Сътрудничество в проекта за „Шен Юн“

Лей:

Уважаеми Учителю и приятели практикуващи,

Получих Фа по време на Фа лекциите в Джинан през 1994 г.

Като проект, ръководен от Учителя и в който приятелите практикуващи си съдействат, „Шен Юн“ е изключително решаващ проект, който може да спаси множество съзнателни същества. Като Дафа ученик, е мое задължение да допринеса за шоутата на „Шен Юн“. Както бяхме инструктирани от Учителя няколко пъти, доброто сътрудничество между практикуващите е ключът да направим „Шен Юн“ успешен. Тук бих искала да споделя опита си относно това.

Тъй като всеки практикуващ иска „Шен Юн“ да успее, няма причина да има лошо сътрудничество между практикуващите. Ето защо бих искала да се вгледам в себе си, когато липсва добро сътрудничество между мен и други практикуващи.

Да разберем приятелите практикуващи и да изоставим предразсъдъците

По времето на първото шоу на „Шен Юн“ в Швеция през 2008 г., не харесвах координатора на програмата, тъй като изглеждаше прекалено горд и обичаше да се справя с Дафа проекта по рутинния начин като обикновен човек. С очевиден предразсъдък игнорирах неговото мнение, причинявайки повече взаимни недоразумения. Като допълнение още няколко практикуващи също не искаха да си сътрудничат с него. Така съдействието между практикуващите ставаше все по-лошо. С течение на времето бе създадена материя с предубеждения, което действаше като стена, разделяща практикуващите.

След изучаване на Фа, вглеждане в себе си и споделяне с приятели практикуващи, започнах да се питам дали се отнасях с координатора без предразсъдъци. Когато изоставих предубеждението, открих, че той даваше най-доброто от себе си да направи „Шен Юн“ успешен: той имаше благородно съзнание. Той направи много неща, без да позволи на другите да разберат. Неговият опит от живота на обикновените хора вероятно е бил полезен за проекта „Шен Юн“. На мен ми липсваше неговият опит. Постепенно продължавах да си напомням да разбирам повече за другите практикуващи и да изслушвам мненията на другите с повече търпение. Открих, че моят възглед биваше по-лесно разбиран, след като започнах да се отнасям към приятелите практикуващи без предразсъдъци, което правеше взаимното общуване все по-ефективно.

Подкрепяне на приятелите практикуващи с праведни мисли

Миналата година малко след като завършихме проекта за „Шен Юн“ в Швеция за 2009 г., един от координаторите изведнъж се разболя сериозно. Изглеждаше, че преминава през теста на живота и смъртта. Веднага след като чух за това, побързах да я посетя с друг практикуващ. По това време тя беше толкова слаба, че дишаше трудно. Държахме ръцете й силно дълго време, без да казваме нищо. Сякаш времето беше спряло изведнъж. Стояхме тихи, но сърцата ни бяха свързани.

Отхвърляйки всички подредби на старите сили, трябваше да работим заедно, за да помогнем на Учителя да коригира Фа. Постепенно дишането й стана нормално и на лицето й се появи усмивка. Първото изречение, което каза, беше: „Знаех в сърцето си, че и двамата ще дойдете, очаквах ви.“ Тогава усетих, че субстанцията, която ни разделяше, изчезна. Всичките ми оплаквания и неразбирания бяха изчезнали. Същевременно почувствах малко вина, тъй като оказвах твърде малко праведна подкрепа на приятелите практикуващи и обръщат прекалено голямо внимание на привързаностите на другите практикуващи. Това преживяване ме развълнува много. Ще ценя възможностите да работя с други приятели практикуващи, за да помогнем на Учителя да коригира Фа. Много благодаря за напътствието от Учителя.

Да вярваме на приятелите практикуващи и освободим потенциала им

Тъй като не успяхме да намерим подходящ практикуващ, който да отговаря за кетъринг обслужването на изпълнителите от „Шен Юн“ първите две години, бях избрана да координирам кетъринга за изпълнителите през 2008 г. и 2009 г., когато те пътуваха в северна Европа. Дадох най-доброто от себе си да се справя с работата. Въпреки това все нещо не беше добре и качеството на храната не беше високо. След като бях критикувана от други практикуващи, се почувствах нещастна. Но независимо какво се беше случило, трябваше да се вгледам в себе си, дори и да не бях виновна. „Шен Юн“ е представление от световна класа. Ние трябва да предоставяме на участниците висококачествено кетъринг обслужване.

