Да преминеш всички изпитания

Аз съм практикуваща Фалун Дафа от Китай. Започнах да практикувам Фалун Гонг през 1998 г. Преди две години организирах в дома си място за производство на разясняващи истината материали. Поначало ние използвахме само копирна машина, а след това, за да имаме достъп до Интернет, да слагаме и отпечатваме информация, започнахме да използваме и компютър.

Несъмнено, мястото за производство на разясняващи истината материали, е много голяма помощ на Учителя в процеса на Коригирането от Закона, а така също и помага в унищожаването на злото и спасение на съзнателните същества, умовете на които са отровени от клеветническата лъжа. Мястото също предоставя и големи възможности за учениците на Дафа да споделят опит с други практикуващи. Разбира се, властта се стреми да унищожи тези места за производство на разясняващи истината материали и затова, ако практикуващите, проявяващи активност в работата на такова място не са усърдни в изучаването на Фа, може лесно да станат жертви на режима, само заради това, че изпълняват работа на това място. Ако се случи такова нещо, за злото веднага се проявява възможност да използва съществуващата пукнатина за своите интереси и да постигне целта си – да разруши мястото. Усърдното изучаване на Фа – това е, което непременно гарантира успешно изпълнение на трите неща.

В продължение на последните две години не изучавах достатъчно усърдно Фа. Бях много заета с производството на разясняващи истината материали и други материали за Дафа, което доведе до това, че злото се хвана за тази моя отпуснатост и без малко да застраши цялото ни дело. Описвам опита си на хартия, за да напомня на приятелите-практикуващи за необходимостта да бъдат винаги усърдни в изучаването на Фа.

Неотдавна разпространявах книгата „Девет коментара за комунистическата партия” и разясняващи истината видео касети, разнасяйки ги на всички посещения в домовете на хората от моя квартал. На следващия ден някой позвънил в градското управление и казал, че намерил листовка на Фалун Гонг. Ръководителите на градското управление изпратили своите служители на разследване, утвърждавайки, че властите на високо ниво изискват лицето, отговорно за разпространяването на материалите да бъде арестувано колкото се може по-бързо. Аз случайно подслушах този разговор и леко се разтревожих. Но, замисляйки се, реших, че случилото се няма голямо значение, доколкото не можеха да ме проследят. Аз незабавно започнах да отправям праведни мисли.

Скоро след това, един ден служители на местната полиция почукаха на вратата ми. У дома имаше много материали за Дафа – полуготови материали, принтер и т.н., и чувствах, че праведните ми мисли не бяха достатъчно силни, затова стоях тихо зад затворената врата и не отворих. След някое време полицаите започнаха да чукат отново. Аз изобщо не очаквах и много се изплаших, сърцето ми се блъскаше в гърдите, но реших да не отварям. Накрая, чукайки на вратата още няколко пъти, те си тръгнаха.

Случи се така, че по това време един от практикуващите ме помоли за няколко разпечатки на книгата „Девет коментара за комунистическата партия”. Не знаех да ги правя или не. Заради съмнението, реших да изчакам малко, но скоро осъзнах, че не бива да имам такива чувства. Учителят ни каза: „Масово разпространявайте „деветте коментара” („Заради благото на света”). Аз се попитах: „Нима мога да задържа изпълнението на праведното дело, заради това, от което се страхувам?” Започнах да размножавам „Деветте коментара”. По време на печатането на двадесет копия, електрическият ток в района спира четири пъти. Аз явно усещах намесата на злото, започнах да изпращам праведни мисли непрекъснато: „Аз не позволявам (на вас) да спирате електричеството”. Накрая приключих с копирането.

