Практикуваща и семейството й са подложени на преследване повече от 10 години

През последните десет години Ма Хайян и родителите й често са подложени на преследване заради вярата си във Фалун Гонг. През 2009 г. Ма избягала от дома си, за да не бъде преследвана повече.

Ето разказът на Ма:
«След 20 юли 1999 г. отидох с родителите ми в Пекин да апелирам пред висшестоящите инстанции за правото да практикувам Фалун Гонг. Но полицаите ни изпратиха в център за задържане Тунсян за повече от десет дена и ни подложиха на мъчения. Караха ни да стоим с разкрачени встрани крака или просто да стоим дълго време. Даваха ни храна с пясък и насекоми и ни караха да се къпем на открито, докато охранителите ни удряха по гърбовете с мокри кърпи. Баща ми един път беше пребит от няколко човека.

След като ни върнаха обратно в Чанчун, ни изпратиха в център за задържане Балибао. Но там беше пълно и аз бях изпратена на друго място преди да ни позволят да се приберем вкъщи.

На 17 октомври 1999 г. бяхме арестувани незаконно от офицери от участъка на полицията в Чансинцзе. Родителите ми бяха изпратени в център за задържане „Тебей” в Чанчун. Мен ме разпитваха в продължение на седем дена, а след това ме изпратиха в център за задържане „Дагуан”. Оставиха ме там повече от месец, а баща ми и майка ми бяха задържани 45 и 65 дена съответно. Брат ми се наложи да заплати повече от 3000 юана (юан е китайска парична единица, 500 юана е средната заплата на градски работник в Китай, бел. ред.) Когато родителите ми се прибраха вкъщи и двамата имаха краста.

На 9 февруари 2000 г. аз и двама практикуващи (единият от тях – Чжан Чжицю, почина вследствие на преследването) отидохме в Пекин отново да апелираме в защита на Фалун Гонг. На 10 февруари ни арестуваха и ни върнаха в Чангчун. Изпратиха ни в центъра за задържане „Дагуан”. След 15 дена бях преместена в трудово-поправителен лагер в провинция Хейлунзцян. В това време майка ми се намираше в същия лагер заради това, че правела упражненията на Фалун Дафа в парка.

В трудовия лагер никой нямаше право да прави упражненията на Фалун Дафа. Ако някой ги правеше, жестоко го пребиваха. Живеех в страх, защото постоянно чувах крясъците на практикуващи, които бяха бити с електрошокови палки. През септември двама от охранителите пребиха с електрошокови палки и мен, Ли Шуин и още двама практикуващи. Цяла година живеех в ад.

В началото на 2001 г. майка ми и аз бяхме освободени от трудовия лагер. Майка ми имаше високо кръвно – над 200. Полицаите продължиха да ни наблюдават вкъщи и ни накараха да подпишем гарантирано заявление (заявление, с което практикуващите гарантират, че няма повече да практикуват Фалун Дафа, бел. прев.)

През март 2002 г. майка ми и аз отидохме при друг практикуващ. Полицаи ни арестуваха и ни изпратиха в център за задържане „Дагуан”. Майка ми обяви гладна стачка в продължение на 15 дена. Освободиха я, когато платихме 8000 юана.

През септември 2006 г. трима офицери от китайската комунистическа партия незаконно обискираха дома ми. През март 2008 г. полицаи отново обискираха незаконно дома ми. Те отново изискаха гарантираното заявление. През 2009 г. чиновниците от комунистическата партия в нашия град създадоха „център за промиване на съзнанието”. За да избегна продължаващо преследване и мъчения, аз избягах от вкъщи.”

Версия на китайски език: http://minghui.org/mh/articles/2010/2/18/218384.html