Споделен опит по време на първата Българска Фалун Дафа конференция в София

Уважаеми Учителю,
Скъпи български практикуващи,

Първо бих искала да благодаря на нашия Величествен и състрадателен Учител за това, че срещнах Фалун Дафа. Надявам се, че няма да разочаровам Учителя и съзнателните същества, които съм дала обет да спася.

Преди милиони и милиарди години сме обещали да дойдем и помогнем на Учителя във Фа коригирането. Бавно сме слизали ниво след ниво, обличали сме се със слой след слой материя, за да се спуснем в този свят и да дочакаме Учителя, за да дойде и да ни води. Преживели сме огромни трудности и сме страдали, за да дойдем тук и да получим Фа. Колко величествено! Учителят казва в „Есенции за по-нататъшен напредък, част 2”:

„Вечността, в която вашите същества никога не умират и дори вашите бъдещи нива се създават от самите вас; могъщата добродетел идва от вашата собствена култивация. Бъдете прилежни! Това е най-величествената и най-великата привилегия.”

Нужно е да използваме всяка минута от живота си, за да изпълним своята мисия. Мисията, която сме поели е изключително спешна – не можем да губим и минута време. Времето лети по-бързо от всякога – докато се обърнем, и поредният ден, и поредната година са си отишли. Това ясно ми показва, че силата на Фа коригирането е все по-мощна и наближава все повече към човешкия свят. Напоследък виждам потвърждение на думите на Учителя във всичко около себе си – как хората се пробуждат все повече и повече, как заемат все по-съзнателно праведна позиция. Виждам го и в действията на практикуващите – те стават все по-зрели и поемат все по-уверено все по-големи отговорности. На повърхността изглежда, че всичко е същото – пак пишем писма, пак правим уж същите неща. Въпреки това усещам ясно, че същността е напълно различна. Отговорността и същността на проектите, с които се захващаме, са на съвсем друго ниво. Съответно изискванията са много по-високи.

Докато работехме за осъществяването на Китайския спектакъл в България ми хрумна как всичко, свързано с него, е много трудно и мъчно. Дори написването на едно писмо ни отне няколко седмици. Наистина този проект е най-мащабният и изисква огромен напредък от всички нас. Докато споделях трудностите, които сме преживели в България относно спектакъла на „Небесни сценични изкуства” с чуждестранен практикуващ, си представих как нашето развитие е като чаша, която се е качила по-нависоко, но е празна и сега трябва да се напълни. Докато постепенно се напълва, постепенно ще покриваме и стандарта за този проект.

Не бива да пропускаме и един човек, когото срещаме, за да му разясним истината. Например когато се прибирам от работа или отивам сутрин на работа с автобус, винаги раздавам на автобусната спирка листовки на хората. Няколко пъти раздадох и на хората, докато седяха в автобуса. Преди имах пречки в съзнанието си, че този или онзи метод на раздаване на листовки ще е странен за хората, но след като видях как една израелска практикуваща раздаваше навсякъде и не се притесняваше от реакцията на хората, осъзнах, че трябва да имам силни праведни мисли и просто да ги спасявам независимо от човешките понятия. Затова когато имам листовки в мен, просто ги раздавам всичките. Освен това винаги мисля, че това, което правим, е много спешно и че може би шансът да срещна още веднъж тези хора няма да съществува повече. Дори когато сме в институции и преминаваме от един на друг служител, винаги раздавам листовки на хората и не оставям това за после. Забелязала съм, че ако си кажа: „Е, ще му дам след това, защото бързам!”, след това става така, че или забравям, или бързам още повече и не успявам да информирам този човек.

Разбрала съм, че наистина не бива да отлагаме разясняването на истината на всички покрай нас. Това ни помага в изчистването на нашето поле, разчиства ни полето, за да можем после да вършим още Дафа работа на същото място и изобщо ни помага да продължим напред. Освен това помага на хората покрай нас да подкрепят Дафа и да се позиционират.

Например на работното ми място всичките ми колеги от нашия отдел и някои колеги от други отдели, с които съм общувала, знаят, че практикувам Дафа. На някои съм дала листовки, на други просто съм споменала. Много ми помага това, че нося значка на якето си, на която пише: „Светът знае, че преследването е неправилно!” Някои ме питат какво значи този надпис и така използвам случая да им дам листовка. Опитвам се да държа в течение колегите си за усилията ни да се справим с намесата на китайското посолство, без да им досаждам с тази тема. Но всички те, включително мениджърът на отдела (прекият ми началник) винаги се интересуват да чуят. Особен интерес за всички беше китайският спектакъл. Дори когато стана ясно, че от посолството са се намесили, колегите ми предложиха помощта си да ме свържат с техни познати в различни медии.

