Решително отстраняване на личните привързаности

Здравейте, Учителю. Здравейте, приятели-практикуващи.

Темата на моето изказване е ”Решително отстраняване на човешките привързаности”. Това е личното ми разбиране, затова, ако забележите някакво несъответствие, моля, поправете ме.

І. Да излезеш от състоянието на неспособност да приемаш критика

Семейството ми дойде в Ню Йорк преди година. Скоро след това беше създаден Небесният оркестър и аз станах негов член. По това време не разбирах значението на оркестъра. Аз само мислех, че след като Учителят ни помоли да го направим, сме длъжни просто да го направим добре. Тогава аз много малко познавах инструмента, на който свирех и не се решавах да свиря на него пред публика, особено когато с нас беше Учителят. Често се скривах в някой ъгъл, упражнявайки се.

Един път флейтистката ми каза, че Учителят й казал недостатъците. Иначе тя нямало да знае как да се повиши.

Това ме порази. Аз изведнъж разбрах, че дълбоко скрита привързаност ми пречеше да намеря недостатъците си и да се повиша; привързаността към съхранението и бягството от критика от страна на други. Аз се грижех за това как ме оценяват другите. В Дафа проекти в миналото, заради това, че скривах своите недостатъци, единственото, което чувах бяха похвалите от моите приятели-практикуващи. По-късно, Учителят в „Преподаване на Закона в Лос Анжелис, 2006 г.”, каза: „Когато Дафа учениците правят грешки, не позволяват на другите да ги критикуват – никой не може да ги критикува. Само докато някой се опита, те веднага „избухват”. Когато са прави се дразнят, ако се изказват други мнения, когато грешат също се дразнят, тъй като не искат да ги критикуват; само докато каже някой нещо, те веднага се раздразват”.

Аз забелязах, че когато другите казват нещо, това ме засяга. Преди хората да са успели да ми кажат нещо, аз вече се бях скрил, за да не могат да ми кажат нищо.

Точно това казва Учителят в „Преподаване на Закона в Канада, 2006 г.”:
„Нима това не говори за това, че искаш да вървиш по гладък път? Искаш, носейки своя голям вързоп, да се качиш на Небето? Нима нямаш такива намерения? Длъжен си да изхвърлиш всички лоши човешки мисли и всички свои привързаности. Нима страхът от критика не е привързаност? Искаш да слушаш само приятното, но как е възможно това? Трябва да ти се каже именно това, което не обичаш да слушаш и тогава да се види дали ще засегне сърцето ти?”

След това, дори ако се опитвах да се скрия, аз все едно чувах това, което не исках да чуя. На повърхността можех да видя няколко предложения, но не ги приемах, след като бяха свързани с мои дълбоки привързаности и това изглеждаше все едно се защитавах. В „Преподаване на Фа на международната конференция в Ню Йорк, 2004 г.”, Учителят казва:

„Ако другите ученици са подложили на удар твоето мнение, „хванали са те за гърлото” и ти е неприятно; ако по време на изказване на несъгласие с теб по повод на някакъв въпрос или при изказване на мнение, противоположно на твоето, на теб пак ти е неприятно, в теб възниква противоборство, или искаш да се оправдаеш, заради това избягваш темата, дори и да се защитаваш с най-добри намерения, ти все пак утвърждаваш себе си (аплодисменти), тъй като ти не си поставил Дафа на първо място; и в това време това, което най-много от всичко не можеш да изоставиш – това си самият ти.”

Веднага след като разбрах това започнаха изпитания. Един път, приятел-практикуващ, работещ заедно с мен по един проект, ми каза някои много сериозни думи. Аз започнах да мисля за защита, но след това помислих за Лекциите на Закона на Учителя и мисълта за самозащита изчезна, и дори нямах мисли за необходимостта да доказвам нещо на другия практикуващ. Това се различаваше напълно от повърхностното смирение, което проявявах в подобни ситуации в миналото. В този случай, веднага след като успокоих сърцето си и потърсих в себе си, наистина открих собствените си недостатъци. Това наистина беше ситуация „да направиш крачка назад и да видиш безграничния простор”.

