Днес в Китай, заради идеологическата пропаганда на комунистическата партия на Китай (ККП), в хората се е развило разбирането, че тези, които вярват в Бога или в Буда са невежи и необразовани. Всеки път, когато чуват за Боговете или Будите, те казват, че тези хора се опитват да вярват в нещо неосезаемо и следователно – нереално.
Така че на кого да вярваме в живота си? Да вярваме в себе си си означава да доверяваме целите и надеждите си на някого или да вярваме, че съществува. Тъй като хората са различни, целите и надеждите им също са различни и съответно ще имат и различно разбиране в какво вярват.
Тези, които искат да бъдат богати, могат да вярват в себе си или на нещо друго с надеждата да получат пари и богатства. Те са щастливи или се безспокоят за малки материални интереси.
Тези, които не искат да живеят само работейки, е възможно да търсят свобода. Те могат да вярват в себе си или в друго с надеждата да получат независимост. Затова се наслаждават на свободното време, когато не е необходимо да се спазват каквито и да било правила. Дори, ако другите хора кажат за тях, че те се стараят да избягат от действителността, те все едно упорито вървят към това, към което се стремят. Нима от това не възниква в тях положително отношение към живота? Когато блуждаят в планините, те са щастливи, че могат да се слеят с природата и може впоследствие да разберат истинското предназначение на живота.
Някои хора вярват, че „доброто се възнаграждава с добро, а за злото има наказание”. Те вярват в Боговете и Боговете се грижат за тях. Затова те с уважение се покланят на Боговете и Будите за това, което получават в замяна. Когато постъпват така, могат да държат съзнанието си и сърцето си в спокойно състояние и в крайна сметка могат да разберат живота и да видят истинския смисъл, стоящ за него.
Всички търсят нещо или някого, на което да поверят вярата си. Когато се радват на материалните вещи, могат да разберат, че са бедни в духовен план. Затова могат да търсят успокоение на ума и сърцето в пътешествията по планини и реки, или срещайки приятел, с когото да поговорят от душа. Те са доволни само понякога. Най-после, те отново се връщат в този свят и все още са на местата си. Те се разстройват и питат: Какъв е истинският смисъл на живота? Каква е окончателната ни цел?»
В действителност предназначението на нашия живот е това, което много хора искат да знаят. Всички ние искаме да знаем защо сме родени. След прочитането на „Джуан Фалун” (книгата с основната философия на Фалун Дафа, бел.прев.) стигнах до извода, че тази книга съдържа в себе си такова милосърдие, че хората никога не могат да се отплатят за него. Книгата е най-доброто, в което всеки може да вярва в живота си.
Сега знаем защо в продължение на десет години, през които компартията преследва Фалун Дафа, практиката се разпространи над 114 държави по света. Разбрахме защо практикуващите все още са в състояние твърдо да вървят по пътя си на усъвършенстване, когато се сблъскат със ситуации, в които могат да загубят всичко, включително живота си. Възхищаваме се, когато рационално и мирно разясняват истината за преследването на хората, обръщайки се към съществата им, излъгани от комунистическата партия, които се намират в тежко изпитание. Безмерното милосърдие и търпение, които излизат от умовете и сърцата им след като са поверили живота си на истината на Вселената. Само тези, които се сливат със свойствата на Вселената „Истина, Доброта, Търпение” не се боят от злото.
Моля, запомнете всички: „Фалун Дафа е добро!” Чували ли сте? Това е възможност, която се случва един път на хиляди години. Цените ли я?
Версия на китайски език: http://minghui.ca/mh/articles/2009/10/31/211294.html
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.