Когато Хенг Шу бил млад, той успявал да сравнява поведението си с това в книгите, които изучавал. Вярвал, че думите на мъдреците трябва да се прилагат първо, за да се самодисциплинира човек, и едва след това могат да се предадат на другите, и че този ред не може да се обръща.
В периода между династиите Сонг и Юан живял един ерудиран учен. Истинското му име било Хенг Шу (Heng Xu) (1209 г. – 1281 г.), стилизираното му име – Джонг Пинг (Zhong Ping), а псевдонимът му – Лу Джай (Lu Zhai). През целия си живот той приемал като своя отговорност придържането към принципите на Конфуций и предаването на китайските традиции. Той публикувал книгата „Lu Zhai Yi Shu“. Ето и някои истории за него:
1. Учи усилено и стани талантлив, превъзхождай другите с добродетел
Хенг Шу живял в Хеней (Henei) (днешната област Чинянг (Qinyang), провинция Хенан (Henan). Семейството му били фермери от поколения наред и били много бедни. Хенг Шу ядял обикновена храна, но въпреки това се занимавал с образованието си. Когато бил на 7 години, той попитал учителя си: „Защо хората изучават учебници?“ Учителят казал: „За да вземат императорския конкурсен изпит.“ Хенг помислил малко и казал: „Трябва да има и нещо друго“. Учителят бил изненадан от отговора му.
Хенг станал мъж, но не можел да си позволи да си купи книги. Хенг посещавал много учени, за да се учи от тях. Той получил много знания като заемал книги, преписвал ги и след това ги четял. Един ден отишъл до пазара и видял една книга, „Shu Jing Ji Jie“, върху масата на една врачка. Той седнал на земята и започнал да чете книгата. Врачката била развълнувана и позволила на Хенг да вземе книгата вкъщи, за да я препише. Хенг Шу получавал знания по този начин: той работел през деня, а през нощта преписвал книги и ги четял.
Когато император Юан Шизу (Yuan Shizu) бил принц, той назначил Хенг Шу за министър на образованието на региона Гуан Джонг (Guan Zhong). По-късно Хенг Шу бил повишен до титлата велик учен, както и до служител по празничните церемонии. Хенг Шу предложил на император Юан Шизу следното: „Ръководенето на държавата трябва да следва пътя на предишни успешни императори; трябва да следва принципи, защото принципите са „неизбежното“ във всяко нещо. Не противоречете на традиционните добродетели.“
2. Поддържай характера си твърд, особено в хаотичен свят
Когато Хенг Шу бил млад, той успявал да сравнява поведението си с това в книгите, които изучавал. Вярвал, че думите на мъдреците трябва да се прилагат първо, за да се самодисциплинира човек, и едва след това могат да се предадат на другите, и че този ред не може да се обръща.
Хенг използвал думите на мъдреците, за да направлява собствените си думи и дела. Преди да каже или направи нещо, той преценявал дали то съответства на принципите, които бил разбрал. Едно лято той и още няколко души се връщали от сражение. Те не яли и пили нищо в продължение на денонощие, и били много жадни. Тогава видели дърво с драконови плодове. Другите се втурнали към дървото и се нахвърлили на плодовете. Само Хенг Шу останал настрана и седнал да чете книга, сякаш не знаел, че на дървото има плодове.
Един от приятелите му казал: „Тези плодове са зрели, толкова сочни, много вкусни. Защо не отидеш да си вземеш?“ Хенг Шу отговорил: „Това дърво с драконови плодове не е мое. Как мога да ям от него? Не желая да го направя.“ Тогава приятелят му казал: „Заради войната е време на хаос, едни умират, други бягат. Това дърво сега няма собственик. Не се притеснявай, отиди и хапни.“ Хенг казал: „Дори и дървото да няма собственик, сърцето ми не може да е без собственик. Добродетелта притежава моето сърце.“ Хенг се придържал здраво към своите нравствени принципи: „Не взимай, което не ти принадлежи, не взимай, ако е нередно да го направиш.“ И не отишъл да яде от драконовите плодове.
3. Парите не струват нищо, добродетелта е безценна
Познанията и нравствеността на Хенг Шу се повишавали все повече и повече. Много хора искрено го уважавали. Шюцай (1), който живял в област Чинян, приготвил много подаръци и го посетил. Хенг Шу видял подаръците и се разстроил. Хенг поздравил Шюцай и казал: „Какъв талант и добродетел притежавам, които да Ви накарат да ме посетите? Не се отнесохте високомерно към моето невежество и дойдохте в бедната ми къща. Оценявам го много. Но не желая да приемам вещи, когато това не съответства на принципа, и не искам да се променям. Моля Ви, простете ми.“ Шюцай се трогнал силно и казал: „Братко Шу, Вие наистина изпъквате с добродетел и се държите праведно. Въпреки че току-що се срещнахме, аз научих много от Вас“.
По-късно все повече хора посещавали Хенг Шу. На средна възраст Хенг се захванал с образование. Той се надявал, че обществото може да извлече полза от неговите усилия. Обхватът на преподаването му бил широк: Джинг (Jing), Джуан (Zhuan), Зи (Zi), история, обреди, астрология, престъпност, храна, управление на водите и т.н. Заради широките си познания и преподаването на добродетели, както и на науки, той бил любимец на учениците си. Хенг се отнасял към всичките си ученици еднакво, независимо дали ученикът бил богат или беден.
Един ден, когато валяло сняг, един от учениците му отишъл да го посети. Хенг Шу забелязал, че той треперел от студ. Хенг свалил наметалото си и го дал на ученика. Успокоил го, казвайки: „Защо носиш наметало без подплата?“ Ученикът отговорил: „Майка ми беше болна и аз продадох подплатеното си наметало, за да купя лекарства.“ Хенг веднага дал пари на ученика, за да може да си откупи наметалото. Ученикът знаел, че Хенг не е богат, затова отказал. Хенг Шу казал: „Искам да ти помогна да преодолееш този труден момент. Това не ме затруднява финансово. Както гласи старата поговорка: „парите не струват нищо, добродетелта е безценна“. Винаги съм смятал, че доходът ми е достатъчен, стига да може да покрие основните ми дневни разходи. Допълнителните пари трябва да се използват, за да се предоставя финансова помощ на бедните. Това е по-важно отколкото да използваш парите за себе си.“ Накрая Хенг дал парите на ученика.
По времето на Юан Шизу всички държавни служители знаели за широките познания и за възвишения характер на Хенг Шу. Това било много полезно за предаването и популяризирането на традиционната китайска култура и добродетел. Затова след като Хенг Шу починал, той бил удостоен с посмъртната титла „Уен Дженг“ („Wen Zheng“). Тя означава:
Строг със себе си,
Възвишено поведение;
Насърчаващ добродетел,
Уважаван от хората!
Бележка:
(1) Шюцай – титла за взет императорския изпит на областно ниво.
Източник: http://www.epochtimes-bg.com/2011-01/2011-01-30_01_pi.html
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.