Преди шоуто на „Шен Юн“ през 2010 г. реших да намеря подходящ практикуващ, който да ми помогне с работата. След няколкодневно търсене, намерих практикуващ, който имаше опит като управител на ресторант. Той се съгласи да ми помогне да координираме тази задача. Получих помощ и от друг практикуващ от Германия, което доведе до добро сътрудничество. Резултатът от това беше висококачествено и ниско струващо кетъринг обслужване за изпълнителите от „Шен Юн“. Видях, че всички тези резултати бяха базирани на доброто съдействие на Дафа учениците, които участваха.

Да правим каквото Учителят изисква

Когато се подготвяхме за шоутата на „Шен Юн“ през 2008 г., разбрахме, че местната Дафа Асоциация ще бъде домакин на „Шен Юн“. Имаше дискусия между практикуващите, която по-късно ескалира до спор, за това дали домакинът да бъде обявен в листовките. След триседмични дебати, един ученик спомена, че всички практикуващи трябва да дадат най-доброто от себе си да си сътрудничат, вместо да провеждат ненужни дискусии по въпроса. По-късно, домакинът на „Шен Юн“, Фалун Дафа Асоциацията, беше отпечатан на листовките. Реакцията на публиката беше доста добра. Шоутата на „Шен Юн“ също постигнаха добър ефект. По мое мнение ключовият въпрос е дали точно следваме изискванията на Учителя.

В първото шоу на „Шен Юн“ за Швеция през 2008 г. всички практикуващи успяха да постигнат сравнително добро сътрудничество след дискусия. Следващата година, съдействието беше много по-добро, но не толкова като това, в което практикуващите са категорични, подкрепяйки се и помагайки си един на друг, както е споменато в лекцията на Учителя – да подобряваме работата на приятел практикуващ, без да го споменаваме. Но третата година сътрудничеството ни достигна най-доброто състояние. Ефектът от шоутата на „Шен Юн“ беше все по-добър година след година с все повече продадени билети и с все повече хора от висшата класа, които идваха. По този начин имахме доходи да покрием част от разходите за проекта „Шен Юн“.

Практикуващите постепенно откриха, че дори и познанията и способностите да са различни сред практикуващите, когато се формира цялост, учениците могат да извлекат полза един от друг, така че силните страни на учениците да се умножат много пъти. Ако следваме това, което казва нашият Учител, можем да се справяме все по-добре с шоутата на „Шен Юн“. Благодарим на нашия Учител, че ни дава възможността да работим с „Шен Юн“.

Андрес:

Получих Фа през 1995 г. Бях отговорен за материалите за популяризиране на шоутата през трите години, когато „Шен Юн“ посетиха Швеция. Също така помагах и в Норвегия за техните материали и имах някои други задължения в проекта за „Шен Юн“. Като професионалист в областта на предпечата, никога не съм имал съмнения за способностите си. Всъщност това е използване на уменията ми по най-оптималния начин; умения, които имам от Фа и може би планирани преди години. Благодарен съм и имам честта да играя тази роля във Фа-коригирането.

Обичам да работя бързо. Обичам да го правя по моя начин. Не обичам прекалено много дискусии за това как да се правят нещата. Затова, когато отначало започнах да работя с материалите за „Шен Юн“, бях много доволен, че на никого не беше позволено да променя нищо, отвъд насоките от офиса на „Шен Юн“. Това означаваше, че няма какво да обсъждаме по отношение на оформление, съдържание, цветове и т.н. и ако някой се опиташе да ме убеди да го направя по различен начин, можех просто да кажа: „Не“ и да се позова на насоките.

Но Дафа проектите включват и самоусъвършенстване, затова през тези три години е имало промени и обсъждания, и тестове също в тази област. Обикновено предпочитам, някоя „власт“ вече да е взела решение и така аз само да трябва да следвам нареждания. Получавах много предложения от други практикуващи, особено първата година, и трябваше да ги прекъсвам, защото понякога техните идеи не бяха съобразени с насоките на „Шен Юн“. Да накарам хората да разберат, че „Шен Юн“ е марка с високо качество, компания, а не обикновен Дафа проект, отне процес. За мен беше и процес да разбера как да се справям с нещата подходящо. Има много неща за обмисляне, а аз наистина не исках да правя грешки. Понякога трябваше да моля САЩ за съвет и докато си проправях път, се чувствах все по-сигурен как да се справя добре.

Но някои практикуващи все още искаха да правят промени, съобразени с местните обстоятелства и т.н. За мен това беше добър урок. Искам да кажа, чрез дискусиите с „Шен Юн“ в Ню Йорк някои неща наистина бяха подобрени в материалите. Но понякога ми беше в повече. Понякога бях в напрегната ситуация, справяйки се с обикновената си работа и работата си за „Шен Юн“ за Швеция и Норвегия. Подразних се от промените, защото ми причиниха допълнителна работа. И освен това имах привързаност да правя нещата по моя начин. Ако откриех нещо, което исках да променя, го смятах за важно и струващо си допълнителното усилие да бъде одобрено от САЩ, но ако някой друг искаше да направи промени, често го смятах за по-малко важно. Въпреки това знаех това тогава и след първоначалното раздразнение, го обмислях и приемах промените.