Да се върна към свиренето на флейта - един път оркестърът правеше проверка на свиренето на изпълнителите. По някакви причини аз измених положението на ръцете си и в една част от мелодията изсвириф някои ноти неправилно. Други практикуващи ме гледаха и ми се смяха. Слушайки ги, аз мислех: „Ето, изглежда, че нещо отсъства в сърцето ми”.

Наистина, чувството на дискомфорт изчезна, когато изгубих „аз”-а си. В този ден се чувствах много спокоен и ми беше много приятно без привързаности. В това време разбрах, че ние сме длъжни да се упражняваме много на своите инструменти, за да може тази възможност да съответства на установяването на Великата Добродетел, която ни дава Учителят.

Четейки лекциите на Учителя, разбрах, че нотите, звуците и песните, които свиря, носят всички мои лични елементи. В този процес, само поставяйки усъвършенстването на първо място и отстранявайки привързаностите, можем да направим изсвирените от нас звуци все по-чисти и да ги направим способни да достигнат още по-добър ефект на спасение на съзнателните същества.

ІІ. Отстраняване на привързаността към самохвалство и завист, и използване на чисто състояние на душата за утвърждаване на Дафа

Помня, че малко след като Западните щати на САЩ и Канада създадоха своите оркестри, имахме възможност да свирим заедно. Гледайки тези два оркестъра, чух как практикуващият до мен се пошегува: „Цветът на дрехите им и основното им облекло се различават от нашите. С един поглед може да се види кой носи правилното облекло и кой изглежда като местен оркестър”. След като приключихме парада, друг практикуващ коментира, че някои практикуващи от другите оркестри не могли да изсвирят правилно нотите и свирели фалшиви звуци. Когато си почивахме аз повторих тези коментари като шега, но когато видях, че обикновено дружелюбният практикуващ ме гледа много сериозно, веднага замълчах.

Макар само да предавах думите на други, това отразяваше моята привързаност към самохвалство.

Аз чувствах, че нашият оркестър на Източното крайбрежие, се отличава от другите. По-късно Учителят каза, че когато сме се движили също сме издавали много фалшиви звуци. Чувайки това се почувствах много виновен. Учителят ни даде инструментите заедно с такава добра среда за практика. Но ние се възползвахме от милосърдието на Учителя като способност да потвърдим себе си, доколкото чувствахме, че се отличаваме от другите. На практика, ако не беше подкрепата на Учителя, ние дори не можехме и да помислим за публична изява.

Независимо от кой регион е нашият Небесен оркестър и независимо какво правим, за да утвърждаваме Закона, и в кое място действаме, Дафа учениците са едно тяло, и работим заедно, за да покажем красотата на Дафа на хората по целия свят. Точно така е и с танците.

В началото някои танцьори се надяваха, че другите няма да могат да танцуват като тях и се надяваха, че те ще могат да стоят на най-привлекателните места на сцената. Но по-късно откриха, че без координацията и сътрудничество като едно цяло един човек на сцената е нищо.

Всеки човек е длъжен да се представя добре и да показва красотата на Дафа. Само тогава можем да постигнем желания ефект.

Аз все още откривам, че когато видя хора от други оркестри, вътре в мен има скрито чувство на гордост. Не обръщам внимание, че съм нов в свиренето на флейта и в действителност не свиря много добре, за да се гордея със себе си. Най-вече, защото аз съм част от оркестъра на Източното крайбрежие. Тогава къде е коренът на гордостта? Един път, по време на участие в проект, видях практикуващ с голям опит в технически аспект, който се жалваше колко лошо е свършена работата от практикуващи, които току-що са започнали да работят по проекта, и че му се налага да поправя грешките на тези практикуващи, при това занимавайки се и със собствените му задачи. Аз видях в изказването му гордост и разстройване в думите му. В този миг видях моята собствена сянка.

Понякога съм търпелив, помагайки на новите хора в проектите и гледам отвисоко на работата им. Но когато другите действително схващат бързо нещо в мен възниква дълбоко, скрито чувство на разстройване. Учителят казва в преиздаденото издание на „Фалун Гонг”:

„Завистливият човек се отнася с пренебрежение към другите, не им позволявайки да се надскочат. Ако види, че другите са по-силни от него, той губи равновесие в душата си, излизайки от себе си, без да може да се примири с това.”

