Скъпи Учителю, скъпи съпрактикуващи,
Въпреки че практикувам от 1998, не съм вземал участие на пълен работен ден в нито един от проектите на нашата медия. Питали са ме през годините на няколко пъти дали искам да се присъединя, но аз бях зает да движа своя собствен бизнес и мислех, че нямам време да се занимавам на пълен ден. Също така, що се отнася до нашата медия, гледах песимистично на шансовете да успеем и да изпълним желанието на Учителя. Виждах само пречките пред нас. Докато бях зает да си мисля, че е невъзможно, моите съпрактикуващи тихо жертваха всичко, което имаха, за да изпълнят желаннието на Учителя, работейки неуморно ден и нощ. Както и да е, по това време имах прекалено много човешки наклонности, за да виждам ясно.
Това лято се запознах с ръководителя на нашата медийна група за Европа. Странното е, че след тази среща, когато той обясни как нашите практикуващи в една европейска държава са успели да започнат да ръководят медията на пълен ден като професионална компания, моите песимистични мисли изцяло се изпариха. Точно преди срещата ми се струваше невъзможно да успея да ръководя медията успешно в своята държава, но сега не само ми се струваше възможно, но и съвсем постижимо. Благодаря ти, Учителю, че ми отвори очите! Беше наистина магическо да изпитам тази промяна на съзнанието, стана мигновено.
Всичко, което правим, трябва да се основава на Фа и аз вярвам, че трябва да установим култивационна среда като тази в Китай преди преследването: имам предвид ежедневни групови упражнения и групово изучаване на Фа. Тъй като успехът ни с медиата е директно обвързан с повишаването на култивационните нива и изоставянето на привързаности.
Тъй като съм живял главно в малки градове, през годините никога не съм имал възможност да участвам в групови упражнения и да имам групова среда за изучаване всеки ден. Въпреки това, тъй като преди няколко седмици започнахме да работим на пълен ден с петима практикуващи в нашия нов офис, направихме своята култивационна среда основен приоритет. Започваме в 7:30 сътринта с изпращане на праведни мисли, а след това изучаване на Фа за един час. След това използваме възможността да се присъединим към съпрактикуващи на главния туристически обект, откъдето минават стотици континентални китайци всеки ден. Там практикуваме два часа. Обстановката е свята - спасяването на съзнателни същества. Всички практикуващи си сътрудничат, изоставят себе си и поставят спасението на всички съзнателни същества като най-висок приоритет. Китайските практикуващи раздават материали за разясняване на истината и убеждават хората да се откажат от трите комунистически организации, а западните практикуващи правят упражненията.
Това имаше много добър ефект. Потопени в мощното поле на Фалун Дафа чуваме как много китайци казват на висок глас „Фалун Дафа Хао”. Чувствам, че някои от преминаващите китайци са настоящи или бивши практикуващи. Китайските туристи идват най-вече през лятото, така че скоро няма да имаме тази възможност. Опитваме се да извлечем най-доброто от нея, докато можем.
Повишаването в нивата в тази среда е също така много бързо. За първи път мога наистина да усетя, че ежедневно повишавам нивото си. Това става, когато привързаност се изяви в мислите ми или когато работя заедно с други практикуващи и успея веднага да погледна в себе си и да се освободя. Средата, която сме установили, играе основна роля за този процес.
Вече няколко месеца минаха от онази първа среща и ние все още не сме работили по съдържание, а само започнахме да работим с продажби в различни проекти и сме доста успешни. Всичко се движи толкова бързо. Бих казал, че стана много очевидно, че всеки пробив идва след като се освободиш от привързаности.
Например един друг практикуващ, зает с продажбите, и аз споделихме разбирания относно фанатизма, докато се връщахме обратно в офиса след упражненията и усетихме, че наистина сме се освободили от нещо. Точно след това той получи обаждане с първата ни голяма продажба. Благодаря ти, Учителю.
Отказвам се от фанатизма, защото сега мога ясно да видя, че нашият Учител всъщност е подредил всичко в други измерения, така че не трябва да се съсредоточавам върху резултата и да се привързвам. Трябва само да се съсредоточа върху изпълнението на задачата всеки ден и да гледам навътре, за да изследвам себе си, за да могат да се изпълнят подредбите.
Този фанатизъм е всъщност много егоистичен, появява се, защото съм толкова привързан към себе си и към това, което искам да правя, да става на моето. Усещам, че носи много страх, страх дали съм достатъчно добър, страх да не изгубя уважение, страх да не изгубя печалба, страх от провал и така нататък.
Култивационната среда, която установихме, е всъщнос ключът за оставяне на тези страхове и на егоизма. Сега усещам, че трябва само да се потопя в тази среда и мога да се отказвам от привързаности всеки ден, защото тази среда всъщност ми дава възможност да гледам навътре, когато срещна проблеми или когато сърцето ми е докоснато. Ето защо мисля, че култивационната среда е основното, защото ми позволява винаги да гледам навътре.
Аз съм предприемач и за съжаление съм свикнал да манипулирам хората, за да изпълня това, което искам да постигна. Можете да предположите дали това работи в среда на практикуващи. В никакъв случай, определено не. Това е една основна привързаност, която постепенно избледнява, откакто моите съпрактикуващи ми я посочиха наскоро.
Друг практикуващ, когато видя, че се притеснявам, когато някои неща не се получаваха, както ми се искаше, ми обърна внимание, че може би страхът е това, което ме бута напред. Отначало не повярвах, но скоро след това, когато внимателно го обмислих, осъзнах, че е истина и успях да се занимая с този въпрос.
Преди, без тази среда, често пропусках Шиншин изпитания в ежедневието си, виждах ги само като проблеми, които да избягвам, както в примера по-горе. Но сега наистина ги оценям и гледам навътре, знаейки, че това са възможности да се подобря.
Сега, вместо да търся грешките в другите, намирам грешки в себе си. И бавно започвам да виждам само положителната страна на моите съпрактикуващи. Сега разбирам, че когато виждам негативните страни на съпрактикуващите, всъщност виждам своите собствени пропуски, но когато виждам положителните страни на практикуващите, тогава виждам наистина тях. Така че започнах да ценя моито съпрактикуващи повече от всякога. Също така разбрах, че когато мисля, че другите грешат, използвам себе си за критерий кое е добро и кое лошо, вместо да използвам Фа като критерий.
Виждайки своето подобрение, усещам, че нашата медия всъщност не е само за спасяване на съзнателни същества, но също и канал за нас да имаме култивационна среда, така че да можем да успяваме в своето усъвършенстване.
Разбирам, че когато видим нещо, което трябва да се направи, можем да го направим тихо и да допълним. Въпреки това мислех, че това се отнася само за дребни практически неща. Сега разбирам, че това е така и в по-голям план. Всъщност трябваше да съм се присъединил към медията преди много време. Преди често се чудех: как така този или онзи практикуващ, който е добър в това или онова, не се включва в медията? Сега разбирам, че и аз съм един от тези и това, че не сме се присъединили преди, вероятно е причината да не се е получавало достатъчно добре. Докато другите тихичко са допълвали, аз съм гледал отстрани. Радвам се, че сега промених това. Едновременно с това мога да кажа, че никога не съм бил щастлив на никоя работа, която съм имал, сега обаче е различно. Аз съм много щастлив и късметлия. Никога не съм мислел, че животът може да е толкова прекрасен.
Благодаря ти, Учителю, благодаря ви, съпрактикуващи.
(Представено на Фалун Дафа конференцията за споделяне на опит от самоусъвършенстването във Виена, Австрия, на 20-ти септември 2015 г.)
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.