Практикуваща разказва за репресиите, на които била подложена в Шулян

Казвам се Ню Юйхуей. На 15 април 2008 г. отидох при роднини в родния ми град Тяндъ. Докато чаках автобус в Тайпин, агент Жен Ънтян от град Тяндъ ме позна и съобщи на полицията. По пътя, в град Шулан, Ли Юъцин и други служители на полицейския отдел на града, ме следиха.

Те се установиха недалеч от мястото, на което бях аз, и ме следиха в продължение на три дни. На 17 април, рано сутринта, Ли Юъцин и двама други, ме арестуваха.

Аз виках „Фалун Дафа е добро!”, за да чуят хората истината. Страхувайки се да не привлекат внимание към незаконния ми арест, тези злодеи съблякоха палтото ми, покриха ми главата и ми запушиха устата, за да не викам повече. Почти изгубих съзнание. Те ме закараха в полицейския участък в Бъйчън, където ме обискираха.

Ван Шичен ме опипваше на голо под дрехите с неприлични жестове. Ли и другите обискираха багажа ми и прибраха над 2000 юана (средната заплата на градски работник в Китай е 500 юана за месец, б.пр.) Взеха ми ключа и отидоха да обискират дома ми.

Там, полицаите прибраха храна и обърнаха всичко наопаки. Тъй като отказах да седна в полицейския автомобил, ме вкараха насила. Оставиха ме през нощта в градския център за задържане Шунлан.

Обявих гладна стачка в знак на протест. На петия ден, жената, която ме охраняваше, накара задържаната Лю Цзин да ме влачи по пода в офисана охраната и да ме бие по лицето, викайки: ”Ще ядеш или няма да ядеш? Ако не ядеш ще те измъчвам всеки ден”.

Жената от охраната каза, че ще ми се наложи да гладувам докато не умра, тъй като там и без това нямат храна за мен. На шестия ден те ме храниха принудително, насила. Началникът на центъра за задържане Чжуан и Цзин ми викаха: „Няма да отговаряме дори, ако умреш”. Д-р Чън също викаше: „Кун Фънжун умря тук! Никой не се заинтересува!” Д-р Чън накара задържаната Лю да ме храни насила. Аз страдах много по време на това мъчение и жестоките процедури на насилственото хранене. В резултат на гладуването, нямах сили да ходя, но охраната накара други задържани да ме замъкнат в стаята за разпити. Ся Чунлин постоянно говореше непристойно по мой адрес. Когато видяха, че след мъченията състоянието ми е действително влошено, ме върнаха обратно в килията.

След като минаха 33 дни от началото на гладната стачка, те три пъти се опитаха да ме преместят в трудово-поправителния лагер Хъйцзуйцзъ в Чанчун. Ван Тинбо сериозно планира всичко, но този път плановете му не се увенчаха с успех. На 39-я ден от гладната стачка, Ван отново отиде в управлението на лагера да помоли да ме приемат. Чиновниците му казали: „Имаме правило да не приемаме тези, които са в гладна стачка”.

Ван искаше да умра. Той използва връзките си и ме изпрати в полицейската болница. Тъй като бях в критично състояние длъжностните лица отказаха да ме приемат. На 6 юни 2008 г. ме освободиха без каквито и да било условия.

Източник: http://minghui.ca/mh/articles/2008/7/9/181750.html

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.