Истории от будизма: Култивиране на добродетели спрямо култивиране на мъдрост

Много отдавна, практикуващи се събирали в една планина, далеч от градовете. Те били от различни школи за самоусъвършенстване и имали свои собствени методи за култивация. Сред тях имало двама души, които следвали един и същ Учител, но заради различията в разбиранията си имали различен начин на култивация. Всеки пазел методите си за себе си и не се намесвал в култивацията на другия. По-възрастният ученик се концентрирал върху култивирането на добродетели и не обръщал много внимание на култивирането на мъдрост, докато младият ученик наблягал само на култивацията на мъдрост и не обръщал внимание на усъвършенстването на добродетели. Тъй като възрастният ученик се стремял само към култивиране на добродетели, но не и на мъдрост, той останал с неясно съзнание и бил неспособен да различи доброто от лошото през целия си живот. В резултат на това дори не постигнал началния статус на плода на Шу Туо Хън Гуо и останал невеж.

От друга страна, младият ученик признавал само важността на мъдростта и мислел, че мъдростта е като очите на човек: ако ги изгуби ще бъде сляп и в беда. Следователно, той усъвършенствал мъдростта с цялото си сърце, но пренебрегвал важността на натрупване на добродетели. По-късно, той се култивирал прилежно и постигнал статуса на плода на Архат.

По това време, по-старият ученик бил починал от старост. По-младият ученик отишъл в града. Искал да разпространи Фа на повече същества. Но тъй като не бил натрупал добродетели през своя живот, нито един човек не искал да му даде храна, когато просел. Тъй като не обръщал внимание на усъвършенстването на добродетели, как би могъл да очаква хората да му предложат да му дадат нещо или да го уважават?

Така той стигнал до кралския палат. На входа на великолепната постройка видял бял слон, който бил украсен с много красиви перли и цветни бижута. Той се разхождал безгрижно из палата и изглеждал горд. След като навлязъл в състояние на покой и започнал да наблюдава, открил, че белият слон е прероденият възрастен учител, който се бил усъвършенствал само с добродетели.

Младият ученик силно се развълнувал и въздъхнал: “Моят съпрактикуващ се усъвършенстваше само за натрупване на добродетели. Накрая стигна дотам да стане слон, покрит с бижута. От друга страна, аз се усъвършенствах само за мъдрост и накрая видях, че е много трудно да оцелея. Това показва, че практикуващият трябва да се култивира за мъдрост и добродетели.”

По: http://www.pureinsight.org/pi/index.php?news=4157