Да бъдем толерантни към другите

Защо практикуващият трябва да се научи да е толерантен? Защото толерантността е предпоставка за развиването на милосърдие. Без толерантност и снизходителност, практикуващ не може да прояви милосърдие.

Всяко човешко същество има безброй недостатъци. Един от тях е свързан с това да правим грешки, които неизбежно посягат върху чуждите интереси и така предизвикват конфликти. Толерантността може да ни помогне ефективно да се справяме с конфликти.

Както гласи старата китайска поговорка: „Морето може да събере всички реки, защото има голям капацитет”. Когато сме в процеса да станем просветлени същества с велика добродетел, как може да не сме толерантни?

Често виждам практикуващи да се критикуват един друг: „Защо го направи по този начин?” или „Винаги правиш нещата по начин, който не съответства на един Дафа практикуващ!”, или „Господи! Толкова бавно научаваш нови неща.”

Когато някои практикуващи говорят на децата си, те казват: „Сине, говорих ти за това много пъти? Защо продължаваш да правиш същата грешка?” Те казват на съпруга (съпругата) си: „Виж колко е неподредена къщата ни! Защо не я почистиш малко?” Тези груби, емоционални изблици демонстрират, че не винаги следваме Фа в действията си.

Защо не можем да бъдем толерантни с другите? Мисля, че е, защото сме твърде егоцентрични. Разстройваме се веднага, когато поведението на другите не отговаря на очакванията ни или когато трябва да се откажем от нашите собствени интереси.

Друга вероятност е, че може съзнателно или не да сме повлияни от културата на китайската комунистическа партия (ККП). Докато традиционната китайска култура ни учи да бъдем толерантни и да прощаваме, ККП винаги ни е окуражавала да се борим и бием, затруднявайки ни да бъдем толерантни.

Преди имах много изисквания към приятелите и семейството си и се разстройвах винаги, когато те не посрещаха очакванията ми. Понякога не показвах недоволството си, но вътрешно се чувствах нестабилен.

Да сме неспособни да бъдем толерантни и милосърдни към другите е голям пропуск в култивацията. Той демонстрира, че все още сме привързани към това да бъдем самодоволни, капризни, изискващи, обвиняващи и самоуверени.

Да не успяваме да гледаме в себе си и да не обръщаме внимание на култивирането на съзнанието и характера, са две от най-големите препятствия по пътя на самоусъвършенстването.

Учителят ни учи да гледаме в себе си винаги, когато имаме проблеми. Но когато видим привързаностите на другите, често не успяваме да забележим, че същите привързаности съществуват и в нас. Когато не зачитаме другите и се фокусираме върху техните недостатъци, не следваме изискването на Учителя да гледаме в себе си.

Ако не успеем да изчистим мръсните субстанции и привързаности в нашите пространствени полета, как може да очакваме да имаме сърца на велико милосърдие и търпение? Това е точно като примера, който Учителят дава за бутилката, пълна с мръсни неща. Ако е хвърлена във водата, ще потъне на дъното. Но ако излеете малко от мръсните неща, колкото повече изливате, толкова по-нагоре ще изплува тя.

Още повече, че, ако не премахнем лошите неща от съзнанието и тялото си, как можем да се извисим? Как можем да се подобрим?

Ако не се издигнем, ще бъде както казва Учителят: „Злият човек е роден от завистта. От егоизъм и гняв той смята всичко за несправедливост.” („Сфери” от „Есенция за по-нататъшно подобрение”)

Ако не изучаваме Фа добре и не желаем да понасяме трудности, или не използваме праведните Фа принципи, за да се отърсим от привързаности, как е възможно да достигнем състоянието, описано от Учителя: „Добрият човек винаги изпитва милосърдие. Без недоволство и омраза той приема страданията като радост.” („Сфери” от „Есенция за по-нататъшно подобрение”)

Местен практикуващ веднъж се сби с негов съсед и двамата бяха ранени. Всички съседи знаеха, че той е Фалун Гонг практикуващ. Затова неговите действия предизвикаха негодувание.

Повечето от практикуващите в областта веднага го отхвърлиха, мислейки си, че той е нанесъл вреда на името на Дафа. Но местният ни координатор не го погледна презрително. Вместо това отиде до дома му, за да разговаря с него и го покани на груповото изучаване на Фа.

Този практикуващ много съжаляваше за това, което бе направил и се чувстваше засрамен. От тогава, той успява да контролира характера си и стана истински самоусъвършенстващ се, активно участващ в различни дейности по разясняване истината за преследването.

Толерантността към другите практикуващи показва добър характер и често може да се приеме за спасяване на другия, както и спасение за много други същества. Толерантността изразява безкористността на култивиращия, неговата способност да гледа в себе си и способността му да си сътрудничи с другите. Не е ли това, което иска Учителят?

В състояние на толерантност, завистта и чувството за несправедливост изчезват по естествен начин. Това, което остава е спокойно съзнание и добронамерено поведение.

Без значение каква грешка прави практикуващият, докато носи Фа в сърцето си, не трябва да го изоставяме.

Моят поглед може да е ограничен, затова, моля, посочете ми неподходящото.

Версия на английски език: http://www.clearwisdom.net/html/articles/2010/8/23/119558.html
Версия на китайски език: http://minghui.ca/mh/articles/2010/8/1/227782.html