Да обръщаме внимание на Шиншинга при общуването с практикуващи

По време на изучаването на Закона в група, един от практикуващите посочи за обсъждане въпроса, че не бива да използваме човешкото си сърце и да се месим в «личните дела» на практикуващите, защото го правим в резултат на недостатъчното усъвършенстване на Шиншинга си. Изпитвам аналогични чувства по отношение на този въпрос.

Когато бях въвлечена в конфилкт с практикуваща, само с големи усилия ми се отдаде да се откажа от това. Разбира се, всички ние сме практикуващи Дафа и трябва да си помагаме един на друг, и всички заедно да си повишаваме нивото. В кои ситуации е целесъобразно да помагаме на другите практикуващи? Например, когато се формира група за изучаване на Фа и обмяна на опит в усъвършенстването, Законът ни помага да се повишаваме и да помним Закона, когато се сблъскваме с трудности. Когато практикуващите не могат да преминат изпитания, предизвикани от злото, можем да им помогнем, изпращайки праведни мисли. Освен това трябва да помагаме и да спасяваме приятелите-практикуващи, ако са подложени на преследване. Когато практикуващите изпитват временни трудности, като финансови затруднения или липса на работа, ако имаме средства, можем да им помогнем. Няма проблеми с оказване на такава помощ.

Но съществуват определени обстоятелства, при които не бива да се месим в нещата на другите. Ще разкажа за моя близка практикуваща (практикуващата „Б”), която често се сблъскваше с проблеми в резултат на силните човешки привързаности. Причина за някои от проблемите й бе несправедливото отношение към нея от други хора, а другите проблеми бяха свързани с финансови трудности. За да притъпи гнева си, тя го изливаше върху мен. Тъй като аз имам по-спокоен характер, не можех да й откажа. В същото време си мислех, че изслушването на практикуващ, който разказва за трудностите си, е проявление на милосърдие. Винаги, когато практикуващата „Б” се сблъскваше с проблеми, аз не само я утешавах, но и показвах недостатъците й.

Но по-късно разбрах, че не бях права. Всеки път, когато практикуващата „Б” имаше проблеми, тя изливаше мъката си върху мен. Всичко, за което говореше, бяха обиди към другите хора, някои от които бяха практикуващи. Практикуващата „Б” се грижеше само за това, дали я слушам. Не приемаше в сърцето си онова, което й казвах. Мина време и тя често ми разказваше за това, че някои практикуващи не са добри с нея, а други са несправедливи. След като изслушах много такива оплаквания, открих, че аз също се забърках в подобни конфликти и сърцето ми също беше пълно с гняв и неудовлетвореност. Съзнанието ми не беше спокойно и по време на изучаването на Фа не бях в състояние ясно да възприемам Закона. Обърнах внимание на това и както е планирал Учителят, се запознах с тези практикуващи, за които ми говореше практикуващата „Б”. Открих, че те съвсем не са такива, каквито ги описваше тя. Започнах спокойно да разсъждавам над проблема. Разбрах, че причината за него е, че исках да помогна на практикуващата, но помагайки й, не следвах принципите на Фа и това в края на краищата, ми създаде проблеми.

По-късно, в резултат на изучаването на Фа, постепенно разбрах как да взаимодействам с другите практикуващи. На практика това е много просто. По време на обмяна на опит в група някоя практикуваща може да започне да говори за проблеми, с които се е сблъскала. Ако намеренията й са да повиши нивото си или наистина не може да разбере какво не е направила както трябва, то ние можем да я изслушаме и да й помогнем да подобри разбирането си за принципите на Фа. Такава форма на взаимодействие позволява на всички да се повишаваме като единно тяло. Ако практикуващата иска другите да я утешат и да проявят към нея съчувствие, ако търси сред съучениците „тих пристан”, просто за да облекчи душевното си състояние, или да намери сред съучениците такива, които са в същата ситуация и имат подобна гледна точка, то в тези ситуации не бива да се месим в „личните неща” на другите практикуващи. Тъй като участието в тези неща на практика не се различава от това, как обикновените хора си помагат един на друг за повдигане на настроението. Това само ще ни накара да се въвлечем в подробности в тези проблеми и ще ни е трудно да излезем от тях. По този начин, това ще бъде намеса в нашето самоусъвършенстване и изпълнението на трите неща.

Осъзнавайки всичко това, изолирах от себе си практикуващата „Б” и около два месеца не се срещахме. През това време тя ми звънеше и искаше да се видим, но аз отказвах. Преди няколко дена ми се наложи да помоля практикуващата „Б” за помощ. Когато отидох в дома й, тя беше много радостна да ме види и отново започна да говори за това, какво й се е случило вкъщи и на работа. По време на разговора ни отново зачекнахме обичайната тема за това, че другите не се отнасят с нея справедливо, както тя мислеше. Аз се извиних и бързо си тръгнах. На следващия ден отново разговарях с нея и тя каза: „Виждаш ли, вчера отново говорех за това, че другите хора не са добри към мен. Вероятно собствените ми недостатъци са причина за това, че хората ме критикуват. А аз се оплаквам от тях. Нима това не е резултат от човешките ми привързаности? Бях виновна и много съжалявам за това”. Бях много щастлива, когато чух тези думи, защото практикуващата „Б” никога по-рано не допускаше, че тя може да не е права. Бях много щастлива да видя, че практикуващата „Б” е повишила нивото си.

В този момент разбрах маса проблеми. Именно това, че продължавах да слушам безкрайните оплаквания на практикуващата „Б”, не й позволяваше да види собствените си проблеми. И ето, когато изчезна „тихият пристан” и тя нямаше друг избор, освен да види проблемите си, тя се повиши. На практика, поддържането на общуването между практикуващите не означава да сме отговорни само пред себе си, но и да носим отговорност за другите.

Разбрах, че по време на общуването с практикуващи, за да останем на правилния път, трябва да съхраняваме твърдост по два въпроса. Първо, по време на групови занятия за изучаване на Закона и обмяна на опит, не бива да се въвличаме в разговори за второстепенни неща. Второ, трябва да се стараем да не говорим за неща, които нямат отношение към изпълнението на трите неща. Тогава ще можем да предотвратим формирането на малки групи от практикуващи, както и всичко, което Учителят е характеризирал като „братя, най-добри приятели”. Ако следваме тези основни принципи по време на общуването с другите, естествено е да не обръщаме внимание на второстепенните неща. Обяд в дома на практикуващ, напразни разговори с практикуващи, използване на практикуващи за лични цели или молби, свързани с личните неща, както и с децата, и така нататък – всичко това са неща на обикновените хора, които трябва да избягваме.

Общуването с другите практикуващи е важна част от вървенето по правия път. Искрено се надявам, че аз и приятелите-практикуващи ще се повишим като единно тяло.

Версия на китайски език: http://www.minghui.org/mh/articles/2010/4/3/220821.html