Споделен опит по време на първата Българска Фалун Дафа Конференция в София

Сред многото неща, които могат да се споделят пред приятели практикуващи на нашата Първа Българска Фалун Дафа конференция, се спрях на два въпроса, които са взаимосвързани, а именно:
Какво ни радва нас Дафа практикуващите?
и
Изпитанията свързани с емоциите.
Вървейки по пътя на култивацията ние постепенно се отказваме от привързаностите на обикновените хора и свързаните с тях типични човешки радости като: „Ох най-после се оправих здравословно, дано не ми се случва отново…”, или „ В работата ми възложиха нова много сериозна задача и то точно на мен…”, или „Купих си нова кола / рокля !” , и още „Той/тя е това, за което винаги съм мечтал и не мога да спра да мисля за него/нея...”. Да не забравяме и за страха, свързан с възможността от загубване на тези „ценности”.

При самоусъвършенстващите се във Великия закон, тези неща са замествани постепенно от разбирането за връзките болест – карма, добродетел – съдба, трудности – изплащане на дългове, тестове - личен път на култивация, подреден от Учителя за нас, и не на последно място увереността, че това, което губим, са лошите неща, а това което е наше, никой не може да ни го отнеме.

Живеейки в обикновеното общество, работейки с обикновени хора, връзките и общуването със старите приятели, силно изразените ми привързаности - чувствителност и емоционалност и недостатъчната ми прилежност като Дафа ученик, оказаха влияние върху продължителността на процеса за осъзнаване на гореописаното и на това как преминава той. Макар да бях вече Дафа практикуваща, аз като че ли не исках да разбера в дълбочина Закона, трудно се съсредоточавах при четенето му и по инерция продължих да гоня и желая нещата на обикновените хора. Вследствие на това загубих време във въртене в кръг, появиха се нови привързаности, засилиха се и трябваше да премина много тестове за елиминирането им, някои от тях доста мъчителни.

При преподаване на Фа в столицата на САЩ на 22 юли 2007 г. Учителят казва: „Всички неблагоприятни неща, които възникват, са тестове за Дафа практикуващите, свързани с нарастването на великата им добродетел. Пред каквито и специфични трудности да се изправите, въпреки че може да изглеждат идентични с тези на обикновените хора и изглеждат – повече или по-малко – същите като проблемите на обикновените хора, в действителност, ако погледнете внимателно и спокойно, ако за миг хвърлите поглед назад към пътя, който сте извървели, не е ли такъв случаят? Да, такъв е. Причината е, че това начинание, което предприемам, следва моя замисъл.”

И още: „Често казвам, че не се тревожа много за крайния резултат, защото това, което трябва да бъде осъществено във Фа-коригирането, е неизбежно. Без значение колко мъчителни могат да станат нещата по време на Фа-коригирането, изходът е сигурен. Така че не му обръщам много внимание, като се има предвид, че е обречен на успех. Това, което ценя най-много, е процеса. Само с целостта на процеса, през който преминава едно същество, имаме завършено същество. Цялостният процес на Фа-коригирането е най-ценният – това е целостта на космоса и най-забележителното начинание.”

Разбирането ми за този цитат е, че Фа коригирането несъмнено ще успее, но тук е подчертана още важността на това как преминава процесът за постигането на този успех. Това, което се цени най-много е процеса. Учителят ни казва многократно, че култивацията е много сериозно нещо. Едно е да го чуеш и прочетеш, но друго е да го осъзнаеш и то, когато реално правиш нещата, които Дафа практикуващият трябва да прави – закаляване на истинността и преодоляване на придобита фалшивост, добротата и преодоляване на егоизма и най-трудното за мен – закаляване на търпеливостта и издръжливостта ми.

И тук искам да повдигна въпроса за емоциите и отношенията между различните полове, като сериозен проблем, който разтяга времето за напредъка в личната култивация. При преподаване на Фа на Фа-конференцията в Ню Йорк на 7 април 2007 г. в Манхатън, във въпроси и отговори част 2, в отговор на ученик Учителят казва: „Порочната ККП иска да тласне човешкото общество към разрушение и това е методът, който използва. Злоупотреба, корупция и други подобни не се броят за кой знае какво. Най-големият проблем е, че порочната ККП разрушава човешкия морал. ККП знае, че Фалун Гонг преподава Истина, Доброта и Търпение и учи хората да бъдат добри, така че тя на свой ред учи хората да са лоши, особено от гледна точка на отношенията с представители на срещуположния пол. Не иска ли [ККП] да разруши хората? Не искат ли Дафа практикуващите да се самоусъвършенстват, обратно до техния изначален произход? Дафа практикуващите трябва да прекъснат и да спрат падението на света!”, и още:
„Когато самите Дафа практикуващи не могат да се държат добре, те не могат да спасяват съзнателни същества. Ако не можете да успеете да се държите добре, как бихте могли да спасявате съзнателни същества? Когато това, което замисляте, не е праведно, как бихте могли да се справите с тази задача добре? Тогава то е същото, като да помагате на злото.”