Изпратих на колегите си апела за подкрепа заради намесата в шоуто. Една колежка, която често не се държи добре с мен и прави хапливи забележки, когато допусна грешка или когато не се справя добре в работата, ме извика и за моя изненада ме попита: „Какво трябва да направя, за да подкрепя шоуто?” След като се подписа в подписката за подкрепа на представлението, силно се зарадвах за нея. Както и преди, и сега търпя критиките й, но знам, че в сърцето си тя е добър човек и нещо повече, тя е избрала своето бъдеще. Усещам, че тя вътре в себе си вижда, че Фалун Дафа е добро и дори понякога споделяме с нея трудностите в работата като добри приятели.

Мениджърът на нашия отдел силно се заинтересува от шоуто и аз й подарих един албум със снимки. Друга моя колежка изключително подкрепя Дафа и научи упражненията. Също така ми сподели как е разказала на своя съпруг и приятели за Дафа и за намесата в шоуто. Тъй като е бременна, често ходи на лекарски консултации и оставя листовки за Фалун Дафа в клиниката, която посещава. Преди няколко дни пусна във форума „БГ Мама” собствена тема, в която изрази възмущение от намесата на посолството. Темата предизвика интереса на много други хора във форума.

Винаги когато отивам в търговски центрове, оставям листовки на местата за рекламни материали, където хората свободно могат да си вземат и да се информират за Фалун Дафа. Преди няколко дни минавах покрай едно училище и докато гледах децата, които се изпречиха пред мен, в съзнанието ми дойде мисълта, че: „Гледай ти! Каква предопределена връзка да сте тук точно в този момент на това място!” Удивих се как хората чакат да научат за Дафа. Помислих си, че е същото и с хората, които гледат китайския спектакъл – Учителят и тяхната собствена предопределена връзка ги води, за да се позиционират и спасят.

Често си мисля, че не разяснявам добре истината на хората, че ми пречат човешките ми мисли и понятия, че мъдростта ми не достига, за да ги спася. Понякога ми се струва, че съм неспособна да променя мисленето на хората и да го насоча в праведна посока, за да се позиционират. Имам разбирането, че това дали хората ще прочетат листовките, които им давам, зависи от това какво е култивационното ми състояние в момента. Една практикуваща ми каза, че неин приятел практикуващ, който имал отворено Трето око, виждал, че който вземе листовка, целият ставал бял. Това ме накара да променя разбирането си. И наистина, не прави ли всеки своя собствен избор? Да, така е. Разбрах, че не бива да се привързвам към резултата, а по-скоро с чисто съзнание да обяснявам фактите за Фалун Дафа и за преследването, а изборът зависи от самия човек. Стигнах до извода, че всичко, което правим, е изключително важно. И нищо, което правим, не е лесно да се направи. Колкото и лесно и обикновено да изглежда нещо, то не би могло да се направи от обикновен човек или от практикуващ, на когото не му се позволява да го направи. Това е, защото всичко, което правим, се наблюдава от Богове на различни нива и ни се позволява да направим нещо за Дафа само, ако нашият Шиншинг или разбиране са достигнали определено ниво. Освен това всичко, което правим, колкото и незначително да изглежда, има огромен ефект и носи огромни промени, за които дори и не подозираме.

Например дълго време подемах различни инициативи, приканвайки практикуващи да участват в тях. Мислех си, че щом нещо е лесно и разбираемо за мен, би трябвало да е същото и за тях. Но сега разбирам, че за всичко е нужно узряване и идване на правилния момент. Докато нещо не се позволи от Боговете, колкото и да искам то да стане, няма да стане. Затова е нужно да не настоявам, а да разбера този принцип и да следвам естествения ход на нещата.

Но разбрах и друго - когато Фа коригирането изисква нещо, независимо какво е разбирането на останалите практикуващи, то трябва да бъде направено. Затова и сега поемам инициатива да свърша сама неща, за които другите нямат разбиране да ми помогнат, но които съм прозряла, че е нужно да се направят и които съответстват на моето разбиране. Преди често се афектирах от неразбирането на останалите и се чувствах безпомощна сред тях, когато не ми достигаха силите да се справя. Но накрая разбрах, че нищо не става насила и че всеки има различни отговорности – на някого може да са по-големи, на други по-малки, но че независимо от всичко Дафа работата по спасяване на съществата трябва да се свърши.

Разбира се, ако всеки поема своята част от работата съобразно своите способности и начертан път от Учителя, съм убедена, че наистина ще бъдем едно хармонично и взаимно-допълващо се тяло. Но всеки узрява с различна бързина и трябва да имам състраданието и търпението за това.

