Усъвършенствай се добре, за да спасяваш съзнателните същества

Здравейте уважаеми Учителю! Здравейте приятели – практикуващи!

Аз съм практикуваща Фалун Гонг от Вашингтон. През последните години преодолях много изпитания и се избавих от много свои недостатъци. Искам да споделя с вас опита си и се надявам, че можем да се учим един от друг. Надявам се също, че ще можем заедно да се повишаваме и да ставаме още по-усърдни.

1. Избавете се от ниската самооценка, добре е да играеш ролята на фея

Ню Танг Дайнъсти Телевижън (НТДТВ) планира през 2006 г. в Ню Йорк три новогодишни гала концерта. В продължение на два месеца трябваше да бъдат продадени 15 000 билета.
За да направим това обаче не ни стигаха хора. Затова реших да остана в Ню Йорк и да продавам билети. Аз не говоря много добре английски, но си мислех, че ще мога да се присъединя към приятели-практикуващи, които бяха облечени в костюми на китайски феи. Можех да им нося чантите, за да могат те да разпространяват листовките. Щях да им подавам листовки, когато беше необходимо.

Когато отидох на първото събиране на „групата на феите” очаквах да видя много млади, красиви момичета-практикуващи. Но бях учудена, когато видях, че само две момичета се гримираха. Попитах: „Където са всички? Закъснях ли? Те тръгнаха ли да рекламират концерта?” Координаторът ми каза: „Само три сме. Защо не те облечем в костюм на фея?” Аз предполагах, че „изпълнителката на ролята на фея” трябва да е на възраст 18-20 години и да е по-стройна. Как такава стара и пълна жена може да играе ролята на фея? Ще стана за посмешище. Не мислех да изпълнявам тази роля. Дойдох тук, за да помагам, да нося чантите с листовките. Освен това, аз навярно, няма да мога да облека такава малка рокля.

Координаторът ми каза: „Тази рокля е скроена широка в талията. Трябва да ти стане. Ние сме само три. Не се притеснявай. Просто я облечи”. Помислих си: „Наистина. Няма време, за да търсим повече практикуващи. Безброй съзнателни същества ни чакат. Две феи не са достатъчни. Какво, ако просто опитам?”

Облякох роклята и пояса. Боже! Поясът беше 5 см. по-къс и трябваше да се държи на карфица. Къс зелен пояс на фона на червена рокля изглеждаше нелепо. Поглеждайки в огледалото, видях пълна „майка-фея”. Как мога да изляза на улицата в този вид? Чувствах се толкова неловко, че в очите ми се появиха сълзи. Помислих си: „Ако не беше заради спасението на съзнателните същества, никога не бих облякла нищо, което да подчертава пълната ми фигура”. Координаторът се опита да ме успокои: „Ще носим палто и никой няма да види това”. Да, така е. Аз се успокоих малко. Облякох палтото си. Сега никой няма да види проблемът с пояса.

Гримирахме се и си направихме прически в стил династията Тан. Сега бяхме четири. Всяка от нас носеше голяма чанта, в която имаше портативен компютър и листовки за гала концерта. В минутата, в която излязохме на улицата, някой поиска от нас листовка за гала концерта. Където и да ходехме, хората навсякъде ни гледаха с любопитство, радостно ни привестваха и искаха листовки за гала концерта.

В Ню Йорк през ноември беше много студено. Ние стигнахме до 34-а улица на Манхатън. Беше време на покупки за Коледа, затова улиците бяха изпълнени с купувачи. Почти всички ни гледаха. Ние се различавахме толкова много от всички останали! Всички чувстваха интерес, когато взимаха листовки за гала концерта. Изглеждаше така, все едно бяха спечелили на лотария. Ние разпространихме всички листовки за два часа. Замръзнахме. Когато почувствах успех в разпространението на листовки за гала концерта, играейки „майка-фея”, реших да направя това отново.

За да рекламират гала концерта, практикуващи от Тайван изпълняваха прост танц. Няколко жени-практикуващи в костюми изпълняваха танца пред Мюзик Хол Радио Сити преди нюйоркския новогодишен гала концерт 2006. Хората с ентусиазъм аплодираха изпълнението им. Аз отидох облечена с костюма пред Мюзик Хол Радио Сити, за да разпространявам листовки за гала концерта. Една практикуваща ме посъветва да сваля палтото си, за да покажа красивата рокля на фея, която беше отдолу. Но как можех да сваля палтото безопасно? То скриваше проблемът с пояса. Накрая се съгласих да сваля палтото, въпреки че се чувствах неудобно и се стеснявах. Реших да пресека улицата и да застана с гръб към стената, за да не може никой да ме види от към гърба. Но една практикуваща се затича и силно викна: „Ей! Поясът ти се развърза.” Боже! Колко неудобно! Тази вечер бях погълната от страх. Какво ще правя утре? Ще нося ли черното си палто? Ако не го нося всички ще видят, че поясът е прекалено малък за моята талия. Затова реших: „Аз не трябва да създавам намеса в усилията за спасяване на съзнателните същества заради своята фигура. След като се съгласих да играя ролята на фея съм длъжна да нося костюм на фея.” Когато изправих мислите си, ми дойде идея. Мога да запълня пространството между краищата на пояса с голямо цвете и така ще изглежда едновременно и като украшение.

