Полиглотите на света

Благодарение на обширните си познания по коптски език, археологът и полиглот Жан-Франсоа Шамполион помогнал за дешифрирането на древни египетски йероглифи. (Angel Navarrete/AFP/Getty Images)

„Да разбираш даден език не е като да живееш с него”, обяснява Клариса М. Тя признава, че й е трудно да си припомни майчиния език. Родена е в Чили, но сега живее в Австралия. Клариса твърди, че изпитва известни колебания, когато се опита да заговори родния си език. Тя живее вече 35 години далеч от родината и й се наложило да заучава наново част от испанския език, който според нея съществува единствено „в дълбините на подсъзнанието й”.

Научаването на един език не е лесна задача, а за повечето хора свободното говорене на език е постоянна борба. Въпреки това има индивиди с огромна вещина в няколко езика. Това са полиглотите на света.

Един от по-изненадващите и неотдавнашни случаи на феномена хиперполиглотизъм е този на германеца Себастиан Хайне, наречен „човешката Вавилонска кула”. До 22-годишна възраст този студент по индо-германска филология вече може да комуникира на не по-малко от 35 езика, сред които той предпочита езика пащо, употребяван от етническа група в Близкия Изток.

Докато мнозина го обявяват за феномен, Себастиан твърди, че не е гений – просто човек, посветил се на изучаването на езици. Любовта му към езиците започва на едва седемгодишна възраст, когато се запознава с гръцкия, навлизайки в него почти като на игра. Днес Хайне си е поставил „скромната” цел да научава по два нови езика годишно.

Хорхе Фернандез не е усвоил толкова езици, колкото Хайне, но все пак случаят му е невероятен. Едва 18-годишен, този перуанец може да говори и пише гладко на над десетина езика, в това число испански, английски, френски, немски, швейцарски, румънски, италиански, португалски, холандски, каталонски, галийски и мандарин.

Според Хорхе манията му към езиците започва, когато майка му го наказва заради слаби оценки в училище, като го спира от разговори по телефона. Фернандез внезапно открива, че така разполага с повече време и с желание за комуникация.

Задължителен курс по френски език събужда любопитството му и след него той продължава с италиански и румънски по собствено желание. Следващите девет езика идват естествено, а сега младият Фернандез твърди, че целта му е някой ден да говори свободно 25 езика.

Владеенето на над 30 езика е безспорно впечатляващо, но кой е най-големият полиглот в света? Колко езици може да владее човешкото съзнание? Над 40. Дори над 50. Зиад Юсеф Фазах поддържа основно ниво разбиране на поне 60 отделни езика. Разбира се, както Клариса отбелязва по-горе, „да разбираш даден език не е като да живееш с него”. Същото важи и за Фазах, който трябва редовно да упражнява уменията си в тези овладени езици, за да не загуби наученото.

Велики полиглоти в историята

Изглежда всеки път, когато разполагаме с някакво разбиране за границите на човешкото съзнание, винаги се оказва, че има хора, способни да излязат извън тях. Що се отнася до владеенето на многобройни езици, кардинал Джузепе Каспар Мецофанти и лингвистът Джон Боуринг са двама от тях. Те са отишли далеч отвъд това, което мнозина считат за възможно.

Кардиналът е роден на 17 септември 1774 г. Той владеел гладко 38 езика и почти 100 диалекта, и разбирал много други езици на основно ниво. Установено е, че кардиналът е познавал общо около 100 различни форми на комуникация.

Може да се каже, че Боуринг е бил един от най-учените лингвисти, познати някога. Той демонстрирал основно разбиране на над 200 езика и владеел гладко около 100. Боуринг е роден през 1792 г. Той е бил губернатор на Хонконг, както и писател и пътешественик. Бил е удостоен с титлата „Кавалер на Ордена на Бат” и е бил член на Кралското общество и Кралското географско общество. До ден днешен не е известен по-добър в езиците от Боуринг.

Разширяване на комуникацията

При все че може и да не са владеели толкова езици, колкото споменатите по-горе невероятни хиперполиглоти, няколко съвременни исторически фигури също могат да се похвалят със свободно владеене на няколко езика. Не е изненада, че тези индивиди са познати и като велики комуникатори.

Папството разполага с дълга история на многоезичие и традицията се предава и до днес с най-новите папи: Йоан Павел II и Бенедикт XVI. Първият можеше да говори гладко полски, класически гръцки, латински, италиански, френски, испански, португалски, английски, есперанто и немски, като имаше основни познания и по чешки, литовски, руски, унгарски, японски, тагалски и някои африкански езици. Вторият говори гладко поне десетина езика.

Писателите полиглоти Джеймс Джойс и Дж.Р. Толкин са знаели по 13 езика. Археологът Жан-Франсоа Шамполион, който също е владеел гладко 13 езика, помогнал да бъдат дешифрирани древни египетски йероглифи, превеждайки Розетския камък през 1822 г., благодарение на обширните си познания по коптски език.

Сред другите велики езикови феномени е лингвистът Кенет Лок Хейл, който демонстрирал невероятно умение за изучаване на езици бързо и прецизно. По време на изследването му върху синтаксиса и лексиката в Масачузетския технологичен институт, Хейл се съсредоточава върху непроучени и застрашени езици, като хопи, навахо и австралийския уолпири. Общо Хейл е владеел 50 отделни езика.

Светът на езиците е пленителен и има много плюсове от овладяването на повече от един. Всъщност в света има повече многоезични хора, отколкото едноезични, като САЩ са една от малкото държави в света, която не изисква изучаването на втори език в училище.

Изучаването на нови езици не само ни сближава с останалия свят, то може да предложи и лингвистични прозрения, които може и никога да не бъдат открити в родната ни реч. Но ако искате да научите нов език, най-добре започнете рано. Проучванията показват, че колкото по-млад сте, толкова по-лесно е да се захванете с нов език.

По http://www.theepochtimes.com/n2/content/view/18367/