Постепенно се уча и на търпение. Дълго време се афектирах силно от думите на различни практикуващи и обикновени хора, и губех мотивацията си да практикувам в резултат на тези изпитания. От известно време обаче започнах да се опитвам да не обръщам внимание на лошите неща, които са насочени към мен и се опитвам те да не ме афектират. Често към мен се нахвърлят с агресия и неочаквани обвинения, които звучат наистина абсурдно. Но това, което съм разбрала е, че трябва да търпя и да не отвръщам на удара с удар. Трябва да съм толерантна. Така дългът ще се износи и може би след време няма да съществува. Най-трудното за мен обаче в подобни ситуации е да не развивам човешки мисли и нетърпимост към този, който ми създава неприятности. За съжаление все още не мога да покрия стандарта, за който Учителят говори, а именно - да благодаря на този, който ми е създал тревоги, вместо да го мразя.

Въпреки всичко аз вярвам, че Учителят е оставил за нас това малко късче неприятности, за да можем да останем тук в това общество и да разясняваме истината. От думите на Учителя съм разбрала, че за практикуващите в този период личната култивация се използва, за да даде възможност да се спасят хората по света и че Учителят ни направлява така, че да успеем в нашата мисия. В Преподаване на Фа в столицата на САЩ, 22 юли 2007 г. Учителят казва:

„Като изключим това, през което вие, като индивиди, е необходимо да преминете и което трябва да утвърдите по време на окончателния ви път към Съвършенство, най-важното за вас и най-значимото точно сега е да спасявате хора. Ако не беше това, нека ви кажа, че вашата култивация щеше да е завършила много отдавна.”

Докато четях заедно с друг практикуващ лекция четвърта от „Джуан Фалун”, ми направи впечатление, че Учителят на няколко места казва и дори набляга, че „Вашето тяло ще бъде изчистено, Вашето тяло трябва да бъде изчистено”. Това ми говори, че Учителят е подредил път за нас, който ни води към Съвършенството и че в този период за нас е предвидено да го постигнем, т.е. ние можем, и е предрешено, да го постигнем. В своето всекидневие съм забелязала, че колкото и да се боря с някоя моя привързаност или се стремя да направя нещо, често не мога да го свърша. Но като че ли по поръчка или в много добре организиран ред това същото нещо се изчиства, когато имаме голямо мероприятие за разясняване на истината, или, когато трябва да отида на важна среща и т.н. Дори няма нужда да полагам усилия – всичко се нарежда така, че аз просто коригирам всички неща. В тези ситуации виждам много ясно как Учителят реди моя път и също така виждам колко този път не може да се впише в каквото и да е човешко мислене и представи.

Имам лошия навик да се обвинявам, когато не успея да направя упражненията или когато се отпускам отвреме навреме в изпращането на праведни мисли или в разясняването на истината. Но след като достигнах до прозрението, че нашият път е предначертан и че от нас се иска само да вървим добре по него, се успокоих и това ми вдъхна още по-силна вяра в Дафа.

Когато помисля, че не мога да се справя с нещо, веднага си казвам: „Това го мисля с човешките си мисли. Всъщност няма нещо, което да не мога да направя за Дафа и няма нещо, което не бих искала да направя за Дафа”. И наистина, открила съм, че нашите човешки мисли ни пречат, а не реални пречки. Когато се хвърлим напред и правим добре трите неща съобразно Дафа, нищо не може да ни спре.

Т.е. ние нямаме избор, освен да се справим с това, което сме поели като обет. Разликата се състои само в това колко ще сме усърдни и колко бързо ще напредваме по пътя си. Както казва Учителят в Обясняване на Фа по време на Фестивала на фенерите 2003 г. на Фа конференцията на западните САЩ, Лос Анджелис:

„Въпрос: Ще бъдат ли оставени някакви ученици от периода на Фа-коригирането?
Учителят: Не. Ако ви оставя, ще бъдете унищожени, истински унищожени. Това е, защото, ако човек не върви напред, той върви назад. Веднъж щом сте достигнали състоянието в тази среда, тогава в тази среда, докато сте сред човешките същества и сте смесени с човешките същества, когато правите неща, вашето ниво ще падне и вие постепенно ще бъдете замърсени от човешките същества. Не казах ли, че Будите в Небесата и Будите, Даосите и Боговете в определени измерения трябва да бъдат заместени на определени интервали? Това е, защото за тях е лесно да бъдат замърсени от Трите сфери, така че те трябва да бъдат заместени.”

Затова трябва да имаме силна вяра в Учителя и в Дафа и добре да изучаваме Фа, защото тези две неща са нашите най-сигурни гаранции за успех в усъвършенстването.