В продължение на два месеца в Ню Йорк, аз всеки ден носих костюма на фея с голямо цвете на пояса. Всеки ден разпространявах с приятелки-практикуващи листовки за гала концерта. Ходихме на много места, включително в станциите на метрото, деловите райони, входа на театъра и площада. Хората се снимаха с нас, включително нюйоркски полицаи. Ние бяхме като известни хора или звезди. Много хора питаха дали ще взема участие в гала концерта и обещаха да гледат нашето шоу. След участието в рекламирането на гала концерта в Ню Йорк се върнах във Вашингтон, за да рекламирам гала концерта във там. Дори не обърнах внимание, че не ми беше нужно цветето, бях отслабнала и можех да връзвам пояса.

Опитът от разпространяването на билети за гала концерта в Ню Йорк ми помогна да осъзная, че ние сме играли много различни роли в нашата дълга история. Целта ни се е състояла в това да построим основа, за да получат сегашните хора Закона. За да спасим съзнателните същества, ние отново играем различни роли в обществото на хората. Всичко, което правим, има една цел: да помагаме на Учителя във Фа-коригирането и спасението на съзнателни същества. Това е безпрецедентна чест. Защо се чувствам неудобно от това как изглеждам? Чувствах се неудобно от своята фигура, защото мислех като обикновен човек. Мислех егоистично и бях загрижена за образа си. Човек, който гаси пожар, не мисли за това как изглежда ведрото с вода, с което гаси. Нашата мисия се състои в спасението на съзнателните същества. Длъжна съм да изоставя привързаността към себе си. Когато ситуацията изисква да играя ролята на фея съм длъжна да нося костюм на фея. Когато трябва да се облека и да изглеждам красиво съм длъжна да се облека и да играя своята роля.

2. Да погледнеш навътре без никакви условия

Един път, практикуващи от Вашингтон направиха среща. Съпругът ми и аз бяхме длъжни да занесем някои неща. Планирахме да излезем рано, но всеки път, когато искахме да излезем, звънеше телефона и ни молеха да занесем още нещо. Накрая ние занесохме дузина предмети. Но закъсняхме с 10 минути. Очаквах, че хората ще ни приветстват с усмивка и ще ни благодарят, че сме занесли тези неща. Но докато влязохме през вратата практикуваща дойде към мен с недоволно лице.

„Вие живеете наблизо, а дойдохте последни. Какво правихте? Защо не излязохте от вкъщи по-рано?”. Аз се смутих и изгубих дар слово. Не отговорих на това. Просто не можах да намеря подходящи думи. В продължение на няколко дни се чувствах разстроена. Ние закъсняхме не по своя вина. Постоянно ни молеха да донесем някакви предмети в последната минута. Как можеше да не закъснея? Чувствах, че ме обвиниха несправедливо и се отнесоха към мен неправилно. През цялото време мислех как трябваше да отговоря на това. Беше твърде късно. Не съм достатъчно разумна и не умея да говоря. Мислех, че може би трябва да подготвя няколко резки отговора, когато съм подложена на критика или несправедливо обвинение. Главата ми беше пълна с различни борби и насмешки. След два дни, най-накрая се успокоих. За какво мислих в продължение на тези два дни? Гледах грешките на другите практикуващи и напълно забравих да погледна в себе си, за да установя своите привързаности. Това не са мислите, които трябва да има практикуващият. В края на краищата тя беше загрижена за всички практикуващи във Вашингтон. Тя не мислеше за себе си, но аз търсех недостатъците й. Неочаквано си спомних думите на Учителя от „Джуан Фалун”:

„Да ядеш месо, или да се откажеш от него – не това е целта. Трябва да се хванете за ключовият момент на въпроса – да изживеете тази привързаност.” (Седма лекция „Въпросът за яденето на месо”)

Неочаквано разбрах, че няма значение чия е била вината. Ключът е в това да определя и отстраня моята привързаност, която предизвика конфликта. Учителят казва:

„Когато възниква противоречие, всяка страна е длъжна да търси причината в себе си без значение кой е виновен в дадения случай. Запомнете думите ми: „Без значение от това дали си виновен в този случай, трябва да търсиш в себе си”. Ти непременно ще намериш проблем”. („Преподаване на Фа на конференцията в Европа”)

След като се успокоих, осъзнах, че очаквах да ме похвалят и да ми благодарят затова, че съм направила нещо и че съм пожертвала нещо. Аз утвърждавах себе си, не Закона. Отидох на среща, надявайки се на възнаграждение. Поради тази причина се сблъсках с конфликт. Този конфликт разкри моя проблем. Без значение от това колко сме направили, ние само изпълняваме нашите задължения.

