Преследване „Направено в Китай”

10 години от апела на 25 април 1999 г.
 

Решението е бързо. Взето е още същия ден. Джин Дженю ще се яви пред Офиса за апели на комунистическата партия – апарат, всяващ страх у китайците в цялата страна. Нейната малка, жълта книга - „Джуан Фалун”, е единственият й спътник. Неделя сутрин е….

Джин е една от над 10 000 практикуващи Фалун Гонг, пристигнали в сърцето на Пекин на 25 април 1999 г., за да заявят своята солидарност. От лъч на надеждата, тази неделя отпреди едно десетилетие, се превръща в ужасяващо изпитание за милиони китайци, между които е и Джин.

26-годишната Джин е открила медитативната практика Фалун Гонг шест месеца по-рано и е възхитена как тя променя живота й. „Това е толкова добро нещо. Аз се облагодетелствах от нея както умствено, така и физически, след като започнах да практикувам”, обяснява казаното от нея преводачът. „Чувствах се много, много щастлива. Знаех как да съм добър човек и семейството ми стана хармонично”, допълва Джин.

Тя чува за арести и побои на 45 души, практикуващи Фалун Гонг, от град Тянджин, на 23 и 24 април 1999 г. Те са се опитали да отправят апел към издател на списание, отпечатало очерняща статия за Фалун Гонг.

Правителствените служители не разбираха Фалун Гонг, казва Джин, обяснявайки причината да отиде онази неделя на Джонанхай (централната партийна и държавна администрация на Китай, бел. ред.) Ако разберат истината, ще освободят от затвора тези практикуващи, категорична е тя.

Атмосфера на спокойствие и мир цари в района, въпреки че над 10 000 практикуващи Фалун Гонг се събират пред мястото за апели. „Някои правеха подобните на тай-ци упражнения, други четяха основния текст „Джуан Фалун”, трети медитираха”, припомня си Джин. Било много тихо. Никой не крещял, нямало никакви банери или плакати.”Ние сме много мирни хора. Просто чакахме там”, допълни тя.

Те чакали държавните служители да чуят трите им искания: да бъдат освободени битите практикуващи; да се отмени забраната на книгата „Джуан Фалун”; и да помогнат на китайския режим да разбере какво е Фалун Гонг. По-късно този ден техни представители се срещат и разговарят успешно с държавни служители, обяснява още Джин. В 22 часа на 25 април 1999 г. всички над 10 000 практикуващи се разотиват по домовете си. Преди това почистват всичко на мястото, където са били.

Те очаквали да продължат да се наслаждават на своята свобода от практикуването на Фалун Гонг както досега,но внезапно обявената срещу тях пропагандна кампания ги шокира. Съкрушителният удар на преследването, инициирано от комунистическата партия и нейния тогавашен лидер Цзян Цзъмин, е нанесен на 20 юли 1999 г., когато той обявява Фалун Гонг извън закона.

Джин е задържана още на 22 юли, след като е била на апела. Това е първият от пет поредни ареста. „Спомням си, когато бях задържана за пръв път. Те ми казаха да си сваля всички дрехи и претърсиха дори косата ми. Аз протестирах и не свалих дрехите си, но те ме принудиха и ги разкъсаха”, разказа тя. Била задържана в лагер за принудителен труд в продължение на една година. Историите на всичките й арести не се различават много една от друга.

„Всеки път, когато бивах задържана, се опитваха да промият съзнанието ми и да ме накарат да изоставя практиката. Принуждаваха ни да гледаме телевизия, видео и да четем вестници, които очерняха Фалун Гонг. Разрешаваха ни да спим само по три часа. Ако някой правеше упражненията на Фалун Гонг, го биеха с електрически палки. Аз също бях бита с електрошок, но не се предавах”, разказва Джин. Използвали електрически палки, била ритана и бита, дърпали я за косата, слагали й окови и белезници. В продължение на две седмици в Пекин не можела да стана, защото краката й били оковани, а ръцете й - с белезници.

Килията, в която била затворена заедно с 30 други практикуващи, била с размер 12 квадратни фута (1 фут = 30,48 см, бел. ред.) „Не можехме да спим всички едновременно, затова спяхме на смени. Не ни се разрешаваше да говорим, иначе ни изтезаваха”, припомня си преживяното Джин.

„Трябваше да правим пластмасови цветя за износ. Материалът беше отровен и пръстите ни отичаха. Всеки ден трябваше да седим на скамейка докато работим и краката ни се подуваха също”, разказва още тя. Имало практикуващи жени, които били бременни, но те също били задържани. Полицията изтезавала и тях, слагали ги в отделни килии, някои загубили децата си.

В периода между арестите Джин била бездомна и твърде уплашена. Майка й и сестра й имали подобна съдба и били в ареста шест пъти. Повечето практикуващи не се съгласяват да се откажат от Фалун Гонг, защото Фалун Гонг е добра практика, казва Джин. Според нея в западното общество е много трудно за хората да разберат преследването и комунистическата партия –но тя е много зла и много коварна.

Джин пристига в САЩ през 2006 г., след като избягва в Тайланд със сестра си и племенника си. В момента майка й е в Тайланд, където търси статус на бежанец. „След като дойдох в САЩ видях западни медии, но в тях виждам толкова много пропаганда на ККП. Затова полагаме толкова много усилия за разясняване на истината. ККП използва много пари и персонал, за да преследва една добра група”, категорична е Джин.

На 25 април т.г. Джин ще раздава флаери в Ню Йорк, с които ще разказва на хората за апела в Пекин преди 10 години. „За да им кажа истината за Фалун Гонг, за да не слушат пропагандата на ККП, за да помогна да се спре преследването” - мотивира се тя.

По http://www.theepochtimes.com/n2/content/view/15776/

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.