Имах увереност и с цялото си сърце помагах на „Шен Юн“ да се разпространи в Европа

Аз съм практикуващ от Брюксел, Белгия. Получих Фа през 1999 г. и от тогава усещам бързия темп на Фа-коригирането.

Учителят казва в „Знаещо сърце“:
„С изоставени привързаности, олекотените лодки плават бързо,
Със заето човешко сърце, прекосяването на океана се оказва трудно.
Вятърът и облаците внезапно се променят, и небесата изглежда ще се сгромолясат,
Планините се тресат, моретата се пенят и се надигат свирепи вълни.
Следвайте Учителя близо, усърдно култивирайте Дафа,
С твърде силни привързаности, ориентирите са изгубени.
Някои бягат за своя живот, изоставяйки преобърнати лодки и скъсани платна,
Докато калта и пясъкът са напълно пресети, златото заблестява.
…“

Иска ми се да можех да кажа, че моята малка лодка плава славно по пътя, но уви – стоейки тук днес, трябва да призная, че бедната лодка се изправя пред вълна след вълна, люшкайки се напред-назад с много кръпки по платната си. Гледайки назад към пътуването си досега, колко тежко е било понякога, когато по-скоро търсех убежище, когато се сблъсквах с нещастие, отколкото да се изправя пред недостатъците си и да се протегна към други. Но независимо колко пъти усещах горчивина – днес разбирам, че това са били възможности да изоставя привързаности, като големи планини, които бавно, но сигурно изчезват в сърцето ми. Промените в мен са доста забележими: започвайки самоусъвършенстването си от безнадеждно упорит, затворен и нетолерантен характер, сега мога да ви гарантирам, че ако намеря време ще погледна имейла ви, ще простя правописните грешки и ще изследвам липсата ви на прозрение по дадения въпрос, когато отговарям.

Както го виждам, предизвикателството да преодолея себе си, да се асимилирам с Фа и да формирам силно единно тяло с групата практикуващи, беше особено голямо, когато бяхме домакини на спектаклите на „Шен Юн“ в Белгия. В есето си днес бих искал да говоря за моите разбирания и преживявания в този процес и как мисля, че можем да вършим по-добра работа в Европа. Изминаха три години от първото посещение на „Шен Юн“ в Белгия. Оттогава е имало две кампании в Антверп, една в Брюж и една близо до Брюксел. Всеки престой на „Шен Юн“ на белгийска земя е бил напълно различно изживяване, като успехът на шоутата е бил отражение на това как практикуващите като цяла група се представят в тяхното самоусъвършенстване.

Всяка стъпка в процеса – дали ще е намиране на зала, подписване на договори, планиране и организиране на проекта, търсене на спонсорство, провеждане на различни форми на популяризиране, или справянето с многото задачи по време на самото шоу; всички дискусии, за да достигнем доразбиране как да процедираме и вземането на решения: през всички тези практически въпроси, изниква въпросът дали гледаме на работата, която трябва да бъде свършена, от перспективата на Фа, дали наистина оценяваме идването на „Шен Юн“, как гледаме на другите практикуващи и дали можем да оставим настрана собствените си неща.

Едно разногласие, с което нашата група постоянно се сблъскваше, е въпросът дали решенията, които взимаме са рационални и реалистични. Когато трябва да вземем решения, винаги трябва да балансираме повърхностната страна на вземането на практическите неща под внимание и фундаменталната страна да имаме истинска вяра в Учителя. Така, често се притеснявахме дали вървим по правилния път в това отношение. След като практикуващите бъдат запознати с графика за шоуто или с идеята шоуто да бъде представено на определено място, човешките разбирания за това какво е възможно и какво не често биват уцелени с пълна сила. Разбира се, знаем, че Фашен на Учителя може да подреди всичко, но само с няколко месеца за подготовка? Няколко шоута? В град, в който нямаме опит? Това не е ли да отидем в крайност? Дискусиите дали имаме основание или сме безразсъдни могат да продължат безкрайно.

Графикът за турнето през 2010 г. е добър пример в това отношение. Предходната година резултатите – посещаемост и финансова възвръщаемост – не бяха добри и ние се съгласихме, че каквото и да правим, ще бъдем „внимателни“, правейки малки стъпки като жена, на която са й завързани краката. Когато намерихме зала в Брюж, бяхме „внимателни“, тъй като нямахме опит в региона, беше доста далече за повечето практикуващи от гледна точка на Белгия, не познавахме манталитета на хората там и т.н. След много дискусии, „внимателно“ се съгласихме да има едно шоу там. Мениджърът на залата многократно подчерта, че един ден ще е максимумът за град като Брюж. Стремяхме се да напълним залата в този един ден, което би било добра мярка за работа за следващите години. И така внимателно започнахме рекламната кампания.