През годините на работа за Дафа са ми поверявали много различни отговорности. Другите практикуващи често са имали повече вяра в мен, отколкото аз самият имах. За отговорностите, които бях поемал, винаги давах най-доброто от себе си да се справя добре.

Учителят казва в Ню Йорк през 2010 г.: „С всеки проект или всяка задача, ако решите да не я правите, тогава не я правете; а ако наистина решите да я свършите, тогава определено трябва да я свършите добре и да я осъществите до край.“ Това е напомняне за всички нас. Наистина се надявам, че мога да оправдая очакванията на Учителя и че цялото тяло на европейските практикуващи могат да направят „Шен Юн“ успешен и в Европа.

Лили:

Един ден през 1997 г. шведски практикуващ ми даде назаем копие на „Джуан Фалун“. „Луню“ и снимката на Учителя в книгата внезапно разкриха спомените ми, които дълго са били заровени в човешкия свят. Започнах самоусъвършенстването си във Фалун Дафа веднага, въпреки че винаги преди съм стояла настрана от различни религии и чигонг упражнения.

След като преживявах възходите и паденията в самоусъвършенстването за повече от десетилетие, нито един тест или премеждие, колкото голямо или малко да е било, не е разклащал вярата ми в Учителя и Дафа. Въпреки това не е толкова лесно за мен да изоставя всичките си привързаности и човешки понятия. Да сътруднича безусловно за „Шен Юн“ и други Дафа проекти стана дори още по-трудно, тъй като трябваше да изоставя първо егото си.

Изоставяне на привързаността към оплакване

Един зимен ден през 2008 г. една практикуваща и аз се качихме на влака за среща с театър в град В. По пътя ни си споделяхме как да се подобрим в конкретни области в нашата работа. По време на споделянето я обвиних, че не ме разбира като си мисли, че не се интересувам за другите, но ние винаги сме работили заедно спокойно при намирането на театри и спонсорство, затова тя поне трябваше да ме разбере. Съзнанието ми беше доста заето с несправедливостите, които получавах, и чувствата ми. Продължих да я обвинявам, докато тя не започна да плаче. Виждайки сълзите й, спрях. В този момент осъзнах, че гледам на нещата с човешки чувства и представи, какво правех? Ако аз се нуждаех от разбирането на другите, не се ли нуждаеше и тя от моето? Затова й се извиних искрено: „Съжалявам, не бях права.“ Започнах да размишлявам: обвиненията и оплакванията няма да направят нещата по-добре; обратното, те са много разрушителни за всички. Могат и да нараняват другите. Сякаш можех да видя израза в очите на Учителя. Бях решена в сърцето си: ще изоставя привързаността към оплакване.

Влакът се движеше напред. Изведнъж имах чувството, че сме пропуснали спирката си. Когато разпитахме наоколо, ние наистина бяхме една спирка след нашата. Погледнах времето. Срещата ни беше точно след половин час. Трябваше да стигнем до град В по най-бързия начин. Един пътник предложи да ни помогне. Ние го последвахме на следващата спирка в града му, където можеше да вземем такси. Това беше единственото решение да стигнем навреме за срещата. Така, слязохме от влака с него и едва тогава видяхме, че има някакви проблеми с краката, тъй като накуцваше. Бързо отидохме до мястото за таксита, което ни посочи, но там нямаше и следа от таксита. Когато се обадихме на таксиметровата компания, ни отговориха, че таксито няма да е свободно по-рано от един час, тъй като беше заето с ученици. Когато попитахме дали има други таксита, ни казаха, че е само едно. Опитахме се да потърсим други таксиметрови компании, но за наша изненада ни казаха, че има само една компания в целия град и тя има само едно такси.

Живяла съм в Швеция повече от 20 години; това беше първия път, в който чух такова невероятно нещо! Погледнахме се и започнахме да изпращаме праведни мисли. Каквото и да се случваше, тази среща не можеше да не се проведе.

Този пътник тогава стоеше до нас, гледайки ни разтревожено, тъй като също беше много загрижен за нашето време. Неговият приятел, който бе дошъл да го вземе, го чакаше в стара кола. Попитах го дали е възможно да ни закарат до град В, като си платим за това. Те се съгласиха. Когато се приближих до колата, видях, че тя не е само ръждясала отвън, но и много мръсна отвътре.

