Практикуваща в критично състояние заради жестоки изтезания

Агенти от съда в Джуджоу на провинция Хунан планирали да измъчват практикуващите Занг Хецзун, Ю Дженю, Ю Дженю, Чен Гуо, Уен Дзян, Ху Меън, Тан Хао, Фън Айлин, Ли Зунгуей, Лиу Чинлян и Лиу Гуейхуа. Те работят за прокурора на окръг Лусон и лесно завели дело срещу практикуващите в съда. В момента практикуващите са задържани в Първи и Втори център за задържане в град Джуджоу, и в Центъра за задържане на окръг Джуджоу. Двама от тях са освободени под гаранция и са под домашено наблюдение.

"Преди работех във фабрика за фиби и карфици (Piston Pin) в окръг Хътан, град Джуджоу на провинция Хунан. Страдах от лошо здраве и пиех много лекарства по лекарско предписание. Опитвах да постигна добро здраве, практикувайки много видове чигонг, но без резултат. Когато тялото и умът ми бяха изтощени, открих Фалун Гонг. След като започнах да практикувам, незабавно възвърнах здравето си. Практикуването ми даде да разбера, че истинската цел в живота е завръщането до първоначалната ни истинска същност. Сега се чувствам уверена в живота”, разказва практикуваща Занг Хецзун, която е била измъчвана и изтезавана жестоко.

В специално писмо, тя разказва следната история: „Бях арестувана през 2000 г. Полицаите ми казаха, че ако напиша «отказвам се от практиката» или наругая Учителя Ли три пъти, ще бъда освободена. Ако не го направя, ще бъда осъдена на затвор. Не се съгласих, затова бях осъдена на 5 години затвор. След пет години изтезания, вярата ми в Дафа и Учителя е все още силна и аз все още практикувам Фалун Гонг. След освобождението ми бях лишена от пенсия и трябваше да живея, работейки временна работа на различни места. Полицията често ме безпокоеше, така че бях принудена да напусна дома си за една година, за да избегна арести. През това време от полицията притесняваха семейството ми. Синът ми не можел да се прибира вкъщи. Оставил възрастната ми майка в провинцията сама. Тъй като е обезпокоявана многократно, тя се крие и се страхува да се прибере вкъщи. Телефонът на съпруга ми е подслушван.

На 11 април 2008 г. бях арестувана от полицаите на подразделение на Национална сигурност от окръг Хътан. Бях върната от град Хъян в град Джуджоу. Страхуваха се, че мога да избягам и затова счупиха десния ми крак.

Когато пристигнах в офиса на подразделение на Национална сигурност, четирима силни мъже съблякоха дрехите ми и завързаха ръцете ми на гърба на стол. Бях подложена на принудително хранене, което предизвика моментално здравословни проблеми. За да заглушат виковете ми, натъпкаха в устата ми парцал. След това продължиха да ме хранят принудително с люти чушки на прах, олио от червено цвете (изгарящ екстракт от билка) и вряща вода. Наляха мръсна вода през носа ми. Използваха клечки за зъби, за да поставят прах от люти чушки в ноздрите ми, което болеше твърде много.