Моето лично разбиране се състои в това, че гордостта се корени в завистта, а тя – в крайна сметка – в егоизма.

Помня, че в „Преподаване и разясняване на Закона на Фа конференцията на Западен САЩ, 2004 г., Лос Анжелис”, практикуващ заговори за проблема на практикуващите с високо мнение, завиждащи си едни на други. Учителя каза:

„Ако не се усъвършенстваш добре и имаш такова сърце, трябва да го отхвърлиш; ако правиш нещо специално, не трябва да бъдеш самодоволен. Знаете ли вие? Има само един, който ясно може да разкаже за цялата Вселена и за цялото човечество . Това съм именно аз, Ли Хонгджъ, нито едно друго същество не може това (аплодисменти); аз никога не съм претендирал пред вас за нещо, затова Дафа учениците, когато обладават значително майсторство сред обикновените хора изобщо не трябва да се гордеят с това, няма за какво да се гордеят. В действителност това, което си научил е заради това, че имаш такова желание и в началото е било планирано така за теб, защото това ти е необходимо в утвърждаването на Фа, и нищо повече.”

Моето разбиране: „Учителят ни е дал някои умения в съответствие с нашите желания и особени характеристики на съществата ни, и ни е дал предопределена възможност да утвърждаваме Закона, да спасяваме съзнателни същества и да установяваме Велика Добродетел. Ние сме длъжни с благодарност да приемаме тези умения и да ги използваме, за да спасяваме съзнателни същества, а не да ги използваме като инструмент за собствена прослава. Само когато отстраняваме нашите привързаности и се координираме добре, нещата, които правим действително ще носят по-голяма енергия.

Помня, че един път практикуващ с голям технически опит направи филм за нашето изпълнение. Друг практикуващ не познаваше този практикуващ и каза, че макар видеото да е направено изящно и красиво, той видял привързаностите на практикуващия към самохвалството на собствените му технически умения и това, че човекът е пренебрегнат, показвайки вътрешното значение на изпълнението.

Думите му ме удариха дълбоко, доколкото аз сам изпитвах подобно нещо. Един път практикуваща направи филм, който не беше на добро техническо ниво, но съдържанието беше много чисто. Напътствайки ни, Учителят ни каза веднъж – тук не цитирам точно неговите думи – че обикновените хора имат много зрели умения, но вървят по неправилен път и че макар много от уменията на нашите практикуващи да не са достатъчно добри и да се нуждаят от усъвършенстване, ние вървим по правилен път.

Нещата, които създават обикновените хора, често са пълни с карма, докато направеното от Дафа учениците носи енергия и има положителна роля за светските хора. По-късно тази практикуваща бързо усъвършенства уменията си.

Моето разбиране е, че в старата вселена има егоизъм, пропиващ я от върха от края, докато новата вселена е самоотвержена и алтруистична. Много неща, които правят обикновените хора, произтичат от егоизма. Те се съсредоточават само върху своите умения, а не върху изчистване на поведението си, движено от корупция и разпад. Те нямат сърцето за самоусъвършенстване или сърце за почитане на Боговете, затова тяхната работа не може да достигне изящното и величествено качество на работата на династията Тан. Но, когато практикуващите отстраняват привързаностите към егоизъм и се опитват да покажат красотата на Дафа, те действително могат да достигнат ефекта на спасяване на живите същества. Ако в процеса на стремеж към професионализъм на нашите медии и музикални групи пренебрегнем елементите на усъвършенстване и се привързваме към слава, която може да ни донесе високо ниво професионализъм, с какво нашата работа ще се различава от работата на обикновените хора? Точно както казва Учителят в „Преподаване на Фа на срещата с ученици от Азиатско-Тихоокеански регион, 2004 г.”:

„Колкото повече отделяш внимание на себе си, колкото повече носиш своето „аз”, толкова по-малко Могъща Добродетел имаш и в изпълнението на делата няма да е лесно да постигнеш успех, няма да е лесно да ги изпълняваш добре. Тъй като Дафа делата трябва да бъдат най-свещените, колкото по-малко носиш представата за своето „аз”, колкото по-малко са факторите на твоето „аз”, толкова по-добре ще правиш каквото и да е, толкова по-лесно ще постигнеш успех.”

По http://ru.clearharmony.net/articles/200611/3563.html