След падането от височина 14 метра

Много практикуващи тук, в нашия район, започнаха да се самоусъвършенстват във Фалун Дафа между 1997 и 1998 година. Тогава аз не разбирах защо толкова много хора се усъвършенстваха и практикуваха Дафа. По това време около 30-40 души практикуваха заедно на мястото на практиката в нашия район. След няколко дни занимания, моята съпруга ми каза: „Дафа е толкова добър, защо и ти не започнеш да практикуваш?” Аз я погледнах с подозрение, задавайки си въпроса как може тя да се отнася към това толкова внимателно, имайки само начално образование. По това време тя тъкмо си купи книгата „Джуан Фалун” и ме окуражи: „Ти ще разбереш всичко от тази книга”.

Тогава започнах да чета книгата. Когато прочетох половината, в сърцето ми се появи трудно за обяснение чувство, бях целия в огън и разбрах някои принципи на Фа. Бях в такъв възторг, че не оставих книгата докато не я прочетох до край наведнъж. Разбрах, че това е необикновено ценна книга и разбрах принципите на човешкия живот, защото моя живот беше много тежък и точно такъв, както е описан в книгата на Учителя. Знаех, че не мога да пропусна тази забележителна възможност, която не е имало стотици хиляди години и реших да се усъвършенствам и да практикувам Дафа. На следващия ден отидох заедно със съпругата ми на мястото на практиката, за да уча Фа и да изпълнявам упражненията на Фалун Гонг. В тялото ми станаха огромни промени в резултат на усъвършенстването и изучаването на Фа.

През юли 1999 година Цзян Цзъмин, главата на порочната комунистическа партия на Китай, започна да опорочава Дафа и да преследва учениците на Дафа. Съпругата ми беше осъдена незаконно на тригодишно пребиваване в трудов лагер. Заради упорството в практиката на усъвършенстване, удължиха срока на присъдата й. В това време ситуацията, създадена от злото, ме заблуди и в мен се зароди недоволство срещу Учителя и Дафа, и тогава аз изгорих книгата Джуан Фалун. Сега, всеки път, когато си спомням мислите си и думите по отношение на Учителя и Дафа по време на този период, сърцето ми се изпълва с болка и съжаление.

По това време работех, правейки разни неща в зоомагазин. На работа получих незабравим и жизнено важен опит, който също така стана голям повратен момент в живота ми.

Около 14.00 часа на 13 януари 2005 година, по време на работа, паднах от височина 14 метра – това е височината на 4-етажна сграда. Счупих костите на таза си и ребрата, кръвното ми налягане рязко се повиши.

Едва след два дни и две нощи хоспитализация и след 12 пъти преливане на кръв, аз дойдох в съзнание. Нито един от докторите не мислеше, че това ще стане. Те поканиха медицински специалист, който ми сложи много сериозна диагноза и каза, че не трябва да ме транспортират в друга болница. Затова останах на повече от 7-месечно лечение в местната болница, в продължение на което дори не можех да се преобърна, не можех да се грижа за себе си и медицинските сестри трябваше да се грижат изцяло за мен. Невъзможно е дори да се представи какви мъки преживях. После, компанията, в която работех, отказа да плати медицинските разходи.

Когато лежах в болницата винаги мислех за това, че в момента моята съпруга е затворена незаконно в затвора, а детето ми е още малко; какво ще правя, ако остана инвалид за цял живот? Мислех за това, че щеше да е добре, ако бях умрял, когато стана този нещастен случай. Докато бях измъчван от тези мисли, внезапно ме прониза мисъл: не съм ли жив, защото Учителят все още се грижи за мен? В сърцето ми се появи малко увереност, когато помислих за това. Няколко дни по-късно, практикуващ ми звънна и каза: „Моля те, връщай се и продължавай да практикуващ Дафа”.
Тогава в сърцето ми се пробуди намерение отново да започна да се усъвършенствам по Дафа от самото начало. Затова звъннах на семейството си и ги помолих да дойдат в болницата и да ме вземат. След като седем месеца лежах в кревата, когато поседнах за малко почувствах, че главата ми се върти; все още имах счупен таз, а домът ми се намираше на разстояние над хиляда километра (приблизително 600 мили) от болницата. В тази ситуация не бе ясно дали ще успея да се добера до дома си благополучно. Когато членовете на семейство ми дойдоха, за да ме вземат, аз си мислех, че ако Учителят все още се грижи за мен, обезателно ще се добера до вкъщи благополучно. От момента, в който излязохме от болницата сутринта, докато се върнахме вечерта вкъщи, ние имахме абсолютно спокойно пътуване без никакви проблеми.

След 7-8 дни четене и слушане на Фа, в кревата у дома, с мен започнаха да стават чудеса: аз можех да ставам и дори направих няколко крачки. Това действително ме преобрази и напълни сърцето ми с благодарност към Учителя за спасението и милосърдието. След няколко месеца съпругата ми беше освободена без никакви условия. След като тя се върна, ние се придвижихме по-старателно напред заедно и станахме упорити в усъвършенстването в Дафа.

Сега мога да готвя и дори да карам колело. Това е още едно божествено чудо на проявление на Дафа. Всички познати в родното ми място отбелязват, че съм се излекувал доста бързо. Сега аз използвам този пример по време на разясняването на истината и за утвърждаване на Дафа сред хората. Съпругата ми и аз непрекъснато се повишаваме в Дафа.

Доколкото компанията, в която работех, отказа да ми плати последните месеци на лечение, планирах да предприема мерки по този повод. Ако спечелех съдебния процес, те трябваше да ми платят сума в размер на неколкостотин хиляди юана. Но по-късно, със съпругата ми, основавайки се на принципите на Дафа, разбрахме, че ние практикуващите не бива да постъпваме като обикновени хора. Затова аз се отказах от съдебен процес. Сега живеем спокоен живот и не се вълнуваме за нищо, тъй като нима не е вярно, че усъвършенстването означава отстраняване на човешки привързаности?

Искам да кажа на моите приятели-практикуващи, които са извършили неправедни постъпки и все още се намират по неправилния път: „Бъдете здравомислещи; Учителят е поел толкова много страдания заради нас и не иска да остави нито един ученик на Дафа. Така че как можем да пропуснем тази единствена възможност за сто хилядолетия? Нека да бъдем по-усърдни всички заедно и да помогнем на Учителя в Коригирането на Закона!