третирам като практикуващ.

Понякога се разстройвах, ако китайците, на които предлагахме листовки, реагираха негативно. Много пъти се чувствах лошо след казана дума или извършено действие. Действах прибързано и забравях, че трябва да култивирам Рен. Четях лекциите от Учителя и се опитвах да съм праведен, но всъщност практикувах култивация повече заради другите. Знаех, че Фа е добро. Исках да работя за Фа, но не можех да намеря правилния начин. На моменти усещах подобрение и че се асимлирам с Джън, Шан, Рен, а в други - постъпвах както обикновено, което ме повличаше обратно надолу. Понякога помагах на новите практикуващи, а в други случаи, исках да практикувам само за себе
си и забравях, че трябва да съм състрадателен. Така разбрах, че с тези си мисли и действия не мога да помагам за спасяването на съзнателните същества. Без силни праведни мисли, работата, която вършех, беше безмислена.

Понякога се чувствах неловко сред другите практикуващи, защото това е средата, в която моите привързаности се проявяваха най-силно и ги разпознавах по-ясно. Отчайвах се и се окуражавах. Припомнях си думите на Учителя: "Обикновено, след като човек влезе през вратата на култивационната практика, ще иска да продължи. Всеки има Буда-природа и сърце за култивация" („Джуан Фалун”, лекция 6, Култивационна лудост)

Започнах да взимам участие в груповото изучаване на Фа, където също разбрах, че трябва да гледам повече в себе си и да изучавам закона задълбочено. Контактите с другите практикуващи винаги ми помагаха да откривам Фа и да разбирам кой искам да бъда и как мога да го постигна. Понякога си мислех за отношението им към Фа. В началото ги смятах за малко суеверни, но по-късно с изучаването на закона, разбрах, че всеки практикуващ трябва да се отнася с нужната отговорност във всичко, което прави. Така се опитвах да съм по-убедителен и да се култивирам по-добре. Започнах да разглеждам нещата, вслушвайки се в ежедневието по-задълбочено и не ги приемах за случайни. Заглеждах се повече в хората и света, в които живеем. Започнах да разбирам, че страданието и кармата са навсякъде. Наблюдавах поведението на хората и понякога разпознавах неща, които преди правех и смятах за нормални. Знаех, че имам подобрения в някои аспекти, но човешките ми мисли се проявяваха много силно и доминираха. По този начин не можех да разпозная малкото, което съм успял да култивирам.

Преди и по време на представянето на Галата, взех участие в някои от мероприятията. В началото при промотирнето на шоуто не знаех какво точно да кажа на хората. Постепенно започнах да разбирам повече за причините за създаването на шоуто и за неговите цели, както и за всички проекти, с които се занимаваха Дафа практикуващите и това ми помогна да вложа повече усилия. Спомням си, че един път при промотирането на Гала, дойдоха група деца, които се държаха много грубо с нас. Късаха и хвърляха листовките. Знаех, че трябва да изпращам праведни мисли както правеха останалите практикуващи, но се изплаших. Тогава една практикуваща започна да говори с децата и им обясни много спокойно какво правим, след което те си тръгнаха. Разбрах, че със силни праведни мисли, никаква намеса не можеше да устои. Нашият Учител казва: "Демонът никога няма да бъде по-висок от един Дао". (Джуан Фалун”, лекция 5, Практикуване на лоша култивация)

Преди представлението бях удивен от начинът, по който всички работеха. Всеки изпълняваше задълженията си много старателно и всеотдайно. Никой не говореше за култивация и Фа, но всички го демонстрираха с поведението си. Тези дни ми помогнаха да осъзная как трябва да работя като Фалун Гонг практикуващ и че не трябва да прилагам начина, по който работят нормалните човешки структури. На втория ден от представянето на шоуто имах възможността да го изгледам. След като оркестърът засвири и видях първата сцена се разплаках и започнах да изпращам праведни мисли. След края на шоуто дълго време си мислих за нещата, които видях в него и за дълбокия смисъл на сцените, което породи в мен желание да работя за Фа и да утвърждавам Фа по-усърдно.

Това е краткият ми опит като Фалун Дафа практикуващ. Надявам се, че може да е полезен на някои от практикуващите и че всички заедно можем да вършим по-добра работа по време на Фа-коригирането и спасяването на съзнателните същества.