Китайското правителство убива задържани последователи на преследваното движение Фалун Гонг, за лична изгода, като използва органите им за трансплантация. Канадците Дейвид Матас и Дейвид Килгор заявиха това официално.
Вицепрезидентът на Европейския парламент счита, че ООН е длъжно да проведе разследване на практиката за вземане на органи. Ако фактите бъдат потвърдени, тогава Олимпийските игри през 2008 година не бива да се провеждат в Пекин.
Не е новост, че движението Фалун гонг, което е преследвано в Китай от юли 1999 г., е обект на жестоко преследване. Стотици хиляди хора са изчезнали в продължение на последните няколко години, хвърлени са в трудови лагери, в много от случаите без никакъв съдебен процес, а под формата на “административно заключение”, което одобрява подобен род лишаване от свобода. Така също са добре известни историите за убитите практикуващи, органите на които са взети и продадане за пари.
Обвиненията, отправени от двамат канадци, са формулирани в новият им доклад, направил още една крачка напред. Според тя, последователит на Фалун Гонг са убивани само заради органите им и след това телата са кремирани.
“Между края на 2001 година и октомври 2003 година моят съпруг е взел роговица от 2000 последователи на Фалун Гонг”, казва свидетелка за болницата Судзиатуан в Шенян – думите й са посочени в доклада. Бившият държавен секретар на Канада Дейвид Килгор взел показания от нея на 20 май т.г. в САЩ.
“След това други лекари вземат дробовете и бъбреците. Жертвите били инжектирани с вещество, което предизвиквало блокиране на сърцето, докато други жизнено важни органи работели. След вземането (на органите) ги кремирали. Според сметки, които той и други негови колеги са направили, от 3000 до 4000 човека са били убити в тази болница. Моят съпруг заработи стотици хиляди долара и накрая, когато повече не можеше да издържи това, беше уволнен, а след това нападнат физически”.
Бившата съпруга на този хирург повече или по-малко е единственият пряк свидетел в този доклад, тъй като в останалата част на доклада Килгор и Матас се основават на група китайци, които звънели в центровете за задържане и болници в Китай, правейки се на пациенти. Те питали дали има на разположение органи от практикуващи Фалун Гонг.
Тези органи обикновено са с много добро качество, защото тези хора (практикуващите Фалун Гонг) не пушат, не пият и правят много упражнения за здраве. Повечето заведения (в Китай) отговорили утвърдително и предложили много кратки срокове за извършване на трансплантацията. Обикновено човек, който има пари, може веднага да отиде там.
“Това ни кара да подозираме - казва вицепрезидентът на Европейския парламент МакМилън-Скот - ... че съществуват резервни хора, които са държани живи докато органите им не бъдат продаде за много пари”.
Други свидетелства в това отношение идват от свидетели, практикуващи Фалун Гонг, които са били задържани по-рано (в Китай, заради своите духовни убеждения), които ни разказаха, че по време на задържането им постоянно са ги подлагали на анализ на кръвта и проверявали жизнено важни органи.
Единственият свидетел, който видял убит последовател на Фалун Гонг, е Гао Дун, който говорил с МакМилън-Скон по време на тридневната му визита в Пекин. “Става въпрос за негов приятел, който също е бил задържан. Една вечер го отвели и след това той видял мъртвото му тяло със следи от операционни разрези”.
На следващия ден след срещата с вицепрезидента на Европейския парламент Гао Дун бил арестуван. Той все още се намира затворен, без да се вземат предвид формалните протести на МакМилън-Скот.
Килгор и Матас заявяват в своя доклад, че им е било много трудо да намерят доказателства за ходобни факти. Няма останали живи хора и свидетели. Визите, които те поискали да получат, за да проведат разследване, не са им предоставени. Освен телефонните разговори и един свидетел, те базират (откритията си) на няколко номера, чрез които може да се договори трансплантация в Китай.
Заради културните традиции много малко китайци искат да бъдат донори на органи. При 98 процента от трансплантациите не се използват органи на роднини, а например при трансплантация на бъбреци, този процент е още по-висок. Между 1971 и 2001 година само 227 човека са пожертвали своя бъбрек за роднина, от общият брой на извършените 40 393 трансплантации. Осъдените на смърт хора, несъзнателно пердоставят органи за трансплантации, но дори да се сметнат двете групи хора (от 2000 г. до юни 2005 г.) не би могло да се обясни откъде са взети останалите 41 500 органи.
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.
още ...
още ...