Загадка на Дао ми се изясни седемдесет години по-късно

Аз съм на 81 години и искам да споделя това, което се случи със семейството ми много отдавна.

Родителите ми живееха в планинската провинция на юг от град Джинан. Преди седемдесет години, когато бях още момиче, с нас живееше усъвършенстващ се в Дао. Той беше на една възраст с баща ми, приблизително около 40 години и беше много добър. От уважение към обкръжаващите го, той обикновено се обръщаше към тях все едно бяха по-стари от него. Например, наричаше родителите ми малки дядо и малка бабо, а на мен ми казваше малка леля.

Той ни помагаше по време на напрегнатите сезони за селскостопанската работа; в останалото време лекуваше всички като лекар. Когато се прибираше вкъщи не светваше лампата и ние не знаехме какво прави в тъмното. Често казваше някакви странни думи, които не разбирахме. Баща ми винаги казваше, че той е странен човек.

Когато бях на 12 години станах свидетел на няколко произшествия, които ми направиха дълбоко впечатление. Беше прекрасен ден, небето беше ясно и чисто, но даоистът не ни разрешаваше да излезем от дома без да обяснява причината. По средата на деня, времето рязко се измени, задуха силен вятър и започна пясъчна буря. Големи дървета бяха изтръгнати от земята с корените си, бяха разрушени покриви на сгради. На улицата стана тъмно. Приблизително около час по-късно светлината се появи отново. Усъвършенстващият се ни каза: „Ако лицето на човек се окаже подложено на този вятър, той ще се разболее и кожата му ще се свлича от него на слоеве. В най-лошия случай, хората умират”.

Веднъж имаше суша. После започна да вали дъжд, който продължи три дни, след което селяните посяха всичкия си разсад, но усъвършенстващият се ни посъветва да почакаме.

Той каза: „Нека да дадем селскостопанският си инвентар на другите. За нас няма да е прекалено късно да посадим растенията, когато другите приключат да сеят”. Три дни по-късно друг силен дъжд погуби всичко, което хората бяха посели. Земята се напои достатъчно с вода. Даоистът почна да ни кара да започнем да сеем без да се бавим. „Иначе – уверено казваше той – ще има лоша реколта”.

Когато при дядо ми имаше сватба, усъвършенстващият се го попита дали може да покани своя учител. Дядо ми каза: „Вие живеете с нас толкова много години и ние никога не сме виждали Вашия учител. Моля, поканете го”.

Когато всички си отидоха след сватбата, ние така и не видяхме неговия учител. Дядо ми попита даоиста: „Защо не поканихте Вашия Учител?” Той отговори: „Той беше тук. Просто вие не можете да го видите”.

Няколко години по-късно той каза на родителите ми: „Трябва да тръгна, защото не мога да се усъвършенствам повече тук. Ако някой има нужда от моята помощ, запалете тамян и назовете името ми”. Всички членове на семейството помислиха това за странно.

След година, на гърба на баща ми се появи злокачествена язва. Изхарчихме много пари, но никой не можа да го излекува. Тогава си спомнихме какво ни каза усъвършенстващият се: „Запалете тамян, назовете името ми и тогава ще дойда”. Той беше много способен човек, но нима можеше да повярваме на това? Но след като нямахме друг избор, ние решихме да пробваме.

През нощта, баба ми запали връзка тамян и назова името на самоусъвършенстващия се. Беше студена зима, но ние чухме чукане на вратата. Когато я отворихме, видяхме самоусъвършенстващият се. Той стоеше на вратата и целия беше в пот. Дори дрехата му беше пропита с пот. Той веднага попита какво се е случило. Майка ми му разказа за болестта на баща ми. Изследвайки язвата, той каза, че няма нищо сериозно и това лесно ще се излекува. Изряза язвата и обработи с лекарства оперираното място. Баща ми беше в състояние да става още на другия ден.

По време на обяда, той каза на моите родители, че следващия път те не трябва да палят тамян, защото не може да издържи толкова висок акт на уважение по отношение на него.

Баща ми го попита кога ще се върне, за да се видят отново. Самоусъвършенстващият се отговори: „Когато построят сгради в планините, когато водата от кладенците влезе в къщите, когато лампите ще бъдат над главите, ще изчезне половината планина и мъртвите тела ще останат непогребани, тогава ще се върна, за да ви видя. Ако се случат такива големи изменения, се притеснявам, че дори малкия дядо и малката леля няма да могат да видят случващото се.” След всичко чуто, баща ми се изплаши и каза: „Ако мъртвите останат непогребани, това няма ли е да катастрофа? Има ли възможност да се предотврати това бедствие?” Моите изплашени родители продължиха да го питат и той каза: „Хората не могат да видят тази зверска бележка на своите лица. Трябва да изтрият това, за да избегнат бедствието”. Всички запомнихме тези думи, но никой не разбра какво означават.

Седемдесет години по-късно, първите му четири предсказания се сбъднаха. При нас сега има построени сгради в планинските области, в къщите се лее вода от крановете (по-рано на хората им се налагаше да ходят за вода от кладенци и други източници), електрическите лампи висят над главите и всички наши планини бяха разорани така, че останаха само половината. Само предсказанието „мъртвите ще останат непогребани” не се е случило. Аз все още не можех да разбера значението на „възможност да избягат от бедствието”. Често разказвам на децата ми тази история, но нито едно от тях не вярва в нея. Те дори не искат да я повтарям повече. Казват, че правим това, което правят и другите.

Неотдавна, една сутрин отворих вратата и видях брошура. Помолих децата ми да ми я прочетат.

Когато слушах как четат „Епохални Времена”, аз внезапно си спомних, че самоусъвършенстващият се ни говори, че нещо свързано с това наименование ще предскаже божествено, феноменално явление. Във вестника се казваше: „Когато Небесата поискат да унищожат китайската комунистическа партия (ККП), всички хора, които са в партията, лигата на младежите и пионерската организация, и тези, които са направили нещо лошо, ще имат бележка на лицата си. За да избегнат бедствието може да използват прякор или псевдоним, за да обявят излизането си от ККП и организациите й, това ще изтрие точно белега от лицата им и ще ги спаси”.

Тогава си спомних, че самоусъвършенстващият се каза: „Бележката на лицето не се вижда. Всеки трябва да я изтрие, за да избяга от бедствието”. Тази брошура ми откри тайната, която ме вълнуваше повече то 70 години. Удивително е, че брошурата съветва хората да се оттеглят от ККП, за да бъдат спасени.

Всички членове на нашето семейство разбраха това и обявиха оттеглянето си от ККП и организациите й. Аз помолих децата ми да запишат тази история за спасението на хората. Не пропускайте тази възможност. Когато бедствието дойде ще бъде твърде късно за разкаяние.

Аз съм на повече от 80 години, но помня, че самоусъвършенстващият се предсказа преди седемдесет години събития, които се случват сега. Само се надявам, че никой човек няма да се подложи на опасност и ще излезе от редиците на ККП.

По http://www.ru.clearharmony.net/articles/200609/3335.html