Моето разбиране на тези думи на Учителя е, че ученик, който не успява да държи мислите и действията си праведни, не само, че не се справя добре в личната си култивация, не помага на Учителя в спасяването на съзнателни същества, но дори помага на злото. Отговорността от действията ни не е само за нас самите, а е в помощ на Фа-коригирането или в помощ на злото. Кой иска от нас да помага на злото? Никой. Но със замъглено съзнание от силни емоциит ние рискуваме да станем съучастници на злото. И затова трябва да се целим директно в премахване на привързаностите с емоциите без да се колебаем искаме или не искаме това, защото с тях си отиват всички главни, второстепенни, третостепенни и т.н. проблеми. То е както, когато плевиш бурени. За тези, които не са плевили бурени ще обясня – ако скъсаш стъблото на плевела, а главният корен със страничните корени останат в пръста, все едно не си свършил никаква работа, защото след няколко дни буренът избуява отново. Номерът е да хванеш здраво стъблото в основата и да отскубнеш цялото растение, повличайки всички корени. Така, както Учителят лекува болестите за нас.

Пишейки това есе, аз все още не съм изчистила градината си от бурените от семейство «Емоции», но пък съм започнала и съм твърдо решена да стигна до края, и насърчавам всички практикуващи да се справят с този проблем решително, вместо да се борят с малките коренчета едно по едно.

Във видео - лекцията пред австралийските практикуващи, Учителят ни напомня, че макар формата на нашата култивация да не изисква отиването в манастир, ние сме тук за Фа-коригирането, а не за нещата, присъщи за живота на обикновените хора.

Нека се върна на въпроса, какво ни радва нас Дафа практикуващите, след като материалните придобивки и човешки емоционални тръпки избледняват все повече докато напълно изчезнат. В деня, в който група практикуващи застанахме да протестираме пред китайското посолство в София срещу намесата на китайския посланик за поставяне на спектакъла на „Небесни сценични изкуства” в България, разбрах, че това, което ми носи радост като Дафа практикуваща, е изпълнението на обета, който някога съм дала пред Учителя. Стигайки до момента, в който аз реално изпълнявах обета си, угризения, обърканост, неудобство и притеснения изчезнаха. На тяхно място дойде лекота, радост, добро настроение и кристална яснота. Защото правех точно това, което трябва да правя. Това състояние на Дафа практикуващия оказва много силно влияние върху обикновените хора. Смятам, че точно тогава Дафа практикуващият спасява обикновените хора, които изскачат отнякъде, най-вероятно чакайки ме да мина покрай тях, и с пробуден поглед и интерес искат на научат фактите.

При преподаване на Фа в столицата на САЩ на 22 юли 2007 г., Учителят ни казва: „С други думи, не обръщайте никакво внимание на действителността на днешното човечество, каквато и да е тя, или на това колко яростно е злото: хората, които са дошли на този свят, чакат да ги спасите!”

Искам да завърша есето си с още един цитат от лекцията в столицата на САЩ на 22 юли 2007 г.: „Въпреки че Боговете, които се спуснаха в Трите сфери, идват от различни нива, единствено имайки непоклатима вяра в Дафа и Фа-коригирането всеки един от тях дойде в човешкия свят. Те искаха да дойдат тук, за да получат Фа и заедно с това да дадат своята подкрепа за Дафа, докато се разпространява. Така че що се отнася до тези същества, независимо от техните нива, непоколебимите праведни мисли, които имаха, бяха неимоверно ценни. Причината е, че погледнати от божествените сфери, човешкият род и човешкото общество са наистина ужасяваща гледка и това бе така особено в този случай, тъй като боговете можеха да наблюдават човешките същества по време на най-лошия им период. Те бяха достатъчно смели да слязат поради тяхната непоклатима вяра в Дафа и убеждението им, че Фа-коригирането несъмнено ще успее. [Те вярваха, че] Фа несъмнено може да ги спаси, че Дафа несъмнено ще успее и че Фа-коригирането несъмнено ще успее, и именно заради това имаха божествения кураж да дойдат в човешкия свят. Не говоря за Дафа практикуващите и учениците, които получиха Фа по различно време, а по-скоро за цялостното състояние на човешката раса в момента. Много същества и много неща в човешкото общество са се променили. С такива същества пред нас, ние трябва да действаме; ние трябва да ги спасим.”

Питам себе си: Аз, като Дафа практикуваща, не съм ли божествено същество, притежаващо божествен кураж, за да дойде в човешкия свят в най-лошия му период? И тъй като съм се пробудила, редно ли е да се лутам дълго в изчистването си от мръсотията, с която съм се замърсила, цопвайки в калта? Редно ли е да ми е толкова трудно да съм решителна, бърза и точна в изпълнение на това, което трябва да направя? Хората около мен, не са ли и те божествени същества, не искат ли и те отчаяно да бъдат спасени? Забравих ли как се лутах преди и как дяволи ме мамеха? Чакам ли нещо и какво чакам всъщност? Учителят неведнъж ни е казвал, че това което сме чакали стотици хиляди години, вече е тук.

Ще завърша есето си без завършително изречение и без извод (както ни учеха в училище), защото Фа-коригирането още не е завършило и пред мен има още много неща, които трябва да направя праведно.

Благодаря ви за вниманието.