Истории от древен Китай: Кокуши

По време на династията Танг живял монах на име У Татсу, който бил удостоен с почетната титла Кокуши (присъждана на будистки майстори). Веднъж, преди да му бъде присъдена титлата, У Татсу се срещнал с монах, който бил сериозно болен. По цялото му тяло имало циреи. Бил много мръсен и от тялото му се разнасяла ужасна миризма. Всички освен У Татсу го избягвали. Той се смилил над болния монах и започнал да се грижи за него. Постепенно монахът оздравял. Преди да се разделят, монахът благодарил на У Татсу и му казал, „ако някога Ви се случи нещастие, моля, потърсете ме в Голямата планина Цзю в Пен Джоу, провинция Сичуан. Търсете два бора, растящи един до друг.”…

Тъй като У Татсу бил високоморален човек и имал добродетелно поведение, император Танг И Джун много го уважавал. Императорът го удостоил със званието Кокуши и се отнасял към него много добре. Но след време на коляното на У Татсу Кокуши изведнъж се появил цирей. Той имал формата на човешко лице с всичките му присъщи черти, включително уста и зъби – дори можел да преглъща храна, когато му подавали. Отвсякъде започнали да пристигат известни знахари, за да се запознаят със заболяването на У Татсу Кокуши. Но никой не могъл да му помогне.

Един ден У Татсу Кокуши си спомнил за болния монах, когото излекувал и се отправил към Голямата планина Цзю с надеждата да го намери. Тъкмо започнало да се смрачава и той видял два бора, растящи един до друг. Боровете били толкова високи, че сякаш докосвали небето. Монахът вече го чакал на входа на прекрасен дворец. Той помолил У Татсу да остане.

У Татсу Кокуши разказал на монаха за своето странно здравословно състояние. Монахът отвърнал: „Не се притеснявайте от това. Под планинската скала има древна изворна вода. Отидете там утре на зазоряване. Измийте коляното си с тази изворна вода и ще бъдете излекуван.”

В ранното утро на следващия ден У Татсу Кокуши отишъл при извора. И тъкмо се канел да загреби малко вода, когато циреят с човешко лице завикал силно: „Почакай минутка! Не се мий още. Ти знаеш много и си много начетен. Чел ли си историята „Юан Ан и Чао Цо” в Западната книга на династията Хан?” - „Да, чел съм тази история”, отвърнал У Татсу Кокуши.

Циреят казал: „Щом знаеш за тази история, как може да не помниш, че Юан Ан уби Чао Цо? В свой предишен живот ти бе Юан Ан, а аз – Чао Цо. Ти ме оклевети пред императора и аз бях убит. Аз опитвах да ти отмъстя във всички свои предишни животи. Но понеже ти беше монах с висока нравственост и добро поведение, аз не можех да го направя. В този живот обаче откакто стана любимец на императора, твоята нравственост вече не беше на необходимото ниво. Ти се стремеше към слава и пари. Затова успях да ти отмъстя. Сега, когато почтеният Дзя Жа Дзя (който се преобразува в болен монах) предложи водата на Мъдростта, за да ме освободи, нека да си разчистим сметките относно тази наша стара вражда!”

Чувайки тази история У Татсу Кокуши силно се изплашил. Бързо накапал малко вода, за да премахне цирея. Болката била толкова мъчителна, че той загубил съзнание. Когато се съвзел, циреят на коляното му го нямало. Когато се обърнал, за да види прекрасния дворец, той също бил изчезнал. По-късно У Татсу Кокуши се установил на това място, за да се занимава със самоусъвършенстване и не го напуснал. Това е известната история „Покаяние при водата на Мъдростта”. У Татсу Кокуши я предал на бъдещите поколения.

Въпреки че У Татсу Кокуши бил с висока нравственост в течение на десет прераждания, той не могъл да избегне кармичната отплата – възникнала поради вражда преди десет живота – само защото сега неговата нравственост не била на нужното ниво и той преследвал слава и пари.

Тази история, разбира се, може да послужи за предупреждение – да не се пренебрегва даже и една-единствена мисъл. Кой може да има съмнения относно справедливостта на закона за кармичното възмездие?