След като доставих „Деветте коментара” на мястото на поръчката, се прибрах вкъщи, а след три минути полицията вече чукаше на вратата ми. Сърцето ми беше готово да изскочи от гърдите ми. Бях благодарна на Учителя, че ме защити и предотврати моята среща с полицаите в момент, когато се връщах вкъщи, но все още не се осмелявах да им отворя вратата. А вечерта казах на сина си за моя проблем. Той каза: „Дори ако не отваряш вратата, това все едно няма да ти помогне”. Аз отговорих: „Тук има толкова много неща. Какво да правя с всичко това?” Аз помолих сина ми да попита един от практикуващите дали не мога да предам за временно съхранение намиращите се в мен материали на Дафа. Синът ми се върна и каза: „Той иска ти сама да разрешиш тази ситуация”. Чувайки такъв отговор, почувствах как страхът ми се утрои. Освен това, казах на сина ми: „Възможно е именно това да е нещото, с което съм длъжна да се справя сама. Нека да не се обиждаме!”.

Но в действително аз не знаех къде да скрия материалите и оборудването. Можех само временно да скрия всичко в къщи под кревата или в шкафовете. Нямах никакво друго решение. Затова закрих портрета на Учителя с картина, нарисувана от някакъв непрактикуващ. Макар в душата си да чувствах, че не бива да правя това, страхът ми ме застави да следвам тези неправедни мисли. Бях изпълнена със страх и когато отправях праведни мисли и когато изучавах каноните на Учителя. Не можех да се отпусна и каквото и да правех не постигаше нужния ефект. След някое време полицаите дойдоха отново. Не отворих вратата. Дойдоха още един път – отново не отворих вратата. Бях толкова изплашена, че всеки път, когато чувах, че някой чука на вратата ни, сърцето ми слизаше в петите. Изпитвах огромен психологически натиск и в резултат на това в продължение на четири-пет дни не можах да се храня. С времето, усещането на натиска върху психиката ставаше все по-интензивно.

Тогава ми се присъни сън. Голяма класна стая беше изпълнена с хора. Всички те спокойно гледаха право в мен. В съзнанието ми изникна една, многократно повтаряща се мисъл: „Вие сте длъжни да направите това добре! Вие сте длъжни да направите това добре!” От очите ми веднага потекоха сълзи. Това беше милосърден намек от Учителя: „Разумните същества и Боговете Ви наблюдават! Вие трябва да правите това добре!” Направих жеста Хъшъ, изражение на моето почитание (сложих ръце заедно пред гърдите) и помолих Учителят да усили моите праведни мисли.

Синът ми видя състоянието ми и каза: „Мамо, какво ти е? Ти си толкова изплашена! Ти все още си моята майка, нали?” Той анализира всичко правилно. Бях ли аз все още „себе си”?

Откакто на 20 юли 1999 г. започна преследването на Фалун Гонг, започнах да шия плакати с надпис „Фалун Дафа е добро” и ден и нощ да разпространявам листовки на всички главни улици и в малките преки на града. Аз уверено излизах от опасностите за среща с преследващите ме въоръжени полицаи. Дори лице в лице разясних истината в лицето на началника на затвора. Говорих с него за „Деветте коментара”, за корупцията на комунистическата партия, за широкото разпространение на Дафа по целия свят. Под милосърдната закрила на Учителя, всеки път превръщах опасността в безопасност. Какво се случи сега с мен, когато злото става все по-малко и по-малко, а ситуацията през цялото време се подобрява?

Аз „погледнах в себе си” и открих, че голямата част от моето време отива за търсене на информация в Интернет, издаване на разясняващи истината материали и разпространение на „Деветте коментара”. В резултат на много работа, започнах да изучавам по-малко усърдно Фа, но дори, когато изучавах Фа, не бях в състояние на душевен покой. До преди да организирам в къщата си място за производство на разясняващи истината материали, няколко месеца препрочитах всички лекции на Учителя. Сега, вероятно в продължение на повече от година, не изучавах лекциите на Учителя така, както трябва – усърдно и систематически. Четях само „Джуан Фалун” и само новите лекции на Учителя. Тъй като не изучавах достатъчно усърдно Фа, праведните ми мисли не бяха достатъчно силни, а в резултат, всичките ми мисли бяха основани на мисленето на обикновените хора, и вършех работата за Дафа със свойственото съзнание на обикновения човек. А в резултат на това, когато настъпиха времена на големи проблеми, непрекъснато растящият страх в мен се прояви в такава силна форма. Злото алчно се взираше в мен и ме държеше в състояние на непрекъснато нарастващ страх. Ето така се превърнах в това, което „станах” сега. Когато неочаквано идваха проблеми, аз разисквах лекциите на Учителя на тази тема и ги четях, без да отстраня страха от сърцето си. Разбира се, такъв подход не работи, не помага!

