Три фундаментални ограничения на модерната наука (Част 2)

Ограничение във философията
 

Философията е много динамична и в нея като че ли няма стриктни правила и ограничения. Тя изглежда няма никакви предварително зададени граници по отношение на областите, които да проучва, и може да подлага на критическо изучаване естеството и на науката, и на изкуството, и на нравствеността.

Картина на Готлиб Дьоблер от 1791 г., изобразяваща философа Имануел Кант. (Kirsten Neumann/AFP/Getty Images)

Философията постави началото на съвременната наука и е повлияла развитието на нейните най-сигурни и съществени средства, като логиката и научния метод. Изглежда, че философията е свободна като съзнанието, ограничена единствено от въображението. Някои философи са се надявали, че с помощта на философията евентуално биха могли да разберат същността на Вселената.

Коперниканска революция във философията

Но след хиляди години на философски спекулации, още от времето на древните гърци, тези огромни надежда и оптимизъм по отношение на философията най-после бяха унищожени завинаги. Имануел Кант, роден на 22 април 1724 г., причини виртуална коперниканска революция във философията в по-късните си години. Той е смятан за най-влиятелния съвременен философ. За него поетът Хайнрих Хайне пише:

„Той водеше един механично подреден и абстрактен живот на стар ерген… събуждане, кафе, писане, четене на лекции от колежа, хранене, разходка – всички те със своето фиксирано време, и съседите знаеха, че е точно 15:30ч., когато Имануел Кант в сивото си палто и с бамбуковия си бастун в ръка излизаше през вратата на дома си и се отправяше към Lime tree avenue, което в негова памет все още е наричано „Разходката на философа“… Странен контраст между външния живот на човека и неговата унищожителна, смазваща светове мисъл!“ (от книгата „Ерата на идеологията“ на Хенри Д. Айкън / The Age of Ideology, Henry D. Aiken)

През 1781 г. Кант публикува „Критика на чистия разум“, своята смазваща светове творба. Тя е дълга над 800 страници и представлява критично и щателно изследване на „чистия разум“.

Според Кант, когато чистият разум премине отвъд възможностите на човешкия опит, той неизбежно ще изпадне в противоречия, където една теза и антитезата са еднакво валидни. Да разгледаме например въпрос като „Вселената крайна ли е или безкрайна?“ Тогава за една теза, че Вселената е крайна, съществува еднакво валидната и неизбежна антитеза, че Вселената е безкрайна. Без подкрепа от опит, чистият разум става спекулативен по отношение на начина, по който се съотнася към действителността.

Кант срива достоверността на някои от най-важните философски творби за метафизиката, на които мнозина са се уповавали поколения наред.

В метафизиката поколения от философи са правили различни опити да дадат обяснение на необяснимата природа на Вселената. Според Кант тези опити за предоставяне на толкова пълна картина на Вселената, далеч отвъд човешкия опит, винаги водят до неизбежни противоречия. И преди Кант, философите ги дискутирали безспирно.

В действителност Кант не възнамерявал да унищожава метафизиката. Вместо това искал да я запази, установявайки за нея сигурните методи на природната наука. Бидейки учен в много отношения, Кант знаел много за науката. И е смятан за основателя на основно поле в съвременната наука. Алън У. Ууд, в увода си към книгата „Основни творби на Кант“ (Basic Writings of Kant), пише:

„Като изследовател, за известно време Кант посвещаваше интелектуалните си трудове главно на въпросите от областта на природните науки: математическа физика, химия, астрономия, както и дисциплината (на която сега е смятан за основател) „физическа география“ – които сега бихме нарекли „земни науки“.“

Кант искал да повиши статуса на метафизиката до нивото на истинската наука. По някаква ирония единственият начин, по който можел да направи първата крачка към тази цел, била да намали драстично сферата на метафизиката, демонстрирайки вродените й ограничения. Тогава метафизиката не би трябвало да прави предположения относно неща като неразгадаемата природа на Вселената. Вместо това тя би трябвало да се придържа към по-практични неща, които да могат да се базират на човешкия опит.

Ограничение на способностите на чистия разум

„Критика на чистия разум“ е и критическо изследване на способностите на чистия разум, на естеството и структурата на човешкото съзнание. Под „чист разум“ Кант има предвид чиста форма на априорно познание.

Той вярва, че представите за пространството и времето, както в Евклидовата геометрия и класическата Нютонова механика, са получени от необходим синтез на априорно познание, определено от някои вродени характеристики на човешкото съзнание.

Но днес, дълго след смъртта на Кант, знаем, че той е грешал за това. Напредъкът в математиката е показал, че много различни видове геометрия могат да бъдат точно толкова валидни, колкото и Евклидовата. И теория на относителността на Айнщайн е разкрила една много различна перспектива на пространството и времето. Кант би бил дори още по-изненадан от квантовата теория, въвеждаща понятието за неопределеност, което отправя предизвикателство към най-основната представа за причина и следствие.

Въпреки че Кант е донякъде неактуален, основните му принципи са вечни и могат да бъдат точно толкова валидни днес, колкото и когато той публикува своята „смазваща световете мисъл“.

Според него човешкото съзнание не е като огледало, пасивно отразяващо реалността от сетивата на външния свят. Вместо това съзнанието активно се заема с управлението и организирането на сетивните данни във възприятия и представи. Разграничението на Кант между априорното и постериорното познание тук е важно. Априорното познание предразполага съзнанието към това, което то може да долови. Така че възприемането на външния свят не е просто извлечено директно от сетивата. Вместо това съзнанието оформя и добавя към сетивата.

Според Кант това, което съзнанието ни долавя и изгражда, е различно от външните неща. Въпреки че вярвал, че обектите действително съществуват извън съзнанията ни, той заключил, че човешкото съзнание никога не може да узнае „нещата сами по себе си“.

Източник: http://www.epochtimes-bg.com/2010-03/2010-08-27_01_d.html

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.