Сияйното тяло

Когато се замислим за светещи организми, се сещаме само за няколко примера. По-известните биолуминисцентни създания са светулката и светещата медуза, но неотдавна учените откриха, че човешкото тяло също излъчва светлина.

Чрез съвместните усилия на учени от института по технологии Тохоку и университета Киото в Япония, изследователите са установили, че в действителност, до известна степен хората са биолуминисцентни организми.

Разбира се, светлината, излъчвана от хората, не е много ярка. Всъщност сиянието, което тялото ни излъчва, е хиляда пъти по-слабо от това, което очите ни могат да доловят. Учените обаче са открили, че това бледо сияние може да бъде уловено от свръхчувствително оборудване, известно като криогенна камера със сдвоен заряд (CCD камера).

Заснемането

За да уловят тази слаба светлина, излъчвана от човешкото тяло, учените първо трябвало да охладят CCD камерата до минус 184 градуса по Фаренхайт и да фотографират обекта в пълен мрак. Било установено, че тази светлина е съизмерима със светлината от един фотон.

В тъмна стая, петима мъже на възраст около двадесет години застанали голи от кръста нагоре пред камерата и били фотографирани в продължение на двадесет минути на всеки три часа. Изследователите успели да уловят светлинно излъчване с дължина на вълните между 500 и 700 nm, които човешките очи определят като зелено и червено в цветовия спектър.

Всяко сияние, колкото и слабо да е, отразява интересна характеристика в даден организъм. Но хората може и да не са толкова специални в това отношение. Изследователите обясняват, че тази биолуминисцентност практически присъства при всички живи организми.

Друго изследване, извършено в Международния институт по биофизика в Германия, установява, че светлинното излъчване се увеличава при медитиращи субекти. Наблюдавайки биохимичните промени след период на медитация, изследователите открили, че практиката всъщност повишава излъчването на фотони при хората.

Сияещи лица

Това изключително слабо излъчване няма някаква значима връзка с температурата. То е по-силно свързано със серия сложни химични енергийни реакции в метаболичния процес, които трансферират енергията към флуорофорите – молекулни компоненти, отговорни за флуоресценцията.

В зависимост от броя на флуорофорите и тяхната среда, флуоресценцията се различава по интензитет и дължина на вълната. Ето защо изследователите наблюдавали по-силно излъчване от лицето, отколкото от тялото. Когато става дума за цялостно излагане на слънчева светлина, лицето получава най-много от нея и по него се намират по-голям брой флуорофори, отколкото по кожата на останалата част от тялото.

Учените установили също така, че тези излъчвания на светлина варират през деня, като най-слабото сияние се появява в 10 ч. сутринта, а най-силното – в 16 ч. Според тях това вероятно е свързано с циркадения ритъм на човешкото тяло – нашият биохимичен вътрешен часовник, отговорен за регулирането на множество физиологични процеси в тялото.

Според изследователя Хитоши Окамура, циркаден биолог от университета Киото, това откритие предполага, че светлинните излъчвания биха могли да помогнат за установяването на определени медицински състояния.

По http://www.epochtimes-bg.com/2009-03/2009-10-24_02_d.html