Болката беше неописуема, едва дишах. Тогава мъжете сграбчиха краката ми – по един на всяка страна, и започнаха да ги дърпат настрани. Изпитах болка, като че ли тялото ми се разкъсва. Започнаха да удрят краката ми с камшици. След това ме тъпкаха с ботуши. Биеха ме и ме настъпваха докато задните части на краката ми се подуха изцяло. Оковаха ме с белезници за пейка. Започнаха да оскърбяват моя Учител. Запалиха една снимка, сложиха я в ръката ми и използваха кърпа, за да покрият белезниците. Снимаха ме и казаха, че ще пуснат снимката в Интернет. Обадиха се на някакви репортери на телевизионни станции и казваха, че имат „голяма новина, скъпоценна”. Обещаваха им да направят много пари. Аз казах, че това е като фалшивото самозапалване на площад Тянънмън. Казах, че фабрикуват истории. Те ми отговориха, че могат да правят каквото си искат с Фалун Гонг практикуващите. „Ако практикуващите умрат, счита се, че са се самоубили. Фалун Гонг практикуващ не струва колкото едно куче. Точно защото сте Фалун Гонг практикуващи!”, викаха те. Аз продължавах да казвам, че „Фалун Гонг е това, което ме учи на „Истина-Доброта-Търпение”. Благодарение на практикуването, болестите ми изчезнаха”, продължавах аз. Не ми позволиха да говоря повече. След като ме увесиха и заключиха за прозореца, си дадоха почивка и оставиха един от тях да ме наблюдава. Мъжът изливаше студена вода върху главата ми на всеки десет до двадесет минути. Беше толкова студено, че треперех цялата.

През деня имаше постоянни разпити. Насилиха ме да призная, че съм директор на Асистиращ Център на Фалун Дафа в град Джуджоу. През нощта отново ме увесваха с белезници за прозореца. Оковаваха китките ми толкова стегнато, че започнаха да кървят. После бях провесена с ръце, закопчани зад гърба ми. Използваха метални скоби, за да заклещят всичките десет пръста на ръцете ми. После гориха ноктите ми с цигара, докато осем от тях не изгоряха напълно. Трябваше да минат два месеца, за да се възстановят. Бясно удряха лицето, главата и ушите ми, причинявайки ми силно главоболие. Изливаха с черпак студена вода в ушите ми, което причини загуба на слуха. Разкъсваха кожата ми. Кървях от цялото тяло. Изстрадах толкова много болка, че плачех силно. Те ме питаха дали чувствам болката? Казваха: „Ще ти помогнем да се справиш с това и след това няма да чувстваш болка”. С клещи прищипваха сухожилията на ръката ми. Не мога да опиша колко болезнено беше това. Все още не мога да използвам дясната си ръка.

Разголиха ме с намерението да изгорят зърната на гърдите ми с цигара. Аз казах, че ако се опитат да направят това ще предизвикам самоубийство като си прехапя езика. Те спряха, но наклониха краката ми нагоре, а след това ги дръпнаха към главата ми, при това – двама души от всяка страна. Почувствах толкова силна болка, че крещях. А те щипеха и ритаха стомаха ми и долната част на тялото ми. След няколко часа на изтезания отново ме провесиха за рамката на прозореца до следващата сутрин. Бях страдаща, подута, кървяща и не можех да ходя.

На 13 април 2008 г. бях отведена във Втори център за задържане в град Джуджоу. Бях отпратена от пазачите в центъра за задържане, защото бях в ужасно състояние. Бях най-жестоко изтезаваният задържан, откакто е основан центърът. След като пристигнах там, продължавах да кървя през ректума повече от седмица. След пет месеца, все още не мога да използвам ръката си и не съм възстановила слуха си".

По-долу е описанието на някои от изтезанията, на които е била подложена Занг Хецзун:

(1) Прах от люти чушки се натъпква в гърлото на практикуващия и гърлото изгаря силно.

(2) Дърпане на крайниците в четири посоки до краен предел, след това побой, причиняващ силна болка. Виж илюстрация на http://www.clearwisdom.net/emh/articles/2005/3/9/58287.html.

(3) Двете ръце са с белезници зад гърба, краката не докосват земята, човекът е провесен на баскетболна стойка или греда. Двете ръце и рамене бързо изгубват чувствителността си и циркулацията на кръвта спира. Вижте илюстрация на http://www.clearwisdom.net/emh/articles/2004/8/31/51910.html.

Версия на китайски език: http://minghui.ca/mh/articles/2008/11/2f4/190402.html

Версия на английски език: http://www.clearwisdom.net/emh/articles/2008/12/8/102854.html