Групата ни работи заедно в по-голямо съзвучие в кампанията за Брюж, отколкото предходната година. Имаше много по-малко съществени конфликти и участието бе по-спонтанно. Нещата вървяха добре. Според нашето „внимателно“ изследване всичко вървеше по план. Тогава внезапно, от нищото дойде съобщението, че „Шен Юн“ щеше да дойде един ден по-рано в Брюж. Залата беше свободна в деня преди нашето шоу и въпросът дали да имаме още едно шоу възникна по естествен начин. Ох! Планът си отиде…

Всъщност главно осъзнахме загатването да преодолеем човешкото си мислене. Просто се нуждаехме от време за прехода от рационално разбиране на изискването и от все сърце да вярваме на Учителя. Трябваше да се научим да имаме увереност в групата ни и да „се впуснем в битката“ – точно като историята за ученика, който последвал даоисткия си учител в друг свят.

Стъпка по стъпка нашата група успя да изхвърли черупката на човешкото мислене и изцяло се насочи към две успешни шоута. Чувствам, че бяхме точно навреме – шоуто първата вечер, това, което беше добавено по-късно, бе продадено на 65%, а второто на 85%. Отзивът на публиката беше много добър; видяхме, че всички бяха истински щастливи, че са дошли да видят шоуто. Последната вечер имах много силно изживяване, в което видях космически сцени да се разгръщат по време на представлението, като цялата зала се къпеше в потресаващо силна енергия. Чувствам, че е било загатване от Учителя, че ако изискванията са изпълнени, ще има по-малко смущения и Неговите подредби за съзнателните същества ще се проявят с пълна сила.

Така, всички бяха щастливи и сега беше време за малко почивка. Всъщност не все още. Имаше голяма пролука в турнето на „Шен Юн“ от този момент нататък, като целия месец май беше всъщност свободен. Връщането на групата обратно в Ню Йорк със самолет или оставяйки ги свободни в хотел бяха много лоши варианти, и тъй като открихме малка зала в Льовен-ла-Ньов, в покрайнините на Брюксел, която беше свободна по това време, бяхме окуражени да организираме представянето на „Шен Юн“ там за десет дни. За много от нас залавянето с политическата столица на Европа – област, в по-голямата част на която се говори на френски, който много от нас не говорят добре – със само шест седмици за провеждане на рекламна кампания и всички възможни планове за почивка бързо разрушени, беше наистина тежък удар.

Никой не може да го отрече – това определено беше трудно. Практикуващият, който беше главният координатор за Брюж любезно изиска и предложи аз да поема задачата за Льовен-ла-Ньов. Слабите ми човешки крайници потръпнаха от идеята за нагърбването с този проект. Въпреки че ми беше много ясно, че зелена светлина за Льовен-ла-Ньов не се даваше без основателна причина, и че имаме пълната подкрепа от офиса на „Шен Юн“ и европейските координатори, както и от единното тяло на европейските практикуващи, както и да се опитах да огранича ума си до единствената идея да се продадат 7 000 билета за няколко седмици ме караше да се чувствам замаян. И да ви кажа истината, никога не съм бил толкова активен да играя водеща роля в проект и през годините не съм изградил представата, че съм надежден човек, когато става въпрос за изпълнението на работа по координиране. Винаги удобно съм си казвал, че има няколко компетентни и силни личности наоколо, които с удоволствие координираха нещата.

И все пак, едно гласче в главата ми виждаше нещата доста различено. Усетих, че светът ми беше разтърсен и беше време да изоставя представите си за комфорт, навика си да стоя в сянка и да давам съвети, докато другите изпълняваха тежката работа. С отговорността да координирам Льовен-ла-Ньов почувствах голямо напрежение да се натрупва във всяка клетка на тялото ми, но в същото време се почувствах по някакъв начин освободен. Оттогава, разбрах по-добре, че колкото повече търся комфорт, толкова по-некомфортно се чувствам. Почувствах и че като група гледаме на „Шен Юн“ от рамката на собствените си съзнания и се опитвахме да съдим всяко развитие съответно с това. Написахме стратегия и пребледняхме, когато нещата се развиха различно. Беше сякаш ни превозваха с огромен влак, който бързаше да ни закара до местоназначението и на всеки завой или раздрусване се изплашвахме и дърпахме аварийната спирачка. Това, от което се нуждаехме, беше увереност.

Непреклонната воля и солидна вяра във Фа – мога да го видя толкова ясно, пишейки тези думи: ако група от практикуващи си сътрудничи много добре и всички изоставят представите си, всяка врата ще бъде разбита, като армия от богове ще щурмува напред, за да ни помогне. Но когато моментът на истината настъпи, не е нещо, при което просто може да кажете: „сега сме непоколебими и праведни, просто ще вървим напред и правим каквото каже Учителят.“ Не е и нещо, което можете да наложите на приятелите практикуващи, нито пък има някакъв смисъл да се обвиняваме един друг, че не живеем съобразно това, което някой разбира, че са стандартите. Средата трябва да бъде стабилно формирана като мощно поле, в което способностите на всички практикуващи са обединени. Тези, които не се движат напред, ще видят отворена врата с ярка светлина вътре, привлекателна приятна атмосфера, канеща ги да се присъединят. В такава среда ентусиазмът да се свърши работата идва по естествен начин, от сърцето.

