Останки в океана – предизвикателна гледна точка за човешката история (част 3)

(news.bbc.co.uk)

Всеки, който иска може да прочете записите в архива на древната област Пенгу в Тайван: „Ако някой гледа от небето отгоре към Хуейджин може да види дълго продължение на градската стена под водата. Наричали са го "дълбокото езеро на Хуейджин". През 1982 година професионалните водолази намериха прецизното местоположение на потъналия град Хуейджин.

Тази древна стена е кръстообразна. Измерванията с компас показват, че е внимателно позиционира на север и юг, и запад и изток при прав ъгъл. Стената е изградена главно от базалтов камък и е обрасла с морска трева по нейната повърхност. Тя е около 160 метра от запад на изток и около 180 метра от север на юг. Тя е около 1.5 метра дебела на върха и около 2.5 метра при долната част. Няколко части са неравни заради ерозия, но въпреки това, спойката между камъните е много силна.

По онова време някои хора мислиха, че потъналият град бил всъщност разширение на Хуейджин в морето. Но проучване на геолози показа, че ако стената се е формирала от скали по естествен път, то е трябвало да бъде неразрушима. От друга страна, ако е направена от човек, е трябвало да има отделни части. Освен това, ако стената е много дълга и права, много вероятно е да била направена от хора. Освен това всички камъни са с еднакъв размер, с прави ъгли и са запълнени с материал помежду си. Фугите между камъните са под прав ъгъл и са гладки, което напълно се вписва в съвременните стандарти за такъв тип изработка.

Греъм Ханкок, британски писател, е известен в световен мащаб с книгите си като „Отпечатъците на боговете". През август 2001 година той и съпругата му събраха китайски и японски изследователи, за да изследват тази област. Той обясни, че камъните от потъналия град ясно се различават от структурите на естествените камъни, заради което е по-вероятно да са направени от човек.

Той каза: "природата не създава такива структури, обратно на структури, направени от човек, в които е обърнато голямо внимание на такива детайли". Както изглежда, камъните на потъналия град Хуейджин са позиционирани точно от север към юг и от запад към изток. Тези камъни имат много плоска и гладка повърхност. Те са внимателно подравнени и само тънък нож можел да пасне между съединенията. Мнението на Ханкок е, че това трябва да е направено от хора, а не по естествен начин.

Ханкок също сподели, че в момента има изграден преобладаващ модел в човешкото общество. Но този модел не успява да обясни скорошните археологични открития. Не са ли свързани днешните структури с тези предисторически открития? Всъщност сегашната история не успява да обясни изгубените древни цивилизации. С други думи, много е вероятно подобни находки, като подводния град Хуейджин и други, да съдържат скритото доказателство за отминали човешки цивилизации.