Американски гражданин претърпява мъчения и промиване на съзнанието в китайски затвор

The Epoch Times

Д-р Чарлс Лии, американски гражданин, който бе задържан в затвор в Китай на 22 януари 2003 година, се завърна в САЩ на 21 януари 2006 г. и даде специално интервю за „Епохални Времена”

ЕВ: Защо бяхте арестуван?

Д-р Лии: Бях арестуван, защото възнамерявах да се включа в управлявана от държавата медия и да излъча видео, което разобличава преследването на Фалун Гонг в Китай.

ЕВ: Разкажете ни за съдебния процес.

Д-р Лии: Този процес беше проведен по такъв начин, че ми отказаха каквито и да са законови права. Аз имах свидетелство, което може да докаже невинността, но те не ми позволиха да го представя. Опитах се да се защитя, но те не ми позволиха да направя това, особено, когато говорех за причините, защото се опитвах да разкрия истината за преследването. Те ме прекъсваха много пъти, винаги, когато се опитвах да говоря, ме спираха. Аз никога не получих възможност да се защитавам и да представя каквото и да е доказателство, въпреки че поисках това многократно. Така че от правна гледна точка този процес беше напълно несправедлив и неприемлив.

ЕВ: Как се отнасяха с вас?

Д-р Лии: Веднага след като бях задържан в Кантон ме прехвърлиха в Гуанджоу. Измъчваха ме с белезници, които ме прорязваха чак до костите - беше извънредно болезнено. Не ми позволиха да спя в продължение на 92 часа. Използваха белезниците като инструмент за измъчване. Дръпнаха ръцете ми нагоре, но зад гърба, което беше извънредно болезнено и аз не можех да се местя изобщо. Ако се преместя, болката ставаше по-лоша.

Обявих гладна стачка от самото начало - на 22 януари 2003 година до 10 февруари - общо 18 дни.

Тъй като продължавах да настоявам да практикувам Фалун Гонг, те ми сложиха белезници на 27 март, дни след процеса, който беше на 21 март 2003 г. Обявих гладна стачка още един път – на 30 март. Причината бе, че исках да напиша жалба, тъй като процесът беше незаконен. Трябваше да направя три копия, плюс едно за мен, тоест общо четири копия на писмото и затова ми сложиха белезници.

На 9 май жалбата ми беше отхвърлена и аз отново започнах гладна стачка, защото всичко беше напълно незаконно и исках по този начин да протестирам срещу това. Съгласно законът там, след окончателното решение трябваше да бъда хвърлен в затвор и така бях прехвърлен в затвора в Нанджин на 12 май. Аз продължавах да гладувам в знак на протест. На 14 май получих телефонно обаждане от американското консулство и им казах: "Имам някои материали тук и искам да ви ги дам. Аз ще спра гладната стачка днес, но ако вие не получите материалите до две седмици, ще започна отново".

Тъй като тези материали са извънредно важни, те записаха всички детайли по време на процеса - това, което те (властите) казаха, това, което те правиха, защо не ми позволиха да правя различни неща, а също и жалбата ми, и как ме измъчваха. След две седмици те не ми изпратиха това, което исках, така че започнах гладна стачка отново.

Принудителното хранене с тръба в трахеята беше извънредно болезнено и аз се съпротивлявах. Те просто мушнаха голямата, дебела тръба в носа ми и от там в стомаха ми. Повърнах няколко пъти. Беше просто лудост – крещях, тъй като това беше изключително болезнено. Операторът, който беше новак – току що излязъл от полицейската академия - припадна по време на тази сцената.

На 2 юни американското консулство получи всички материали, които исках да им дам.

Те все още държаха моя „Джуан Фалун” [основният текст за практикуване на Фалун Гонг]. Казах им, че трябва да ми дадат „Джуан Фалун” или няма да спра гладната стачка.

На 3 юни отново започнаха да ме хранят насила. Преди да го направят извикаха: „Вкуси силата на демократичната тирания на народа!". Ликуваха преди да започнат да ме измъчват, все едно, че моето страдание им донасяше чувство за нещо добро. Те оставиха тръбата в носа ми, която аз сам издърпах. Всъщност те използваха насилственото хранен като метод за мъчение.

Провеждаха тези така наречени групови сесии за изучаване, анти-Фалун Гонг сесии... Обграждаха ме 15 души, които крещяха срещу мен. Казваха ми, че Фалун Гонг е това или онова, че съм луд, защо вярвам в тези неща... и това се повтаряше всеки ден. Така отново започнах гладна стачка, защото това беше толкова лошо. Аз протестирах срещу мъчението.

