Да усетиш истинско щастие по пътя на самоусъвършенстване

Отдавна забелязах, че някои практикуващи проявяват силен стремеж към края на усъвършенстването. Те считат, че пътят на усъвършенстване е дълъг и самотен и чувстват, че е трудно да продължат. Искам да споделя разбирането си по този проблем.

За тези години никога не съм изпитвал чувството на страдание от самотата. Напротив, чувствам се напълно щастлив, защото Учителят е създал за нас основа на живота. Въпреки че не съм богат, не ме вълнуват всекидневните грижи, затова не изпитвам никакъв икономически натиск и чувствам пълно спокойствие. Преди да разбера за Фалун Дафа четях книги и списания, и гледах телевизия. Сега съм практикуващ и използвам времето си, за да чета повече книгите на Фалун Дафа и да правя упражненията. Затова не трябва да «се наместя във времето» да чета Фа и да правя упражненията. Когато хората общуват един с друг, те говорят много за всекидневните неща. Тъй като съм практикуващ, когато говоря с тях не обсъждам всекидневните неща, а им разяснявам истината. Непрактикуващите често излизат на разходки. Аз също излизам на улицата, но нося материали за разясняване на истината, които раздавам докато вървя.

Понякога местните чиновници идват в дома ми. Някои приятели-практикуващи мислят, че с тези посещения ме безспокоят или ме репресират, а аз не мисля така. Преди всичко, аз разлагам злите фактори, които поддържат местните чиновници и се старая да им разясня истината с милосърдие, като по този начин те сами да разберат истината. Считам, че при общуването с разумни същества ние не винаги можем да използваме положителните методи и тогава можем да използваме и отрицателните методи, които да превърнем в положителни. Но, ако някои хора наистина искат да ме преследват, Законът на Буда има също така свещенна природа.

Фактически, докато практикуващите имат праведни и милосърдни мисли, никой няма да посмее да ги преследва. Мислите за това, че някой ще поиска да ви преследва, се появявят, когато във вас има такива проблеми.

През 2005 г. няколко правителствени чиновници ме извикаха в офиса си и ме попитаха дали продължавам да практикувам Фалун Дафа. В това време аз помолих Учителят да ми помогне да отстраня тези зли фактори, поддържащи чиновниците, в съзнанието ми имаше праведна мисъл, че никой не може да ми навреди, тъй като ме защитава Учителят. Съзнанието ми бе пълно с мисли как да защитя себе си от преследването, затова загубих мислите за разясняване на истината. Но бях длъжен да отговоря на въпроса, затова казах: „Да, занимавам се!” След това обясних защо не бива да се преследва Фалун Гонг и как охранителите в затвора измъчват практикуващите.

Постепенно се съсредоточих и забравих за себе си и хората пред мен. Забравих, че съм помолил Учителя за защита, в съзнанието ми остана само една мисъл: желанието да разясня истината. Почувствах, че всички бяха като вцепенени, включително въздуха около мен. Видях някои от хората, седящи пред мен с унили лица, отпуснати глави, неосмелявайки се да говорят.

Продължих да говоря още известно време и когато спрях почувствах все едно се пробуждам от транс. Изглеждаше, че всички излизат от вцепенението и се пробуждат. Гледаха се един друг и скоро се върнаха към нормалните си задачи. Аз самият бях потресен от това. Тогава един от чиновниците ми каза с усмивка: „Добре, това е добре! Можете да си тръгвате. Ако имате въпроси, моля, съобщете ни”.

По-късно разбрах, че Законът на Буда може да прояви мощта си само тогава, когато съзнанието ми е свободно от всички мисли и мисля единственно за спасяването на съзнателните същества. Великият праведен Бог не би мислил за това, че могат да го преследват, а само за отговорностите си пред съзнателните същества и праведните фактории. Доколкото аз съм практикуващ, постарах се да правя точно това, за да отговарям на изискванията на Дафа.

Изказванията за това, че пътят на самоусъвършенстване е самотен и труден се базират на това, че се страхувате от преследване. Практикуващите са достигнали определено ниво на усъвършенстване и никой не може да каже, че страдат от самота. Когато преследването, което продължава толкова години, започна, практикуващите забелязаха, че беше много трудно да се понесе. На практика това не беше път на усъвършенстване, а състояние на страх, което ги накара да почувстват, че пътят е дълъг и самотен, че е трудно да се върви по него.

Изминаха десет години откакто започна преследването. Но в мен никога не е възниквала мисълта за самотата. Винаги се чувствам щастлив човек, защото получих възможността да изучавам Дафа. В живота ми не е имало бедствия и не съм се притеснявал за всекидневните потребности. Затова се чувствам щастлив човек по пътя на самоусъвършенстването.

Версия на китайски език:http://minghui.ca/mh/articles/2009/7/30/205423.html