Описвам по-долу преследването, на което бях подложена в родния ми град, в центрове за задържане и болници. На 17 юни 2008 г. Цзян Фенлян, Ван Цзифа, Ван Синхуа и Хуан Липин от службата за обществена безопасност дойдоха в дома ми. Те обясниха, че някой е докладвал за мен, че разпространявам листовки за Фалун Гонг. Прибраха ме направо в отделението на полицията.
Там ме разпитваха. Ван Цзифа записваше всичко и задаваше въпроси. Каза ми, че понеже не умея да чета, той ще ми прочете отчета от 4-5 страници. Прочете отговорите ми, в които казвам, че Фалун Дафа е забележителен, че съм ходила в полицията да искам да освободят Ху Цзедун, която беше в център за задържане и че съм разпространявала листовки на улицата за Фалун Гонг. След това ми каза да подпиша листа. След като подписах се усмихна и каза, че са ме излъгали.
В центъра за задържане обявих гладна стачка срещу преследването. След дванадесет дни началникът на центъра Цин Шицзюн ме изпрати в окръжната болница за принудително хранене. Лекарите се опитаха да ми пъхнат тръба в трахеята, но не успяха. Тогава да отворим направо трахеята й, предложи лекарят. Но Цин не се съгласи. След това лекарят ме инжектира с нещо и изгубих съзнание. Бяха ми вкарали тръбата за хранене през носа.
На 17 юли 2008 г. надзирателят Джан Цъцюн ми каза, че заради предстоящите Олимпийски игри ме изпращат в трудов лагер. Ако се държа добре, щели да ме освободят след няколко дни. След това ми каза, че срокът ми на задържане е година и половина.
Службата за обществена безопасност и центъра за задържане не съобщиха на семейството, че съм осъдена на принудителен труд в лагер. Насила ме вкараха в полицейската кола и ме откараха на жп гарата в Сичан. През цялото време виках, че Фалун Дафа е добро и Истина, Доброта, Търпение е добро.
На 18 юли 2008 г. ме оставиха в женския трудов лагер «Нанмуси». Охранителите се усмихнаха и казаха, че «са дошли още 5000 юана» (юан е китайска парична единица, средната заплата на градски работник в Китай е 500 юана, бел прев.). Надзирателите накараха трима наркомании - Лю Ян, Хуан Ли и Сю Ли, да ме следят. Един от тях ме дърпаше за косата, друг ме удряше по лицето. Биеха ме по цял ден, понякога по 9 пъти за едно денонощие. Извикаха още 7-8 задържани и ме замъкнаха в тоалетната, където отново ме биха. Не ми даваха да ползвам тоалетна и да спя.
Администрацията на лагера караше практикуващите да изпълняват тежка ръчна работа. От шест сутринта до полунощ бяхме заставяни за правим играчки, да шием сини коси и други подобни. Сюн Ин ми заповяда да вкарвам конците в иглените уши, но аз й отговорих, че не съм затворник и няма да върша принудителна работа. Тя ме свлече на земята и ме срита под масата.
Докато бях в трудовия лагер ми направиха медицинско изследване. Съобщиха ми, че имам високо кръвно налягане и ме накараха да вземам неизвестно лекарство. Казаха, че вратите на затвора са затворени за семейството ми и никой няма да разбере, ако умра. На 2 януари 2009 г., когато се намирах на границата на смъртта, ме освободиха.
Надзирателите в лагера карат наркомани и проститутки да следят практикуващите Фалун Гонг. Те са особено жестоки и изтезават практикуващите. На 14 ноември 2008 г. в резултат на преследването почина Чжен Юней на 61 г. от град Ченду. В момента в лагера има над 50 практикуващи.
Версия на китайски език: http://minghui.ca/mh/articles/2009/1/31/194548.html
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.
още ...
още ...