Споделен опит по време на първата Българска Фалун Дафа конференция в София

Забелязaл съм, че когато възникне проблем между мен и някой друг практикуващ не малко пъти част от причините, които са го породили, са свързани с това, че практикуващите не се познават достатъчно добре и правят не съвсем верни изводи за това какво представлява становището на другите. Воден от тези наблюдения, бих искал да разкажа нещо, което е свързано най-вече с личната ми култивация, като стъпка към това да се опознаем по-добре.

В моята представа желанието за индивидуално подобрение е неделима част от ежедневието на практикуващия. Процесът на разпознаване на привързаности и изоставянето им осигурява подобрение, но не винаги това е лесно. Често пъти практикуващите имат проблеми с това да определят с необходимата точност какво още не са изоставили, което става причина да се застояват на определени нива. Открил съм, че решението в тези ситуации е увеличаването на времето за трите неща за сметка на някои навици.

Следва споделянето на част от моя опит в това отношение. Напоследък често ми се случва да попадна в състояние на застой или иначе казано да загубя усещането за това, че се повишавам и напредвам. Разбирам, че съм разхлабил изискванията към себе си и си поставям стриктни изисквания. Тъй като Учителят е казал: „Трябва да сте стриктни със себе си”(Джуан Фалун, 9-та лекция, „Хора с велико вродено качество”). Увеличавам времето за изпълнение на трите неща и полагам старание в това да се разтоваря от човешката логика и възприятия в най-голяма степен, като същевременно базирам съзнанието си в Закона. Усещането за напредък и подобрение се връща. Понякога в тези моменти си спомням думите на Учителя: „Повишаването на нивата е това, което е основно” (есенции ІІ-ра част „Истинската природа разкрита”).

В един от тези случай, докато усещах напредъка имах неповторими изживявания, за които искам да разкажа. Денят беше ползотворен, беше пореден ден, в който се бях справил добре с трите неща. Усещах приятната умора от добре свършената работа. Легнах си. Почти веднага съзнанието ми започна да се отделя. Усещах как напускам физическото си тяло и се движа, носен от външна сила. Преминавах разстояния, пространства, времепространства. Усещане за дълго пътуване. Стигнах. Беше свят различен от нашия, но виждах неясно и не съм в състояние да го опиша добре. Стоях изправен, стъпил на широк клон на огромно дърво. Чудех се защо съм там. Мислите ми бяха чисти и ясни. Не мислех за нищо друго освен за настоящия момент, бях много спокоен. Отнякъде се появи мисъл, че Сакямуни е наблизо. Силата, която ме доведе до тук, ми го подсказа. Питах се къде ли е, наоколо нямаше никого. Когато изведнъж пред мен постранството се оформи и мислите ми бяха в посока на това, че в момента пред мен се проявявя Сакямуни. Не знаех какво да кажа. Нямах повече мисли. Единственото, което ми дойде наум, беше да предам поздрави от името на нашия Учител, но опипвайки със съзнанието си съществото отсреща видях, че и това е безпредметно. Не помня добре, но мисля, че единственото, което успях да отпратя като послание беше благодарност за ситуцията, която протичаше в момента. В отговор получих усмивка и формираната материя се разпръсна. Върнаха ме обратно във физическото ми тяло. Доколкото помня бяха изминали около 40-50 минути.

Тази ситуация ми въздейства много. Усетих как вече имам съвсем друга, много по-дълбока увереност в Истина-Доброта-Търпение. Някъде ден или два след този необикновен сън имах интересна случка по време на изучаване. Беше вечер или привечер, във всеки случай беше тъмно, бях легнал със затворени очи и слушах аудио записа на първата лекция. Учителят стигна до частта, която се отнася до това, че на различните нива Законът се проявява различно. Слушах много внимателно и когато Учителят обясняваше, че Сакямуни е оставил такъв Дарма, който да не ограничава хората до нивото на самия Сакямуни. В „Джуан Фалун” Учителят казва: „Така той казал на хората, оттам нататък да не вземат думите му за абсолютната и непроменима истина. В противен случай, това ще ограничи по-късно хората на или под нивото на Татагата и те няма да могат да правят пробиви към високи нива.” ( първа лекция, „Различните нива имат различен Фа”) И си зададох въпрос: „Кои са тези хора, които биха могли да стигнат по-висока сфера от тази на Сакямуни?”

„Това са Дафа практикуващите”, рекох си. Помислих си, че тъй като Сакямуни е знаел, че след него ще се разпространява Великия Закон е искал да остави „врата”, през която последователите му (а може би и не само те) да „минат”, когато уреченото време настъпи. Усещането за това как гигантска наредба съществува и аз съм част от нея беше свързано с разтърстващо изтръпване на цялото тяло. Усещане за издигане. Изслушах лекцията докрай и след това мислих отново. Сетих се, че Учителят говори за това, че за да се достигне високо ниво в култивацията се изисква практикуващият да разполага с напътствия от високо ниво. Учителят казва: „...без да знаете Фа на високи нива не можете да се издигате в култивационната практика” (Джуан Фалун, първа лекция, „Защо вашият Гонг не се повишава с вашата практика”) и, че именно Дафа практикуващите са тези, които имат необходимите за достигане на високи нива напътствия. Учителят казва: „Това, за което ще говорим по-нататък, са все принципи за култивационна практика на високи нива.”( Джуан Фалун, първа лекция, „Защо вашият Гонг не се повишава с вашата практика”)

Мисля си, че би било прекрасно, ако успея да се възползвам в най-голяма степен от това, което ни е предоставил Учителя. Нека всички се възползваме в най-голяма степен от това, което ни е предоставил Учителя. Нека отидем дори още по-високо.