Чукът от щата Тексас

„Неуместен артефакт” (Oopart / Out Of Place ARTifact) е термин, прилаган за десетки праисторически обекти, открити в най-различни места по света, които, имайки предвид технологичното им ниво, са в пълно противоречие с определената им възраст на базата на физически, химически и геологически данни. Често неуместните артефакти са обезсърчаващи за конвенционалните учени, но са радост за авантюристичните изследователи и интересуващите се от алтернативни теории.

(фото:biblebelievers.org.au)

На пръв поглед тази покрита от скала реликва, съставена от дърво и желязо, изглежда достатъчно невинна, но някои настояват, че вероятно е на милиони години. Очевидно съществува доста голяма полемика относно подобно твърдение, но в крайна сметка, каква е възрастта на този чук от Лондон, щата Тексас?

След като предметът бил открит в географската зона, позната като Плато Едуардс, изминали цели десет години, преди закрепената към дървената дръжка скала да бъде разтворена, за да се разкрие главата на чука. Намерен обвит в скалата, той би трябвало да е бил изработен преди скалата да бъде формирана около него (процес, който според някои отнема милиони години).

По-нататъшният анализ разкрил, че сегменти от вътрешната част на дръжката са се превърнали във въглен и че главата с идеална форма е изградена от клас желязо, постижимо единствено с модерна технология. Дръжката е описана като проявяваща състояние, наподобяващо същото вкаменяване, наблюдавано при праисторическите дървета. Но не всеки е съгласен с тези наблюдения.

Според някои геолози този бавен процес на вкаменяване се е случил преди повече от 140 милиона години. Базирайки се на тези изчисления - човешката цивилизация е съществувала преди историческия процес на вкаменяване да се е случил и тези хора вече са притежавали технологията да създадат съвременен чук.

Главата на чука, според изследването на Колумбийския институт по металургия, е изработена от сплав без никакви мехурчета, съдържаща 97 процента чисто желязо, 2 процента хлор и 1 процент сяра. Подобно на вкаменената дръжка, тази желязна глава е преминала през процес на пречистване и втвърдяване, типичен за съвременните метални сплави от двадесети век.

Наблюденията сочат, че скалата, в която е бил чукът, показва признаци, че процесът на формирането й около него се е осъществил под особени атмосферни условия, доста различни от тези, които могат да бъдат наблюдавани в наше време. Според тези учени скалата свидетелства за атмосферни условия, по-съвместими с една отдалечена епоха.

Праисторическа останка, съвременен инструмент или необичаен метеорит?

Други учени обаче твърдят, че няма достатъчно доказателства в подкрепа на предполагаемата няколко милионна история на реликвата. Когато чукът бил открит от туристите Макс и Ема Хан през 1934 г., те пропуснали да документират къде точно са го открили. Поради тази причина не може да бъде определено къде в геологическите пластове е бил заровен чукът – ключови данни за определянето на неговата възраст. Според някои сведения предметът дори изобщо не е открит заровен в земята, а стоящ свободно на скална издатина.

Нещо повече, откакто Карл Е. Бауг закупил артефакта през 1983 г., не е позволил преминаването му през радио-въглеродно определяне на възрастта. Но подкрепящите решението на Бауг твърдят, че подобен тест единствено би усложнил въпроса, тъй като органични вещества от доста по-късен период са въздействали на предмета, правейки по този начин невъзможно изчислението на точната възраст с този метод.

Друга, дори по-крайна теория, предполага възможността в праисторически времена метеорит с уникална химическа структура и морфология да се е забил в парче дърво по начина, по който главата на чука обгръща дръжката му. Въпреки че идеята звучи малко вероятна, химическият анализ я отхвърлил напълно.

Част от скалата около главата на чука демонстрира някои аномалии. Изглежда тя е била обработена с някакво покритие. Химическият му анализ показва наличието на калий, силикон, хлор, калций и сяра. Този състав противоречи на хипотезата, че главата на чука е принадлежала на фрагмент от метеорит, имайки предвид, че телата в нашата слънчева система не притежават подобен химически строеж. Но дори и да е така, главата на чука е с твърде правилна форма, за да се е образувала след инцидент.

Така че дали този чук е принадлежал на американски миньор от далечни времена – инструмент с възраст няколко стотици години, преминал през бърз процес на фосилизация? Или това действително е неуместен артефакт – индикация, че в далечната история на нашата планета са съществували цивилизации с напреднали технологии? Разполагайки с тези данни, единственото, което можем да направим, е да гадаем.

В момента чукът е изложен в Музея на Сътворението (Creation Evidence Museum) в Тексас.