Утвърждаването на Дафа е единствената ни цел

Целта ни като практикуващи Дафа е да утвърждаваме Фа, където и да се намираме. По този начин можем да спестим време и да избегнем големи загуби. Способността твърдо да следваме плановете на Учителя създава по-добър живот за всяко разумно същество, живот, който ще съответства на Дафа.

Изминах дълъг път на самоусъвършенстване. Разбирам, че уважаемият Учител е милосърден, а старите сили – истинско зло, доколкото искат на всяка цена да постигнат користните си цели. Идваме от Старата вселена, затова всяка привързаност, която имаме още в нас, ще бъде усилена от старите сили и използвана, за да ни преследват.

Преодолял съм много препятствия, преди да напиша тази статия, желаейки да споделя опита си. Исках да изложа проблема с разобличаването на преследването, което съм изпитал, но сам се подложих на намеса от старите сили. Например, след като обсъдих проблема с практикуващи и реших да напиша статията, ръката, с която пиша, започна да ме боли. Знаех, че това е намеса и реших да използвам другата ръка, отчитайки факта, че ще ми е нужно много повече време.

На 30 август 2008 г. излязох на улицата да утвърждавам Фа заедно с други практикуващи. Разясняването за истината за Дафа и преследването мина успешно. Когато ми остана само един последен диск с информация, отидох в дома на един практикуващ. Чух как той каза, че "ние сме добри хора. Не трябва да арестувате добри хора!" Веднага вдигнах едната си ръка нагоре и започнах да изпращам праведни мисли, но те не бяха чисти. Полицаите ме арестуваха. Извиках: "Фалун Дафа е добър и праведен Закон! Полицаите арестуват и убиват хора!" Много хора излязоха на улицата и видяха злодеянията, които извършиха полицаите.

Изпратиха ме в един от отделите на полицията. Сложиха белезници и ме провесиха на баскетболния стълб. Взеха ми дрехите. Стана ми студено. Започнаха да ме удрят с юмруци в ребрата, което беше много болезнено. Питаха ме как се казвам и къде живея. Отказах да им сътруднича. Тогава един от полицаите каза, че ако не кажа адреса и името си, значи не практикувам истината. Аз отговорих, че Учителят е казал, че не съм длъжен да говоря, ако не искам. Но че това, което говоря – непременно трябва да е истина.

Полицаите използваха различни видове мъчения (горене с цигари, приковаване към железен стол, ритници в гърба, напъхаха ми парцали в устата), за да ме накарат да им дам информация. Но въпреки всички мъчения отказах да им сътруднича. Един полицай ми каза, че ще ме изпратят в лагер за принудителен труд за три години. Когато изляза, щели да ме изпратят за още три години. Помислих, че това, което казва злият човек, няма никакво значение. Значение има само това, което казва Учителят.

На следващия ден извикаха полицаи от отдела за безопасност да ме бият. Успокоих се, стараейки се да гледам в себе си. Един от тях почти ми счупи ръцете, слагайки ми грубо белезници зад гърба. Казах му със строг глас, че според закона признанието, вследствие на изтезания, не е позволено. Тъй като праведните ми мисли бяха силни, той не посмя да ми навреди повече.

По-късно ме прехвърлиха в център за задържане. Когато видяха раните, покриващи тялото ми, ме изпратиха в болница за преглед. Реших, че не е нужно да им сътруднича. По време на обратния път към центъра започнах да протестирам със силен глас. Но това не ми пречеше да разяснявам истината. В знак на протест срещу издевателствата в центъра, започнах гладна стачка.

Охранителите ме посъветваха да я прекратя. Казах им, че това не е място за практикуващи. Че няма да съм в този затвор. Един път, когато ме поведоха на разпит, извиках: „Фалун Дафа е добър и праведен Закон!” Охранител ме удари по ръката. Но аз се развиках силно, че този човек удря хора. И той престана да ме удря.

На 4 септември 2008 г. бях в гладна стачка за четвърти ден. Те ме хранеха насилствено. При всяка възможност виках, че Фалун Дафа е добър и праведен Закон! Че няма нищо лошо в това, че практикуваме Истина, Доброта, Търпение. Че ще настъпи време, когато световният съд ще призове Цзян Цзъмин за правосъдие. Докато продължавах да викам това, всички охранители излязоха.

На 5 септември 2008 г. отново прибягнаха към насилствено хранене. Но аз отново продължих да разказвам фактите за преследването, за да може всеки в центъра да чуе. Те затваряха устата ми, но аз пак продължавах да викам, използвайки всеки шанс. Вечерта изпаднах в конвулсии и ме изпратиха в болница.

На 6 септември 2008 г. престанаха да ме хранят насилствено. Знаех, че съм длъжен да помогна на хората да разберат истината за Дафа. Когато отвореха вратата на стаята започвах да викам за Дафа. В останалото време правех упражнения и изпращах праведни мисли. Никой, включително охранителите, не се интересуваха какво правя.

Знаех, че Учителят ме направлява и се грижи за мен. Когато се намирах в отдела на полицията, реших, че съм длъжен да съм непоколебим. Вечерта на 6 септември сънувах сън. Сънувах, че съм победител. На 7 септември ме изпратиха вкъщи.

По пътя полицаят ми каза, че трябва да платя бензина. Отговорих, че ме преследват толкова много години и вече нямам пари. Той каза, че иска пет или десет юана. Отговорих му, че нямам дори и толкова. Разбрах, че трябва да имам силни праведни мисли, тогава злото не може да направи нищо.

Разбира се, не съществува предварително установен път за утвърждаване на Фа. Когато обявих гладна стачка в центъра за задържане, престъпниците не разбраха защо го правя. Обясних им, че това наистина означава протест срещу преследването. Постепенно разбраха и казаха, че ако е така, ще ме пуснат след по-малко от 10 дни. Обсъдихме проблема с упадъка на моралните стандарти в обществото и ползата от практикуването на Фалун Дафа. Те изглежда приеха това, което казах. Знаех, че съм длъжен да утвърдя Фа и миналото ми изучаване на Фа бе подготовка за този период.

През цялото време докато се намирах в затвора, валеше дъжд. През деня на 7 септември, когато ме освободиха, небето стана ясно. Когато погледнах назад – в изминалите седем дни, действително почувствах милосърдието на Учителя и величието на Фа.

Версия на китайски език: < aref=http://www.minghui.org/mh/articles/2008/10/19/188042.html> http://www.minghui.org/mh/articles/2008/10/19/188042.html