Отново започнах гладна стачка от 14 юли за четири дни. През това време те оставиха тръба в носа ми в продължение на 33 часа, а мен завързаха за легло. В продължение на 33 часа лежах без да мога да помръдна; беше извънредно на болезнена агония.

Тогава дойде промиването на съзнанието. От август 2003 г. започнаха да ме принуждават да гледам видео. Всеки ден по три часа видео. След това организираха срещи за осъждане на Фалун Гонг, сесии, които траят по три часа; след което идваше полицай, за да разговаря с мен. Това продължи три, четири месеца, и след като не видяха очакваните резултати, промениха стратегията.

В края на 2003 г. ме принудиха да се трудя насила - да правя обувки. За обувките използуваха вид промишлено лепило, което съдържа бензол; много токсично и дразнещо, и аз усещах недостиг на въздух и имах главоболие. Опитвах се винаги да откажа да работя, защото бях невинен - не трябваше да правя това. Те ме принудиха да стоя 16 дни от сутрин до вечер пред други затворници, докато ме нападаха и обиждаха. Ако не стоиш изправен ще те ритнат или бутат.

Те се опитваха да ме принудят да призная за престъпление, чрез използване на принудително седене. Те казват, че трябва да седя и да мисля за престъплението и да се разкая. Просто си принуден да седиш в постоянна седнала позиция. Най-дългото време беше 48 дни без прекъсване и с показалия се като резултат проблем със сърцето. След закуска в 7.30 часа сядаш, в обедно време ти се дава обяд.

Продължаваш да седиш отново след обед, после вечеряш и отново седиш, докато гледаш тяхната CCTV (централната телевизия на Китай). На всеки час ми даваха по пет минути, за да се разходя наоколо в килията. Столчето беше такова на размер (описва с ръце столчето) и седиш като задните части се втърдяват - извънредно болезнено и гърбът ти също е много в много болезнено състояние. Аз бях изтощен за такова дълго време.

След може би 2 или 3 седмици, мозъкът ми започна да работи много бавно. Когато хората от консулството дойдоха ми беше много трудно да говоря – мозъкът ми не работеше повече!

ЕВ: Какво беше ежедневието?

Д-р Лии: Винаги имаха нещо за теб - като промиване на съзнанието например. Промиване на съзнанието от самото начало до края. Казваха, че си затворник и че си извършил престъпление, и затова трябва да бъдеш наказан.

ЕВ: Как беше атакувана вярата ти във Фалун Гонг?

Д-р Лии: С много, много омраза. Когато ме арестуваха на летището един полицай се опита да ми вземе „Джуан Фалун” като каза: „Все още имаш тази книга!”. Зъбите му скърцаха от омраза.

По всякакъв начин те обиждат, презират те и ти казват, че си психично болен.

ЕВ: Кой беше най-лошият момент в затвора?

Д-р Лии: Мисля, че най-лошият момент е, когато нямах възможност да видя майка си или да направя нещо за нея. Тя почина преди една година. Всичко, което ми се случва, мога да го изстрадам и след това да се възстановя, но майка ми почина и нищо не мога да направя.

ЕВ: Има ли някакво съобщение, което да направите пред света във връзка с преследването на Фалун Гонг?

Д-р Лии: Тръпки ме побиват, когато се замисля за миналото – наистина беше като ад. Понякога преувеличаваме като казваме за нещо, че е като ада, но това наистина беше ада. Те ме наблюдаваха през цялото време – през цялото време си под натиск. Втълпяват ти чувството, че няма изход и винаги си под техен контрол.

Наистина е ад. Бих искал всеки по света да знае как се осъществява преследването на Фалун Гонг. Някои хора говорят за нацизма – не знам, но това е по-лошо и от нацизма. Няма проблем, ако някой бъде убит внезапно, защото не чувства много болка. Но, ако някой бъде измъчван по този начин и не му се дава надежда да се измъкне, това много по-лошо от смъртта. Всъщност понякога има спорове с тези съкилийници, които ме наблюдават. Казвах им: „Не можете да убиете, нали?”. Те отговаряха: „Да, но можем да направим така, че да е по-лошо и от смъртта”. Това е точно, което казваха. Така че знаят как да измъчват хората, знаят как да те накарат да страдаш до краен предел и това е по-страшно от смъртта. Що се отнася до нацистите, те са избили толкова много хора, но мигновено. А това, което те (в Китай) правят, е да те накарат да страдаш - едно безкрайно страдание, на което не му се вижда края. Това е изключително жестоко.

Надеждата ми е, че хората ще научат истината и ще дадат своя принос за спиране на преследването – всички здравомислещи хора по света.

Фоторепортаж от завръщането на Чарлс Лии в САЩ, част 1

Фоторепортаж от завръщането на Чарлс Лии в САЩ, част 2

Видео по темата