Трябва да се основаваме на праведното

Като практикуващи Фалун Дафа знаем, че основната ни мисия е спасяването на съзнателните същества. Нима не сме дошли в този свят, за да изпълним обета ни?! Където и да се намираме, каквото и да правим, именно това е главната ни задача. Ако можем да проявим твърдост и да изпълняваме всичко, мислейки за спасяването на съзнателните същества, ще можем да остраним от себе си всичко егоистично и неправедните си мисли. Следователно сърцето ни ще бъде самоотвержено и проблемите ще се решават лесно. Но в много случаи ми е трудно да съхраня вътрешната си устойчивост. Понякога, когато се ръководя от привързаност към изпълнението на някакви неща, забравям за истинните задачи. Ако изпълнявам нещата като работа, често пъти не постигам желания ефект.

Тази есен арестуваха съпруга ми. Опитвахме се да го измъкнем по различни начини. И въпреки че считахме, че правим всичко по правилен начин, и той постъпваше добре, в крайна сметка го изпратиха в трудов лагер. Дълбоко в душата си знаех, че Дафа ще сложи всичко на мястото му. Важно беше сърцата ни да остават незасегнати. Нещо неправилно сигурно имаше в мен. Започнах да си припомням всяка от мислите си, когато се опитвах да спася съпруга ми. Проверявах дали съответстват на Дафа и дали състоянието ми бе праведно.

Попитах се: «Когато преследваха съпруга ми, като практикуващ ли се отнасях към това или като близък човек? Когато преследват друг практикуващ ще отида ли да изпращам праведни мисли за него? Или ще се страхувам? Притеснявам ли се за съпруга ми, заради това, че подобно нещо би могло да причини вреда за Дафа, или заради лични човешки чувства и емоции? Тези привързаности проявление на липсата на твърдост в Дафа ли са? Защо не съм се мъчила, когато други практикуващи са били подложени на преследване? Защо не ми е все едно как се отнасят към мен другите и какво мислят за мен?» Всичко това беше заради егоистичните ми чувства и мисли.

Попитах се защо не мога да се извися над егоизма. Нима моят егоизъм не се проявява, когато разглеждам личните си трудности и несгоди? Нима това не е човешки подход, човешко мислене и лъжливи представи? Ако това са такива представи, гледам ли кое е съгласувано и кое не с представите ми. Защо не мога да съхраня скопойното си сърце? Ако отправя мислите си и усилията си върху тези лъжливи представи, борейки се с тях, но не мога да ги отстраня, няма ли помощта ми към Учителя в периода на Фа-коригирането да е нула?

Разбрах, че мислех като обикновен човек. Когато отидох да се видя с мъжа си, той каза: «Излез от човешкото мислене». В този момент не придадох значение на тези думи. Сега разбирам, че не е лесно да достигна до това състояние. Това е изпитание за порочността на волята и вярата в истинското практикуване.

Винаги бях уверена, че съпругът ми, който се намира зад мрачните стени на лагера, постъпва добре и не се поддава на злото. Считах, че той вече е постигнал критериите, които имаше към него Дафа. С времето тази мисъл ме доведе до неуравновесеност и постоянно недоволство.

Сега знам колко е опасно да се мисли така! Нима един Бог ще мисли така, ако попадне в такава ситуация?! Случи се така, защото нямам твърдата вяра в Учителя. На кое място за мен е Учителят? Замисляла ли съм се колко трябва да страда Учителят заради нас? Скъпи Учителю, Вашият ученик не е оправдал очакванията Ви. Учителят мълчаливо търпи заради своите ученици, докато Вашият ученик е забравил древния си обет.

Приятели-практикуващи, пазете праведните си мисли във всяка ситуация. Вървете по пътя на Бога, бъдете твърди и по-усърдни!

Версия на китайски език: http://minghui.ca/mh/articles/2008/9/28/186701.html