Така, както го виждам, всеки практикуващ добавя своя дял към тази среда. Но е и отговорност на асистиращите центрове да осигуряват възможности да се събираме, да продължават да окуражават приятелите практикуващи да се присъединят, активно да ги подканват и да им помогнат да отстранят пречките, за да бъдат част от процеса. Това е област, в която осъзнавам, че често съм изоставал. Вместо активно да поддържам такава среда, след като набере скорост, често се изкушавам от човешкото усещане за комфорт – „дейността е приключила, нека да си починем малко“. Това е нещо, което мога да забележа също и около себе си. Особено ако съвместната ни работа води до някакви конфликти, много от нас изглеждат щастливи да се оттеглят, след като работата е свършена и стават „заети с други неща“, или дори стават напълно пасивни.

Учителят казва в „Преподаване на Фа в Манхатън“ (26 март 2006 г.): „За самоусъвършенстването, което извършвате сега, няма никакви явни изисквания или ограничения от гледна точка на формата на самоусъвършенстване. Но самоусъвършенствайки се в това светско общество, вие се сблъсквате с изкушения на много фронтове и във всеки един момент и във всяко нещо, което се случва, стои въпросът дали се справяте достатъчно добре.“

Събирайки се заедно да изучаваме Фа, да споделяме опит и разбирания, не е формалност. Не е и нещо, което може да се замени с четенето на Фа самостоятелно вкъщи или в група по интернет. Това е среда, която Учителят ни е дал, и която трябва да ценим, където много от нашите човешки представи могат да бъдат задействани и разтворени. Различни разбирания на различни аспекти от Фа се събират заедно и правят реална тази среда. Ако не се грижим за тази среда и не я поддържаме, лични въпроси, силни човешки представи и песимизъм, и множество намеси ще блокират нашите пътища, докато вършим практическата работа. Всичко, което правите, е като каране на камион с двигателя на кола: независимо колко силно натискате газта, усещате, че няма мощност, и преди да разберете, започва да излиза дим изпод капака. И когато друго европейско турне на „Шен Юн“ наближи, много от нас могат да чувстват, че е обявен нов сезон на Шиншинг конфликти. Разбира се, ние искаме да успее. Разбира се, ние искаме да следваме Учителя. Но дълбоко в себе си, има нежелание да се движим напред.

Мисля, че въпросът да бъдем уверени в нашите решения и да бъдем ентусиазирани да работим за популяризирането на „Шен Юн“, и двете се свързват с това да формираме солидна среда. Да, рационално разбирам загатването, когато изскочи допълнително шоу в Брюж – това, че трябваше да побързаме и настигнем темпа на Фа-коригирането. Но кой да обвиняваме, ако станем прекалено „внимателни“ и бавни? И наистина ли чувствах себе си твърд и уверен? Поглеждайки назад, мисля, че пасивно претърпявах изискванията да организирам срещи, ръководя дискусии и да посочвам важността на това, което правехме – често нямаше твърдо желание в сърцето ми да допринеса за силата на Единното тяло. Да, когато изведнъж се изправихме пред цяла седмица шоута в Льовен-ла-Ньов, рационално осъзнах, че не трябваше да ставаме самодоволни, и че видяхме темпът на Фа-коригирането да ни изпреварва отново.

Като главен координатор, почувствах огромно напрежение и бях разстроен в моменти, когато се сблъсквах с група, която беше изчерпана и нямаше желание, през тези дни. Приятел координатор ми се ядоса много, когато ме чу, докато осъждах липсата на участие на толкова много практикуващи за ниския оборот от Льовен-ла-Ньов. Пишейки това есе за споделяне, разбирам тези чувства по-добре. Наистина бях аз този, който носеше отговорността за този проект, а той не е започнал шест седмици преди шоуто – започнал е преди много години.

Льовен-ла-Ньов не беше успех, но не беше и пълен провал. Няколко човека от много висока класа дойдоха да видят шоуто и европейският координаторски екип научи много неща от проекта за представянето на шоуто за удължен период на едно и също място. Практикуващи от Белгия и цяла Европа работеха много усилено, въпреки всички изпитания и трудности, за да направят най-доброто. Повдигнах тези няколко точки, защото можем да се справим много по-добре в популяризирането на „Шен Юн“ в Европа. Може би приятелите практикуващи могат да установят някои от тези проблеми в тяхното собствено сътрудничество, затова се надявам есето ми да може да допринесе за европейското Единно тяло и помогне „Шен Юн“ да постигне пълен успех във времето напред!

Благодаря, Учителю, благодаря, приятели практикуващи!