Спасете моите жена и дъщеря

в. „Епохални времена“
 

Управляващата комунистическа партия в Китай, продължава да контролира абсолютно всички сфери на китайското общество, включително и съзнанието на китайците. Тя им налага „единственото правилно” разбиране за това какво е добро и какво е лошо, в какво да вярват и в какво не, жестоко наказва тези, които се опитват да мислят и определят своите ценности самостоятелно.

По-долу е представено писмо на жител от област Хуанан, провинция Хейлундзян, което той разпрати по медиите извън пределите на Китай с надежда да получи помощ и подкрепа от международната общност, тъй като в родината си няма към кого да се обърне за помощ.

„Скоро е Нова година (Китайската Нова Година, започваща от м. февруари, бел. ред.), навън е студ и мраз. Но и в къщи не се усеща топлина. Чувствам се самотен. Тъгувам за жена си и дъщеря си, те много ми липсват.

Лио Фенбин и дъщеря й Уан Дан

Жена ми се казва Лио Фенбин, на 45 години. Женени сме повече от 20 години. Тя е сирак и е израсла в много тежки условия. След сватбата ни, тя се разболя от холецистит. Болестта постепенно се влоши и тя не можеше да се занимава с домашните си задължения, страдаше тежко от недъга си. Обичах да пуша, пия и играя хазарт. Всичко това доведе до чести кавги и в семейството ни започнаха раздори. Жена ми дори мислеше за самоубийство.

Но през 1998 година тя се запозна с духовната практика Фалун Гонг. След като започна да се занимава с нея, настъпиха огромни промени. Тя се преобрази напълно, не само се излекува от болестта, но се промени и характерът й. Тя стана много грижовна съпруга, сама вършеше цялата домакинска работа и спря да се кара с мен. Всичко това се случи пред очите ми, бях поразен.

Но нашето новопридобито семейно щастие не продължи дълго. През юли 1999 година Дзян Дзъмин (тогава Генерален секретар на ККП), започна пропагандна кампания срещу Фалун Гонг и масови репресии срещу последователите на практиката.

Тъй като жена ми получи много ползи от практиката, тя не се изплаши от натиска на властите и замина за Пекин, за да апелира към правителството. По това време заради многобройните апели от всички краища на Китай, пекинският отдел, занимаващ се с приема на жалби от граждани, престанал да приема заявления от последователи на Фалун Гонг, лишавайки ги от законния начин да защитят правата си.

Тогава Лио отива на площад Тянънмън и започва да изпълнява упражненията там на Фалун Гонг, изразявайки така отношението си към практиката. Но бива хваната от полицаите и предадена на властите в нашата област. Това се случи на 26 юни 2000 година. Задържаха я в затвора за 59 дни, след което поискаха от мен 5000 юана ($714) като залог, и я освободиха. Не бяха повдигнати никакви официални обвинения.

Докато съпругата ми се намираше в затвора, възрастната ми майка много се притесняваше за нея и семейството ни. В резултат на това се разболя тежко и след два месеца почина.

На 1 декември 2003 година, съпругата ми замина за съседното село, за да разкаже на хората там за Фалун Гонг и за това, как пропагандните медии разпространяват лъжи за тази практика. Но заради това отново я арестуваха. Този път сътрудниците на органите за безопасност нахлуха в дома ни и обърнаха всичко наопаки. Те взеха Фалун Гонг книги, компакт дискове и снимка на основателя на практиката, Ли Хонгджъ. По време на обиска жена ми, която полицаите доведоха, беше прикована с белезници за тръба. 16 годишната ни дъщеря поиска да отиде при майка си, но полицаите грубо я изблъскаха и я заплашиха, че ще я отведат в участъка.

Отведоха жена ми и я задържаха половин година. През това време често ни навестяваха в къщи полицаи, които ни тормозиха и заплашваха с дъщеря ми. Всичко това подейства на психическото състояние на детето и Уан изостави ученето. Тъй като тя е една от най-редовните ученици в класа, учителят често звънеше и я уговаряше да посещава уроците, но тя така и не се върна в училище. Известно време си стоеше в къщи, после отиде да припечелва в местния компютърен клас.

На 13 декември тази година жена ми и дъщеря ми заминаха за окръг Хуаджуан да навестят роднини. От тогава не съм ги виждал. Преди няколко дни с мъка успях да науча, че са били задържани от полицаи и в момента се намират в център за задържане в Хуаджуан.

На 16 декември, аз и роднините ми, повече от 10 човека, заминахме за този център, за да разберем причината за ареста и да се видим с тях. Но за моя изненада, не само грубо ни отказаха да говорят за случая, но дори не ни разрешиха да се видим с тях. За което не ни дадоха никакви причини.

На срещата с нас дойде голяма група полицаи. През цялото време ни снимаха с видеокамера. Началникът на отдел държавна сигурност, Дон Хуншен, ни крещеше и заплашваше. Дори искаха и мен да арестуват. Аз и без това бях много разтроен, отношението им към мен беше поредният удар. Нали наричат себе си народна полиция, те са призовани да защитават народа, а се държат като последните бандити.

Всяка минута и секунда мисля за семейството си и много се притеснявам за тяхната безопасност, много ми е тежко и печално на душата!

Обръщам се към всички хора на добра воля, моля ви, протегнете ръка за помощ и помогнете да спасим от страданието милиони семейства като моето, които са станали жертва на тази ужасна трагедия в нашата страна. Нека заедно да направим усилие да се спре това преследване на хора, стремящи се да възродят духовността и нравствеността в душите си!”

Източник: http://www.epochtimes-bg.com/2011-01/2011-01-10_02_et.html

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.