Да направиш нещо, надявайки се на възнаграждение, е човешка привързаност. Как мога да взема на Небесата тази човешка мисъл? Нима това не е стена, която сме възпрепятства да вървя своя път?

3. Да поставяш Закона на първо място във всичко

Един път не легнах да спя, правех плакати за изложба срещу изтезанията, която трябваше да се състои на следващия ден. Трябваше да нося машината посред нощ в дома на практикуващ, за да ламинираме плакатите. Координаторът на изложбата ми позвъни. Каза ми, че се събират в парка за провеждането на изложбата в 06.00 часа, но ключът бил затиснат в камиона с приспособленията за изложбата. Трябваше й резервният ключ, който имах и ме помоли да го занеса веднага. Съдейки по тонът й, чувствах, че ме съдеше и ме наказваше – да занеса ключа веднага. Бях недоволна. Тя трябваше да ми каже затова по-рано или да вземе ключа предишната вечер. Но тя ми позвъни в 06.05 часа сутринта и каза, че всички са дошли в 06.00 часа и чакали да донеса ключа. Ако няма някакъв пробив, да стигнеш до там са необходими 30 минути. Аз не исках да занеса ключа. Чувствах, че това ще бъде признаване на вината ми. Опитах се да намеря различни оправдания да не отида там сама.

Плакатите бяха нужни след обед, затова трябваше да отида до вкъщи веднага, за да разрежа ламинираните плакати. Но нямах друг избор да не занеса ключа, защото сутрешната изложба зависеше от това. Накрая реших да помоля съпругът ми да занесе ключа. Въпреки, че той се съгласи да го направи, сърцето ми беше неспокойно. Бях вече близо до вкъщи. На него му трябваха поне 20 минути, за да занесе резервния ключ. По-важното е, че аз избягах от Шиншинг-конфликт. Не исках да премина през теста. Учителят казва:

„Дафа ученикът е длъжен да поставя Фа на първо място във всичко, което прави. Когато оценяваш нещо си длъжен отначало да помислиш за Закона” (Преподаване на Закона на Конференцията в Бостън, 2002)

Попитах себе си: „Защо нейното отношение толкова силно ме притеснява? Имам впечатление, че няма да се сработя с нея добре, ако тя не се отнася към мен добре. Нима ще се откажа да работя с нея, ако тя е сърдита. Моите мисли със Закона ли са? Ако мога да занеса ключ сега, приятелите-практикуващи ще успеят да започнат изложбата веднага. Независимо чия е вината, най-главното е спасението на съзнателните същества. За кого го правя това? За координатора ли? Ако откажа да занеса резервния ключ или отида по-късно, кой ще понесе загубата? Законът ще понесе загуба. Кой ще бъде потърпевш заради това? Демоните ще се радват. Усилих Главното си съзнание и изчистих мислите си. Отидох направо в парка. Почувствах се спокойна и безпокойството ми отлетя. Когато пристигнах в парка, координаторът дойде към мен с широка усмивка на лицето, все едно нищо не се е случило.

4. Пробуждане на съвестта на хората при общуването в Интернет

През последните няколко години разяснявам истината на китайци в Интернет. Това е един от методите на пряко разясняване на истината на китайците. Много обяснявам истината „лице в лице”.
По-трудно е да обясниш истината на група хора, намираща се в една стая на Интернет. В група всеки в различна степен е отровен от клеветите на китайската комунистическа партия (ККП). Те знаят истината за Фалун Гонг в различна степен. Освен това, стаята е пълна с китайски Интернет-полицаи.

Първият път избрах стая, в която се обсъждаше демокрацията и тиранията. Предположих, че разпадането на ККП и излизането от ККП ще донесе демокрация в Китай. Един човек в стаята ми противостоя. Създателят на стаята ми отправи текстово съобщение: „Не седете просто така. Някои от тях имат неправилно разбиране или не знаят истината. Моля, разкажете им истината”.

