Изложбата „Истинност – Доброта – Търпение“ във Великобритания

Уважаеми Учителю,
Уважаеми приятели практикуващи!

Казвам се Еди и открих Фа през юли 2004 г., когато търсех в интернет групи за чигонг в моята област.

Бях мотивиран да се включа по-активно в арт проекта заради опита, който добих през 2006 г. при излагане на нашите произведения на изкуството в Абърдийн, когато много неща си идваха на мястото в точното време: като в деня, в който отидох да взема картините от Глазгоу. Бях поел ангажимента да се сдобия с ремарке, но поради тежкия снеговалеж, не можах да го взема. Помислих, че трябва да отида до Глазгоу и да се опитам да събера картините в моята кола, но два часа преди да тръгна един приятел ми каза, че току-що си е купил ремарке, което можех да взема назаем. Ремаркето имаше водоустойчив покрив и бе с необходимите размери.

Знаех, че картините докосват хората по-дълбоко и това ни даваше възможност да им разясняваме истината, и да ги спасяваме. Едва с 12 картини, разделени на 4 теми, ние трябваше да разговаряме с посетителите, разказвайки им много неща, които не бяха обхванати от произведенията, за да им помогнем да разберат в дълбочина.

Учителят наскоро каза: „Виждам, че всичко се насочва към крайния етап. Въпросът е просто в това, че много хора се страхуват да признаят тази действителност и нейното прогресиращо развитие; че броят животи, които трябва да бъдат спасени, преди да настъпи последният момент, не е достигнал броя, който би трябвало да бъде достигнат; и че все още има една част Дафа практикуващи, която не е в крак. Това е ключовата причина, поради която краят на това начинание все още не е настъпил.“ („Бъдете по-прилежни“, Вашингтон, 24 юли 2010 г.) От това предполагам, че трябва да спасяваме хората в областите, в които „Шен Юн“ не може да достигне, чрез организиране на изложби.

Практикуващите от Брайтън свършиха доста работа в подготовката на първата изложба, за да покажат цялата колекция на Великобритания, намирайки подходяща галерия и разпространявайки покани. От влизането на изложбата в страната, ни отне време да поставим в рамка всяка една от картините и да направим сандъците достатъчно стабилни, за да издържат транспортирането из страната. Един от практикуващите подсигури надежден склад за картините, докато имахме готовност да ги изложим. Наемайки голяма кола, пренесохме картините до пристанището на Брайтън и пристигахме на задната врата с готовност за разтоварване. Местният координатор ме поздрави и ме разведе наоколо. Когато отворих предната врата се разчувствах, виждайки девет лотосови цветя по предната част на сградата, приблизително със същия размер като тези, които щяхме да раздаваме на посетителите. Бях толкова развълнуван от това, че пророних сълзи. Вярвах, че това е знак от Учителя, че бяхме на прав път. Координаторът знаеше това, но не ми каза нищо преди да пристигнем.

След като картините бяха разопаковани, местният координатор се натъжи дълбоко от факта, че три от картините, които е чувствал за важни, липсваха. След като бях пропътувал 677 мили, доставил 39 картини и оборудване от охранявания склад в Лондон, първоначално си помислих: „колко неблагодарно след всички наши усилия да съберем и доставим всичко тук“, но тогава отстъпих крачка назад и помислих „ако местният координатор има това усещане на разочарование в сърцето си, може би Учителят го е заложил, тъй като ние не бяхме събрали всички картини от втория комплект във Великобритания.“ Вместо да спорим за това, практикуващите се опитаха да проследят местонахождението им и шофираха през нощта, за да ги предоставят. Кметът направи коментар за една от тях, „Барабан на пояса“, тъй като бяхме споменали, че се надяваме да доведем барабанчиците, за да бъдат част от популяризирането на изложбата. Кметът каза, „добре, кога?“, но ние все пак трябваше да организираме това за него и за други съзнателни същества.

Откриването на изложбата бе направено от кмета на града и на събитието присъстваха много поканени гости. Изложбата беше посетена от 170 човека от арт средите, университетите, местния бизнес, общинския съвет и китайската общност. Популяризирахме я чрез изпращане на 500 покани, а електронната ни картичка, която бе нашата редактирана брошура, ни служеше като покана. Кметът откри изложбата чрез традиционното прерязване на лента на входната врата. Първоначално каза колко чудесно е, че Китай има процъфтяваща икономика, като цитира Шанхай и големите сгради, издигащи се там. Разгледа картините подред в седемте теми и изучи всяка една от тях. По средата на обиколката си, беше повикан за снимка, след което веднага възобнови разглеждането, картина след картина. Той коментира как нещата, изразени в картините пасват едно на друго. Разказа, че е израснал в къща с две китайски семейства, живеещи над неговото. Каза, че са били много приятни хора, които знаели как да се грижат за всички членове на семейството, включително бабата и дядото, които живеели с тях. На тръгване добави, че никога не е присъствал на толкова топло посрещане.