Откривайки своя проблем, започнах спокойно да изучавам Фа и правех всичко както ни напътства Учителят. Увеличих времето за отправяне на праведни мисли, за да отхвърля напълно старите сили и да отстраня влиянието на злото. И дори ако изпитвах трудности, не позволявах никакви зли, нечисти и гнили призраци, да се месят в делата ми. Освен това, не позволявах на злото да нанесе вреда на мястото за производство на материали. Отправях праведни мисли, за да унищожа цялото зло, стоящи зад полицаите в нашето местно поделение на полицията.

Разбира се, отново започнах да изучавам старателно и систематически всички лекции и канони на Учителя. В „Преподаване на Фа на международната конференция на Западен САЩ” Учителят казва: „Ако ти успееш да преминеш през всичко това, то ти можеш да вървиш по пътя към Бог”. Когато прочетох тези думи, започнах да си повтарям: „Аз мога да премина през всичко това (вмешателство)! Аз мога да вървя по пътя към Бог!”

Всичко в мен се разтресе и аз веднага „пробих” през блокадата на „страха”. Внезапно се успокоих и истинското ми „аз” се върна при мен. В този момент, картината, закриваща изображението на Учителя падна сама и пред мен се появи милосърдното лице на Учителя. Аз веднага сложих ръце в положените Хъшъ и се обърнах към Учителя: „Учителя, направих грешка!”

Анализирах ситуацията. Ако полицаите дойдеха отново, аз, разбира се, уверено и спокойно ще отворя вратата, но няма да им позволя да влязат вкъщи. В това време ще отправя праведни мисли към оборудването ми: „Вие, същества, които вече сте спасени, направете своето дело и не позволявайте на злото да се приближава към вас. Нека заедно да спрем намесата и вредителството на злото”. А след това разумно и мъдро ще разясня на полицаите истината. Щях да започна с процъфтяването на Дафа в Хонконг.
Минаха две седмици, а полицаите така и не дойдоха и не почукаха на вратата. Този проблем отмина. Гледайки назад ми се струва, че всичко случило се е било просто нищо. Но тогава праведните ми мисли са били или недостатъчно силни, или просто не са ми стигали, а затова всичко произтичащо ми се струваше непреодолим проблем. Не бях в състояние да правя това, за което ни моли нашия Учител:

„Ако дори небето падне, праведните мисли на самоусъвършенстващите се остават непоколебими” („Преподаване на Фа на срещата с ученици от Азиатско-Тихоокеанския регион”).

За щастие, разбрах, че всичко това се случи с мен затова, че не проявих нужното усърдие в изучаването на Фа. Сега знам, че съм длъжна добросъвестно за изучавам Фа и да отправям праведни мисли. По-късно ми разказаха, че някои от моите приятели-практикуващи непрестанно са отправяли праведни мисли, за да ми помогнат да премина през това препятствие. Искам да изразя дълбоката си благодарност към тях затова, че са ме поддържали с праведните си мисли. С помощта на намеци и благодарение на закрилата на Учителя, даващ ми сила по време на целия ми път, аз накрая победих своите страхове и преминах това изпитание.

Сърце в страх – това е пукнатина, използвана от злото, за да ни преследва. Затова ние сме длъжни да изучаваме Фа усърдно и със спокойна и отговаряща на изискванията на Закона душа. Само по този начин нашите праведни мисли могат да бъдат силни, а ние можем действително да се държим подобно на Богове и можем да правим големи крачки по великия път на утвърждаване на Фа. Само по такъв начин ще успеем да унищожим злото и да спасим всички разумни същества.

Версия на китайски език: http://www.minghui.org/mh/articles/2006/7/21/133472.html

По http://www.ru-enlightenment.org/docs/2006/0927/7958486.htm