Грешките на машинописците и теории на намерението

Според ново изследване, публикувано на 28 октомври в списание „Science“, хората мислят за неща, за които смятат, че не мислят
 
Facebook Logo LinkedIn Logo Twitter Logo Email Logo Pinterest Logo

Психолозите Гордън Лоуган и Матю Кръмп от Университета „Вандербилт“ твърдят, че когато висококвалифицирани хора като хирурзи, дърводелци или пилоти изпълняват действия, без да мислят, тези действия са стриктно контролирани. Откритието добавя ключова информация за дебата дали хората съзнателно изпълняват действия, в които са висококвалифицирани.

Предходно изследване показва, че съзнателният контрол при карането на кола за опитен шофьор, например, е илюзия. Тези проучвания посочват случаи, в които хората възнамеряват да направят едно, но правят друго. Но изследването от „Вандербилт“, състоящо се от елементарен тест за писане на пишеща машина, показва друго.

„Нашето изследване разкрива много силна връзка между намерението и действието, което показва, че съзнателният контрол не е илюзия – каза Лоуган, професорът на века по психология, за „Вандербилт“. – Във висококвалифицирани дейности като писането на машина, намерението и действието се свързват много силно.“

Националната научна фондация (The National Science Foundation) финансира изследването „Познавателни илюзии за авторство разкриват йерархично откриване на грешки при опитните машинописци“ чрез отдела си по поведенчески и познавателни науки.

Лоуган и Кръмп тествали 72 машинописци на колежанска възраст, всеки от които имал около 12 години опит в писането на машина и пишел със скорост, сравнима с тази на професионалните машинописци. В три експеримента тези опитни машинописци пишели отделни думи, които им били показвани една след друга на компютърен екран, като техните отговори се появявали на екрана, под думата, която трябвало да напишат.

След това изследователите тайно въвели грешки, за да видят дали машинописците ще ги открият. В някои случаи те тайно поправяли грешките, направени от машинописците. И в двата случая резултатите били оценявани чрез измерване на скоростта, с която думите били изписвани.

Лоуган и Кръмп открили, че пръстите на машинописците не намалявали скоростта си след тайно добавяне на грешка, въпреки че машинописците смятали, че те са направили грешката. Но когато машинописците правели грешки, техните пръсти се забавяли, независимо дали изследователите поправяли грешките или не.

Изследователите заключили, че това се случва, защото има два различни процеса, които създават и откриват грешки. „ „Външният контур“, или премислящата част на процеса, се опитва да реши дали „вътрешният контур“ – или действащата част на процеса – е правилен или не“, каза Лоуган.

По думите му „вътрешният контур“, или действащата част на процеса, гледа ръцете, пръстите и усещането на клавиатурата, за да реши дали действието е правилно.

„Илюзията за авторство беше най-изненадващото – каза Лоуган. – Хората си мислеха, че пишат правилно, ако на екрана изглежда вярно, и че пишат неправилно, ако на екрана изглежда грешно, въпреки че техните пръсти „знаеха“ истината.“

Това „знаене на истината“ доказва, че уменията, които хората показват, без да мислят, са стриктно контролирани. Лоуган и Кръмп спорят дали контролът е йерархичен. Тази част от човека, която извършва мисленето, разчита на различна обратна връзка от тази, която извършва изпълнението. Но двете обратни връзки заедно позволяват на хората съзнателно да постигнат огромна степен на прецизност и бързина.

Лоуган и Кпъмп отхвърлят алтернативната възможност да има само един процес, който открива грешки. Те твърдят, че ако има само един процес, тогава съобщенията от съзнанието трябва да съвпадат с това, което правят пръстите.

Машинописците би трябвало да забавят, когато грешат, и да пишат с пълна скорост, когато дават правилен отговор. Вместо това изследователите открили разминаване между съобщенията на съзнанието и поведението, показвайки два процеса за откриване на грешки.

„Това, което е страхотно в нашето изследване, е, че показахме съществуването на два процеса за откриване на грешки: външен контур, който поддържа съобщенията от съзнанието, и вътрешен контур, който забавя натискането на клавишите след грешка“, каза Лоуган.

„Писането се забавя след поправените грешки, точно както се забавя и при действителните. То поддържа една и съща скорост след вмъкнати грешки, както след правилни отговори, сякаш няма нищо нередно.“

Според изследователите в проекта тези движения на пръстите показват, че хората съзнателно контролират действия, в които са висококвалифицирани, дори когато не мислят за тях.

Вижте видео, в което изследователите обсъждат откритията си, на http://bit.ly/bKKYXF

Източник: http://www.epochtimes-bg.com/2010-03/2010-11-08_09_d.html

* * *

Facebook Logo LinkedIn Logo Twitter Logo Email Logo Pinterest Logo

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.