Координаторът в Брайтън имаше усещането, че картините имат толкова голяма сила, че можеха да говорят за себе си и да докосват знаещата страна на хората. Това се основаваше на разликата, която виждахме в хората, когато напускаха изложбата, в сравнение с пристигането им. Спомням си как един ден четири дами посетиха изложбата. Бяха посрещнати от елегантно облечен практикуващ, който им подаде листовка, на която бяха изброени наименованията на картините в изложбата, информира ги за художниците, биографиите им и ги насочи към първата картина. След това ги остави да разполагат с необходимото им време, за да разгледат изложбата. Аз изпращах праведни мисли, за да могат те да видят истинските послания на изложбата, без намеса от старите сили и разсейване. Първоначално ги чух как критично анализират биографиите на художниците, посочвайки, че те не са известни във Великобритания и поради тази причина нямат високи изисквания към това, което им предстоеше да видят. След това разглеждаха отблизо всяка една картина, отнемайки им час, за да приключат обиколката. Накрая, две от дамите трябваше да отидат до тоалетната, така че тръгнаха, другите две се подписаха в книгата за гости и споделиха колко са шокирани от историята и ни благодариха, че сме показали колекцията в Брайтън. Поискаха допълнителна информация за картината „Нелегално отнемане на органи“. Говореха с гласове, изпълнени с тъга и бяха истински трогнати от творбите.

Посрещайки наскоро „Шен Юн“ във Великобритания, осъзнавахме колко много сходства имаше между двата проекта. Например координирането на изложбата трябваше да се направи от местен координатор с помощта на всеки, който може да допринесе с енергия за проекта. Това е тяхната местна среда, те имат сърцето за изпълнението на тази мисия и всички неща трябва да бъдат одобрени или да се знаят от човека, за да се избегне объркване и провал в комуникацията.

През първия уикенд след откриването в събота дойдоха около 200 човека, а в неделя 500, като откриването на събитието се проведе пред входа с местната общност. В много аспекти чувствахме, че Учителят ни помага да достигнем хората.

Изложбата е видяна от много практикуващи, които я посещават. Бидейки част от нашите праведни действия и позитивен начин, можем да достигнем до местните хора и да им разясним истината. Едно семейство с малки деца изрази благодарности за усилията ни и много хареса изложбата. Художествените творби ги бяха докоснали.

На пристанището в Брайтън се проведе най-успешната изложба с около 3,500 посетители по време на двумесечния си престой. Посетиха я и членове на китайската общност, наброяваща 10,000 души, които живеят в покрайнините, докато богатите живеят в района на пристанището. Много местни хора на изкуството, учители по изкуства и ученици, както и директори на местните училища, разгледаха изложбата.

Местният координатор се сблъска с много трудности, докато изложбата се провеждаше, за да бъде тествана твърдостта й или заради намеса, беше трудно да се прецени кое точно.

Много от посетителите се натъжаваха на тръгване, но практикуващите им даваха лотосови цветя и виждаха светлина на радост да се завръща на техните лица. През първия месец 537 човека оставиха одобрителни коментари в книгата за посетители. Кутията за дарения беше позиционирана на изхода с плакат, обясняващ, че това се налага само, за да можем да организираме повече изложби във Великобритания.

Картините бяха пренесени в Нюкасъл, където друг координатор бе намерил зала, посветена на човешките права, въпреки че имаше и нощен клуб на по-ниско ниво на сградата.

Вечерта на откриването мина добре със слово на заместник-кмета на Гейтшийд. Посетителите не бяха толкова много, както в Брайтън, но медийното отразяване беше по-добро.

След това изложбата отпътува за Дънди и Абърдийн в Шотландия, за да достигне до повече хора, а практикуващите се опитваха да намерят още зали, в които да бъдат представени нашите красиви произведения на изкуството. Не беше намерена нито една, така че колекцията беше върната в охранявания склад, докато тече подготовката за следващата изложба, което ни позволи да се вгледаме в себе си и да видим как може да се справяме по-добре.

Разбира се, като човешки същества ние всички сме различни, някои четат, някои разглеждат картините, някои са хора на изкуството, някои са наблюдатели и оценяват изкуството, но нямат артистични заложби. Някои се трогват от добре написаните думи, други от цветовете, формите и дълбочината на образите. Много хора се вълнуват от емоциите. Когато достигаме до хората, имаме нужда от различни начини за разясняване на истината. Изложбата „Истинност – Доброта – Търпение“ може с наша помощ и праведни мисли да достигне до широка група от хора.

Благодаря ти, Учителю!
Благодаря ви, приятели практикуващи!