Проблемът с неприемането на критика

По време на процеса на разясняване на истината на хората, често се осланям на «Деветте коментара за комунистическата партия в Китай» и привеждам примери от тях. Открих, че много хора са много възприемчиви към тях. Така е по-лесно да ги убедим да напуснат китайската комунистическа партия (ККП). Но, когато виждам хора, силно отровени от пропагандата на ККП, често започвам да споря с тях. Когато това се случи, сърцето ми обикновено се оказва засегнато и дори тонът на гласа ми се променя. Макар да се опитвам да търся в себе си и да разбера как да избягвам това в бъдеще, нищо не намирам. Всичко приключва с това, че започвам да търся проблема навън.

Случи се един инцидент, благодарение на който получих добър урок. В началото на юли 2009 г. се сблъсках с далечен роднина, който е от ККП. Преди тази наша среща, около една година по-рано, ние не говорихме за ККП. Когато го видях този път си казах: «Този път ще му разясня истината и се надявам, че той ще напусне тази зла партия и ще избере за себе си блестящо бъдеще». В началото разговорът ни беше много гладък, но той ми разказа, че година по-рано от работата му организирали почивка в Тайван. Когато бил там, към него се приближили практикуващи Фалун Гонг и искали да му дадат копие на книгата «Девет коментара за комунистическата партия в Китай».

Той каза, че не само не взел книгата, но и ги наругал. След като ми каза това, аз се почувствах лошо, мислейки, че тези милосърдни практикуващи са направили така, искайки да го спасят. Но той не само беше отровен от злата партия, но и ядосан на Тайван. Каза още, че дори спътниците му се опитали да му попречат да бъде толкова груб. Помислих си: „Трябва да съм загрижен и да му разясня истината”. Може би заради това, че малко прибързах, всичко завърши със спор. Бях засегнат от отношението му. Разбрах, че няма да стигнем доникъде, ако продължим да се борим един срещу друг и заради това прекъснах разговора.

Впоследствие мислих над случката и разбрах защо бях толкова засегнат. Стигнах до разбирането, че причината е в егоистичните ми представи, които съм формирал през годините, в привързаността към утвърждаване на себе си и в това, че самият аз много десетилетия бях тровен от злата партийна култура. Израснал съм в такава обстановка и затова бяха засегнати почти всички аспекти на мисловния ми образ. Въпреки че бях коригирал някои мои представи и мисли, благодарение на усъвършенстването ми в Дафа, някои от елементите на културата на ККП все още се проявяваха подсъзнателно чрез думите и действията ми. Разбрах, че когато четях „Деветте коментара”, много ми влияеше възпитанието ми. Външно нямаше нищо неправилно в това да разбереш по-добре „Деветте коментара” и по-добре да разобличиш ККП. Ключът беше в това, че нямах силни праведни мисли, за да отстраня яда си към ККП, който ме засягаше. Представете си, че разумът на човека е отровен от ККП и този разум се използва, за да я разобличи. Нима ефектът може да е добър? Така не беше трудно да разбера защо влязох в спор с този роднина. Отрицателният ефект, който беше създаден по време на този процес, стана за мен голям урок.

Същото се случва, когато практикуващите спорят един с друг. Често използваме принципите на обикновените хора, за да съдим кой е прав и кой не е, вместо да използваме Фа. Въпреки че гледах в себе си и намерих някои привързаности, повишението беше малко, доколкото имаше отношение към други фактори, устроени от старите сили. В крайна сметка, ключът за решаването на този проблем е доброто изучаване на Фа. В миналото въпреки че прекарвах много време в изучаването на Фа, в сърцето си аз не го приемах. Затова да изучаваш Фа спокойно, със спокоен разум е фундаментално решение.

Преди три години Учителят казва в „Преподаване на Фа в Лос Анджелис”: „Ако вие постоянно отхвърляте осъждането и критиката, постоянно осъждате другите, постоянно опровергавате критиката и неодобрението на другите – нима това е усъвършенстване? Как може да се усъвършенствате така? Вие сте свикнали да се вглеждате постоянно в недостатъците на другите и никога да контролирате себе си сериозно. Когато другите завършат култивацията, какво ще стане с вас? Нима Учителят не чака кога ти ще се усъвършенстваш? Защо не приемаш критика и постоянно гледаш другите? Защо не се усъвършенстваш вътрешно и не търсиш в себе си? Защо се сърдиш, когато те критикуват?»

Нима този принцип на Фа не се отнасяше за мен именно? В продължение на времето станах отпуснат и не се отнасях към нещата достатъчно сериозно. Въпреки че през последните три години съм чел този откъс много пъти, навикът ми да не позволявам на други да ме критикуват, не беше унищожена. Промяна имаше само на повърхността. Затова, когато се занимавах с хора, аз приемах забележките само ако ми харесваха. В противен случай ги отклонявах. Приемането на критика от други открито и откровенно, беше рядкост за мен. Например един път практикуващ ми каза, че начинът, по който говоря с хората, прилича на общуването на секретаря на ККП. Аз бях развълнуван и си помислих как може да направи такова сравнение. Но приех това в сърцето си.

Неотдавна прочетох лекцията «Преподаване на Фа в Манхатън». Учителят казва: «Нищо не е просто така – и незначителното, и това, какви мисли има някой, и многото разнообразни хора или неща, с които се сблъсквате в процесса на разясняването на истината. Ще се получи тогава, когато изпълните нещата с милосърдно сърце. Не се вълнувайте, ако хората заемат особенна позиция или ако имат грешно разбиране. Ако вашите действия са насочени към спасението на човека или на съзнателното същество, мисля, че ефектът от това може всичко да измени. Но ако в този момент, когато разяснявате истината, съзнанието ви е под влияние на човешките привързаности, нищо няма да получите».

Оценявайки поведението си от позицият на Фа, бях потресен. Беше лесно да бъда засегнат от мислите на обикновен човек и имах привързаност да не позволявам на другите да ми показват недостатъците. От всички тези несъответствия на практикуващ от периода на Фа коригирането, отдавна трябваше да се откажа. Държах тези привързаности толкова дълго. Чувствах себе си недостоен за спасение и безграничното милосърдие на Учителя.

Независимо с какви трудности се сблъскваме, трябва откровенно да гледаме на тях и винаги да имаме милосърдно сърце, за да спасим тези същества, които чакат спасението.

Версия на китайски език: http://www.minghui.org/mh/articles/2010/2/28/218965.html