Преследването в Сърбия усили вярата ми

Уважаеми Учителю Ли Хонгджъ!
уважаеми съпрактикуващи,

Това е моето първо есе относно опита ми като Фалун Дафа практикуващ.
По професия съм журналист и винаги съм притежавала страстта и таланта за писане, но Дафа е нещо толкова необикновено, свещено и необятно, че до този момент не съм се чувствала достатъчно уверена, за да напиша нещо свързано с моето самоусъвършенстване. В момента, правейки го, се чувствам смела и обнадеждена. Чувствам се свободна и същевременно силна.

Израснала съм в комунистическа държава, в абсолютно атеистично семейство. Боговете за мен бяха само нещо в съзнанието на хората, нещо като психично заболяване.

Първата книга, свързана с Богове, която прочетох се казваше „Сидхарта“, написана от немски автор. Разказваше историята за Буда Шакямуни от една много „западна гледна точка“. Направи ми толкова силно впечатление, че си помислих: „E добре, може би боговете наистина съществуват.“ Но наистина не се задълбочих толкова много относно това, понеже имаше други неща, които тогава се случваха в живота ми. Изтърпявах много страдания, чувствах се толкова нещастна със съдбата си. През цялото време си мислех за самоубийство, тази мисъл ме караше да се чувствам свободна. Докато не достигнах до този момент, когато изглеждаше неизбежно това да се случи. Беше през август 1999 година. И тогава в мен проговори вътрешен глас: „Не можеш да отнемеш нещо, което не си създал!“ Бях някак си абсолютно сигурна, че самоубийството няма да прекрати болката ми, която толкова силно исках да спра. И че трябва да потърся спасение някъде другаде.

Така просто реших да започна търся добрите неща в живота, вместо да се концентрирам върху негативните. Въпреки всичко трудностите продължаваха, но като че ли успявах да ги приемам по-леко. Така беше много по-добре, но все още много трудно. По това време се запознах с момиче, чието хоби беше да създава анаграми от имената на хората. Тя реши да направи това и с моето име. Отне й около месец и беше изключително горда с резултата: „Каляват лотоси с окови“. Бях ужасена. Окови?! Защо окови! Не си мислех за лотосите, а само за тази липса на свобода, която все още продължаваше в живота ми.

Животът си вървеше. С мен се случваха различни неща. Повечето от тях ме правеха по-силна и по-силна. Но все още се страхувах от моите окови. Исках просто да изчезнат, но те не изчезваха.
И ето че през 2008 срещнах Дафа практикуваща, която ми разказа за Фалун Гонг. След няколко месеца присъствах на официална демонстрация на упражненията в една културна институция в София. Като дете съм практикувала йога няколко години, но само като спорт, защото книгата, която имах, беше от комунистическото време в България, когато духовните практики не бяха насърчавани. Така че знаех как да седна в позицията двоен лотус и можех да направя някои наистина трудни упражнения, но не знаех нищо за усъвършенстване на съзнанието.

Въпреки това, когато направих упражненията на Фалун Дафа в тази демонстрация, опитът ми беше незабравим. Нещо изключително силно влезе в тялото ми. Когато се прибрах, четох в интернет за преследването на практикуващите. Бях наистина шокирана, особено заради отнемането на органите. Но продължих с упражненията едва година след тази първа демонстрация. И все още бях много далече от разбирането на книгата и принципите на Дафа. Те бяха като фантазия. Съгласявах се с много от нещата, но повечето от тях ми бяха абсолютно неразбираеми. И невероятни.

И тогава се случи нещо, което беше като повратна точка за мен. Българските Фалун Дафа практикуващи имаха посещение от европейски практикуващи ветерани. След първия ден, когато бяхме заедно, аз бях толкова ядосана и разочарована, чаках настъпването на следващия ден в готовност за борба. И така следващият ден дойде и нямаше за какво да се боря и никой, срещу когото да се боря. Чувствах се толкова глупаво, но и щастливо. Неадекватна и свободна едновременно. Като получила добър урок от някой толкова по-високо от мен. Като че ли започвах да разбирам силата на Дафа. Истинската, магическа, състрадателна сила, която прави нещата да се случат без да се борим, единствено чрез доброта и търпение.

