Размишления на тема отстраняване на фундаменталните привързаности

Един път практикуващ ми каза: «Ти си толкова привързана към себе си». Не разбирах защо това е така. След това прочетох статия на практикуващ «Да отстраним по време на усъвършенството фундаменталните привързаности». Това, за което се разказваше в споделянето, бе основната привързаност, която се стараех да изявя дълго време. Както Учителят казва в канона «Достигане на пълно съвършенство» (От «Път за по-нататъшно усъвършенстване»): «…другите мислят, че той отговаря на принципа на поведение», аз имах тенденцията да измервам постъпките на хората с моето разбиране на Закона на моето ниво и изискванията, които да отговарят на това.

Носейки такава представа, бях много строга със себе си. Не си позволявах да правя нищо, което би противоречало на настоящето ми разбиране на Закона. Понякога попадах в крайност и се чувствах сама, защото имах по-високо ниво на разбиране. Гледах отвисоко на морално корумпираните хора, уважавах и се възхищавах на хора, които изглеждаха честни, образовани и способни, и от които очаквах много, и се възхищавах на усърдните практикуващи. Но когато забелязвах недостатъци в практикуващите им ги казвах направо, без да отчитам чувствата им или обкръжаващата среда. Бях нетърпелива, когато виждах недостатъците на другите и се стараех да убедя този практикуващ напълно да приеме моето разбиране на Закона. Ако практикуващият не се промени след обмяна на опит или дискусия, се разстройвах и ставах песимистична. Защо се разстройвах, когато виждах привързаностите на другите практикуващи? Сега разбирам, че това е било заради това, че реакцията им закачаше основната ми привързаност. Тази привързаност беше препяствие по пътя ми на усъвършенстване.

Тази основна привързаност не само влияеше на разбирането ми на Закона, но и ме караше да оценявам другите според разбирането ми на принципа «какъв трябва да е човек» или принципа «какво трябва да следват Дафа практикуващите». Гледах навън и налагах волята си на другите. Като следствие имаше конфликти един след друг. Чувствах се разстроена и чувствах болка.

Учителят казва в канона „Достигане на Пълно съвършенство”: „В продължение на живота, в човек се формират много концепции, ръководейки се от които той се сдобива с това, към което се стреми. Но когато човек се появява на света, жизненият му път, а така също и придобивките и загубите, са предопределени кармично връзки, съдбата му. Как могат убежденията на човек да определят жизнения му път”. Затова „неговите прекрасни надежди и мечти” непременно се превръщат в болезнени привързаности, които никога няма да бъдат удовлетворени.

Всички практикуващи имат различно количество карма, изпитания и привързаности, и живеят в разнообразна среда в обществото на обикновените хора. Пътят на самоусъвършенстване при всеки от нас е различен. Ние знаем, че различните нива имат различни принципи на Фа. Всички практикуващи, намиращи се на различни нива на самоусъвършенстване, постъпват според разбирането им на Закона на това ниво. Не мога да променя пътя им на самоусъвършенстване или да ги накарам да имат такова разбиране на Закона, каквото имам аз. Когато някой практикуващ има привързаност, тя съществува, за да се усъвършенства и повишава той. Не мога да се държа за привързаностите на практикуващия и да правя изводи, че този практикуващ не е в Закона или не е усърден, или дори да мисля, че е бил подложен на преследване по-рано заради привързаностите си.

Когато практикуващият има привързаност, аз, като практикуваща, мога да проявя милосърдие и търпение, безусловно да погледна в себе си и искрено да споделя с него разбирането си за Закона. Повишаването в самоусъвършенстването зависи от самия практикуващ. Учителят винаги го следи и му помага. Да си нетърпелив, да се оплакваш, да обвиняваш или да изпадаш в песимизъм – това е отражение на привързаността към себе си. Това усилва натиска върху другите практикуващи. Аз самата не се усъвършенствам в този процес.

Другата привързаност «търсенето на дълбоко разбиране за истината» също ме безспокоеше и ме правеше неспособна да съм в спокойно състояние на усъвършенстване. По време на споделянето с другите не можех истински да погледна в себе си. Обръщах повече внимание на изясняването на това чие разбиране е по-добро и по-високо. Хабях повече време за четене на статии със споделяне, отколкото за четете на Дафа и обичах да обсъждам с практикуващите повече, отколкото да търся в себе си. Като следствие, ме интересуваха привързаностите и нивото на другите практикуващи, и дори различните коментари на обикновените хора. Това нарушава принципа на усъвършенстването: да гледаме в себе си и да повишаваме Шиншинга си.

Преди да получа Закона нямах щастливи отношения със съпруга ми и се чувствах самотна заради това, че възгледите ни за живота се различаваха. Изглеждаше ми, че е много трудно да намеря човек, с когото мога да поговоря. След като започнах да се усъвършенствам в Дафа, благородното и милосърдно поведение и отношение на практикуващите излекуваха нараненото ми сърце. Заради това, че се усъвършенствах от кратко време и ограничено разбирах Закона, не можех да усетя разликата между принпиците на усъвършенстване и теориите за това, как да си благороден човек, към което се стремях в съзнанието си. Самоусъвършенствайки се усърдно, аз примесвах в това и стремежа си. Не осъзнавах, че усъвършенстването и просто «да си добър човек» не е едно и също.

Без отстраняването на тази основна привързаност, по пътя на усъвършенстване на човек ще има преграда и той ще пропадне от позицията на Закона. Искам да напомня на съучениците, които не са открили или не са осъзнали своите фундаментални привързаности, да се замислят над това, което ни мотивира да вървим по пътя на усъвършенстването в Дафа, и да отстранят тези фундаментални привързаности, следвайки твърдо и добре утвърждавайки Закона.

Версия на китайски език: http://minghui.ca/mh/articles/2010/2/6/217618.html