Всичко ще се преобрази, ако променим мислите си

През юли 2008 година отидох при сестра ми, за да й разясня истината за Фалун Гонг и да помогна на семейството й да излезе от редиците на китайската комунистическа партия (ККП). Но тя отказа. В това време не отговарях на изискванията за практикуващите, малко изучавах Фа и не правех упражненията. В резултат на това изпитвах признаци на немощ, не се мислех за здрава, виждах лошо, имах главоболие и световъртеж. Но апетитът ми не намаля, аз ядях и пиех, и сестра ми каза, че това са симптоми на диабет. Тя и съпругът й страдаха от тази болест, затова тя познаваше симптомите. Заведе ме на изследване в болница. Анализът на кръвта показа, че съм болна от диабет. Нивото на захар беше три пъти по-високо от нормата. По това време сестра ми ходеше на иглотерапия в местната болница. Аз също преминах двуседмичен курс и състоянието ми се подобри.

След като се върнах вкъщи започнаха Олимпийските игри и навсякъде безчинстваха служителите от отдела за безопасност. В града ни бяха арестувани десетки практикуващи Фалун Дафа. Поддавайки се на страха отидох за един месец в брат ми.

След като се прибрах отново, самочувствието ми и физическата ми сила съвсем намаляха. Не можех дори да говоря без напрягане. Повече не можех да търпя и си спомних за съветите на сестра ми да започна инсулин. Реших да се възползвам, за да облекча страданията и да мога да правя упражненията.

По времето на проявлението на силната ми привързаност към страха, съпругът ми бдително следеше какво правя и не ми позволяваше да контактувам с други практикуващи. Аз не изучавах усърдно Фа и не можех да повиша нивото си. След известно време заедно със съпруга ми отидохме на изследване в болницата. Анализът показа, че нивото на захар е повече от 4-5 пъти по-високо от пределно допустимото. Страдах и от сърдечна недостатъчност, а на дясното око се появи катаракта. Лекарят ми предложи да постъпя в болницата на следващия ден.

На път за вкъщи отидох в една практикуваща. Тя ме попита къде съм се изгубила. Аз отговорих, че току-що се връщам от болницата с медицинско изследване. Тя ми каза обаче, че практикуващите не може да боледуват, че това е илюзия и ме посъветва да не признавам и да не притеснявам за диагнозата. Също така ме посъветва да споделя проблема си с друга практикуваща. И аз се съгласих.

През втората половина на деня отидохме при другата практикуваща, където двете ми обясниха, че здравето ми ще се подобри само ако усъвършенствам разбирането си за Фа. Беше ми лошо и бях нещастна. Не възприемах това, което ми говореха практикуващите. Мислех, че им е много лесно да ми говорят такива неща, тъй като самите те нямат симптоми на диабета. Каквото и да ми говореха бяха решила да отивам в болницата на другия ден.

По-късно заедно изпратихме праведни мисли и след това възприятията ми се промениха. Осъзнах какво ми казаха практикуващите. Те казаха: „Ние сме самоусъвършенстващи се. Когато се срещаме с подобни проблеми, не бива да приемаме нещата от гледната точка на обикновен човек, а да търсим в себе си”. Всеки от нас търси в себе си. Оцених тогавашното ми ниво на усъвършенстване. Не стига, че не изпълнявах трите неща, но не бях и усърдна, станала бях ленива и не говорех. Четях всеки ден по една лекция, но не можех да се съсредоточа и да разбера Фа. Затова нивото ми на разбиране на Фа не можеше да се повиши. Срещайки се с проблемите, ги гледах точно от страната на обикновените хора. Затова, чувствайки се отпаднала, повярвах, че съм се разболяла.

Поглеждайки в себе си по-дълбоко, открих голяма привързаност към страха. Когато разбрах, че са арестували други практикуващи, се почувствах незащитена и намираща се в опасност. Известно време не исках да се срещам с други практикуващи. Колкото по-силно се страхувах, толкова по-силно съпругът ми ме следеше. Той не ме пускаше от вкъщи дори за малки поръчки. Заради това не участвах в утвърждаването на Дафа толкова успешно, както това правех в миналото. Не бях във великия процес на Фа Коригирането. Освен това бях предоставила зла пукнатина и тялото ми пострада. Тръгнах по пътя, планиран от старите сили.

Внезапно осъзнах, че ключовата причина за преследването, на която съм подложена, са недостатъчно силните ми праведни мисли, неясното разбиране на принципите на Фа, неспособността да променя дълбоко вкоренените представи и привързаности към страха. Спомних си принципите на Фа, за които ни говори Учителят:
„Вие абсолютно не сте съзнателни същества в Трите Сфери и повече няма да се сте обикновени хора. Затова, ако праведните ви мисли са силни, можете да разрешите проблемите. Болестната карма, която е в телата ни, се проявява като изпитание. Проявлението няма да бъде и не може да изглежда като да се е разболял един Бог. Затова трябва да гледаш на въпроса с праведни мисли. Ти си самоусъвършенстващ се, затова изобщо нямаш истинска болест”. („Преподаване на Закона в Лос Анжелис” 25 февруари 2006-а г.)

Аз съм практикуваща, как може да се разболея? Учителят ясно разяснява принципите на Фа, защо не ги осъзнавах?

Спомних си, че още отивайки при сестра ми, поисках да ходя на курс по иглолечение. Не един път сестра ми се опитваше да ми отговори. Сега разбирам, че Учителят използва устата на сестра ми, за да ми даде съвет. Но по това време не разбрах това и тръгнах по погрешен път. Когато поглеждам назад ме досрамява.

По време на повишаването на разбирането ми, тялото и съзнанието ми влязоха в състояние на необичайно спокойствие и умиротворение. Казах на другите практикуващи: „Повече няма да отида в болница. Трябва повече да изучавам Фа и да правя упражненията, добре да правя трите неща, които Учителят ни моли да правим и да отричаме всички планове на старите сили”. Тази вечер изучавахме Фа в дома на един практикуващ, правехме упражненията и споделяхме опит.

На втория ден се почувствах друг човек. Всички симптоми бяха изчезнали, тялото ми се върна в нормално състоянието. Знам, че Учителят отстрани от мен всички бедствия. Нямам думи да изразя благодарността си към Учителя. Казах на мъжа ми: „Тялото ми е напълно излекувано. Трябва ми време да общувам с другите практикуващи и да върша работа по утвърждаването на Дафа. Силната ми привързаност към страха в миналото доведе до проблема със здравето. Знам, че се притесняваш заради мен. Ако ти наистина се грижиш за мен, моля те, спри да ме ограничаваш. Длъжна съм да се контролирам, моля те не се вълнувай”. Виждайки физическото и духовното ми възраждане, съпругът ми също се промени. Той повече не се опитва да ме спре, когато отивам на колективни занятия или на мероприятия за утвърждаване на Дафа.

Осъзнах принципът: «Ако променим мислите си, всичко ще се преобрази». Отново участвам във великия процес на Фа Коригиране, прилежно изучавам Фа, самоусъвършенствам се, старая се усърдно да спасям колкото може повече съзнателни същества и да следвам Учителя Ли по пътя за прибиране към вкъщи.

Версия на китайски език: http://minghui.ca/mh/articles/2008/11/9/189472.html