Бяхме на магистралата по път за град В, температурата в колата ставаше все по-висока. След малко колата внезапно спря на пътя. Шофьорът каза, че двигателят е загрял, слезе от колата с парче картон, казвайки, че трябва да поправи двигателя. Продължавахме да изпращаме праведни мисли. Помолих Учителя за помощ. Шофьорът се върна в колата, избърса ръцете си и запали колата отново. Продължавахме да изпращаме праведни мисли. Температурата в колата постепенно се нормализира и шумът от двигателя ставаше все по-тих. Около 10 минути преди града те започнаха да ни задават много въпроси за „Шен Юн“. Преди да си тръгнат, казаха, че ако „Шен Юн“ дойде в града, със сигурност ще доведат семействата и приятелите си да гледат шоуто.

Срещата, която проведохме с театъра, протече гладко. Отговорният служител ни показа всички съоръжения и слуша представянето ни внимателно. Те сами също направиха много предложения. Казаха ни, че ако „Шен Юн“ се представи в театъра, ще използват тяхната собствена социална мрежа, за да рекламират шоуто. Въпреки че поради технически причини „Шен Юн“ не можеше да се представи в този град, те знаеха за „Шен Юн“ и бяха много позитивно настроени към шоуто.

От това преживяване научих, че можем да си сътрудничим по-добре един с друг, без да се оплакваме и че различните ни мисли могат да доведат да различни резултати.

Праведното държание произлиза от праведни мисли

Когато графикът за европейското турне на „Шен Юн“ за 2009 г. беше като цяло завършен, нямахме подходяща дата за театъра, който наехме, всички други дати, които можеха да се вместят в графика на турнето, бяха резервирани. Така, изведнъж се сблъскахме с проблема да нямаме зала за „Шен Юн“. Свързахме се с театъра няколко пъти по имейл и телефон, но всеки път получавахме същия отговор: съжаляваме, театърът е напълно резервиран. Изразихме желанието си да се срещнем лично с тях, но това също бе учтиво отказано.

Не се предадохме, когато се сблъскахме с такава ситуация. Споделихме разбиранията си за ситуацията. Когато за първи път представихме „Шен Юн“ в техния театър през 2008 г., им разяснихме истината много пъти. Те също се държаха праведно при визитите и изискванията на китайското посолство. Освен това, гледаха „Шен Юн“ през 2008 г. и наистина оцениха високия стандарт на изпълнението на „Шен Юн“. Така, изключихме възможността да не разбират истината или да са се намесили от ККП. Следователно, трябва да е намеса от други измерения, която ни пречеше да имаме подходящи дати. Решихме да отидем да се срещнем с мениджъра на театъра; първо, за да уловим последния си шанс и в същото време да елиминираме намесата от други измерения.

Обикновено ние сме тези, които приемат западния начин на учтивост много сериозно, но този път решихме да посетим мениджъра без уговорка, тъй като това беше единственият начин да се срещнем с ръководителя на театъра. Хванахме влака за Стокхолм от Гьотеборг. С други двама местни практикуващи, отидохме заедно до театъра. Имахме много силни праведни мисли и го изчакахме търпеливо. След малко, той пристигна с кола. Първо предварително се извинихме, че се срещаме без уговорка и после му обяснихме, че ще опитаме късмета си да видим дали може да ни отдели няколко минути и провери графика за 2010 г. и 2011 г. за нас.

Въпреки че изглеждаше, че е в неловка ситуация, когато ни видя, че сме дошли от Гьотеборг, беше щастлив да ни види. Тъй като беше по път за среща, ни помоли да се върнем на обяд. Тогава се срещнахме с него във ВИП стаята на театъра. Един практикуващ беше отговорен да преговаря с него, а останалите трима помагаха да изпращаме праведни мисли. Бързо стигнахме до обсъждане за представянето на „Шен Юн“ за 2009 г. Показахме му новите рекламни видео и брошури. Разказахме му и за голямото въздействие, което турнето на „Шен Юн“ е имало в Швеция и други страни. Предложихме да разменим датите с някоя друга компания и да я компенсираме, ако е необходимо. Той изглеждаше трогнат от искреността ни и ни каза, че ще ни помогне да подсигурим датата, която искаме. Ето как най-накрая успяхме да имаме две успешни представяния на „Шен Юн“ в този театър на 18 март 2009 г.

От това преживяване мога ясно да видя, че силата на цялото тяло е огромна и че само праведни мисли могат да произведат праведно поведение. Когато се изправим пред трудности, ако изберем да отстъпим, тогава всичко, което можем да видим пред нас са трудности; ако изберем да му се противопоставим рационално, всички праведни Буди, Даоси и Богове във вселената ще ни помогнат да изпълним нашата мисия за спасяване на съзнателни същества.

Благодаря ти, Учителю! Благодаря на всички!