Не го познавах, но това беше намек. Едновременно чувствах, че главата ми е празна. Не знаех с какво да започна или как да променя темата на Фалун Гонг. Вълнението опустоши мозъка ми. Веднага звъннах на един практикуващ и го помолих да влезе в Интернет. Той не беше вкъщи и каза, че може да се прибере след 30 минути. Бях сама! Погледнах екрана: „Моля, разкажете им истината”. Можех да почувствам, че тези същества чакаха да чуят истината. Спомних си думите на Учителя. Учителят казва:

„Това е, в стремежа да разясните истината, не се бавете, не чакайте на другите и не се надявайте на изменение на външните фактори”. („До всички участници в Скандинавската Дафа конференция” от Същността на усърдното самоусъвършенстване, 2)

„Вие – Просветлени, именно вие сте бъдещите владики на различни Вселени, така че на кого възлагате надежда? Всички съзнателни същества възлагат надежда на вас!” („Преподаване на Закона на конференцията по обмяна на опит във Филаделфия, САЩ, 2002”)

Съзнателните същества се осланят на мен. Как мога аз да се осланям на други? Освен това, нима аз не отидох в стаята в Интернет, за да разкажа истината? Не се ли страхувам да говоря публично, защото имам много привързаности, които не съм изоставила? Взех микрофона и започнах да разяснявам истината. Чувствах, че учех на Закона своите съзнателни същества. Нито една външна мисъл не ме възпрепятства. Започнах с обяснението за корумпираната ККП и дегенерацията й. Казах, че възстановяването на човешката нравственост е единственият начин за решаването на този проблем. След това разказах как Цзян Цзъмин унищожи нравствеността и съвестта на хората. Говорих за преследването на сто милиона добросърдечни хора, които вярват в принципите на Фалун Гонг – Истина, Доброта, Търпение.

„Аплодисменти”, „Букет с цветя” и подписи на слушателите пристигаха през цялото време на монитора ми. Знаех, че Учителят ме вдъхновява. Водещият ми изпрати още едно съобщение:
„Продължавайте да разяснявате истината”. След това аз им казах за безкрайните престъпления на ККП против практикуващите Фалун Гонг, извършвани през последните седем години. Говорих за изтезанията, злоупотребите, убийствата и дори за вземането на органи от живи практикуващи Фалун Гонг.

Когато приключих да говоря някои от тях застанаха на моя страна и започнаха да ме поддържат. Водещият ми изпрати друго съобщение: „Моля, продължете”. Практикуващият, който помолих за помощ се прибра вкъщи. Той се присъедини в Интернет-стаята.

Всеки човек, който срещам в Интернет-стаята, има различни предопределени отношения с мен. Много от тях не са чували за доброволното отказване от ККП или не са чували истината за Фалун Гонг. Някои са чували за това, но се отнасят скептично.

Други напълно отричат. Преките беседи с човека ми предоставят възможност да докосна неговите съмнения и да развържа възела.

Един полицай, който арестувал практикуващи Фалун Гонг, отначало искаше да ме арестува. Той каза, че ако хората се занимават с Фалун Гонг, ги арестува. Чувствам, че много полицаи не знаят истината. Те са излъгани и не знаят за Фалун Гонг. Те са извършили много лоши дела под влияние на клеветите на ККП. След като му разказах истината, той разбра. Той също така ми позволи доброволно да напиша заявление от негово име за излизане от ККП и организациите й. Той смени името си в Интернет-стаята на „Нов живот”. Накрая ми каза: „Няма да те арестувам. Ще те поканя на обяд. Знам, че практикуващите Фалун Гонг са добри хора. Сега аз ще бъда тайна защита на практикуващите Фалун Гонг”.

След като анализирах престъпленията на ККП в беседа с учители, той реши, че неговата дъщеря трябва да подаде заявление за излизане от ККП.

Една китайка сметна, че тази статистика е недостоверна, но накрая излезе от ККП и помоли да й изпратя „Джуан Фалун”.

След излизането си от комсомола, един мъж помогна на децата и съпругата си да излязат от ККП. Той не само прочете „Джуан Фалун”, но помогна на семейството си да получи Закона. Цялото семейство сега изучава Закона и всеки ден правят упражненията на Фалун Гонг. Той дори започна да разказва истината за Фалун Гонг.

Такива истории се случват всеки ден. Един човек ме помоли да предам следните думи на практикуващите Фалун Гонг: „Моля, приемете благодарността ми към тези практикуващи Фалун Гонг, които разясняват истината за Фалун Гонг в Интернет, особено на тайванските практикуващи. Длъжни сте да продължите това”.

Нека добре да изучаваме Закона, добре да се усъвършенстваме, помагайки на Учителя във Фа-коригирането и спасението на съзнателните същества.

Благодаря Ви, Учителю! Благодаря на всички.

По http://minghui.ca/mh/articles/2006/7/23/133800.html