Когато за първи път прочетох за принципите в „Джуан Фалун“, търпението беше наистина най-трудно за разбиране (и понякога продължава да бъде). И с добротата беше трудно. И трябва да си призная, че наистина имах нужда от повече време, за да разбера Девета лекция, където Учителят говори за „сърце за велико търпение”. Все още е много трудно за мен да действам в съответствие с това в ежедневния ми живот. Бях като поразена от добродетелните и търпеливи сърца, на чийто действие имах възможност да бъда свидетел при ветераните практикуващи от Европа. Това промени мисленето ми из основи. Вече имах нещо пред себе си, което трябваше да постигна: да достигна това ниво на доброта и търпение, които преживях. Имах дълъг път, по който да вървя.
През декември 2014 г. се случи нещо още по-впечатляващо. Трябва да си призная нещо: понякога преследването ми е звучало толкова въображаемо, защото никога не съм го виждала, не познавам никого, който го е преживял и тъй като е толкова жестоко и безжалостно, моето съзнание в действителност не може да го възприеме като реалност.

Така че когато реших да се присъединя към мирната демонстрация през декември 2014 в Белград на икономическата среща с участието на високопоставени китайски политици, това беше като дълг, който имах към Дафа. И въобще не ми е минавало през ума, че може да бъде опасно. Засмях се, когато моите близки ме предупредиха да бъда внимателна. Бях малко развълнувана, когато в колата деветимата практикуващи обсъждахме какво ще отговорим в случай, че на границата ни запитат за целта на нашия престой.

Това, което се случи после беше точно като прочетеното във всички статии за преследването: бяхме отвлечени от служители на сръбската полиция директно от хостела, където трябваше да отседнем, не ни позволиха да се обадим на никого, не ни беше казано какво лошо сме направили. Не мисля, че и самите полицейски служители бяха наясно. Казали са им, че сме опасни престъпници и против Китай. Така ние използвахме шанса си за разясняване на истината. Разказахме им всичко за злите деяния на порочната партия, за преследването на невинни хора заради вярата им. Хубавото беше, че когато говорехме бавно на български език, сърбите можеха да разберат какво им казваме. Така ние говорихме за това с всички в лагера и всички заедно изпращахме праведни мисли. На следващия ден в лагера доведоха и две китайски практикуващи, които сега живеят в Европа. Беше ни позволено да прекарваме време заедно, така че всички четяхме заедно и аз успявах да забравя всички страхове, всичко неизвестно; имах чувството, че това време ни е дадено да разясняваме истината и всъщност е уникална възможност да го използваме, за да се самоусъвършенстваме заедно, да изучаваме Фа заедно и да правим упражнения.

Във вторник вечерта (втория ни ден в центъра за задържане) пристигна нощната смяна на лагера и полицейските служители започнаха да се държат грубо с нас. Ние четяхме и те ни накараха да оставим вратата на стаята отворена, така че да ни чуват; бяха много шумни и пушеха през цялото време, което ни притесняваше. Един от тях дойде веднъж, за да ни провери какво правим. И след това отново. Той се държеше грубо, но моята първа мисъл не беше за това. Аз си казах: „Това негово идване не е случайно. Tой е дошъл, за да послуша Дафа.“ Така че аз отидох при охраната и поговорих с тях, обясних им защо бяхме там и какво се случва в Китай с хора като нас. Разказах им също за принципите на Дафа и видях светлина в очите им. След това можехме да затворим вратата и да продължим да четем, без да бъдем притеснявани.

Това, което се случи в Сърбия направи вярата ми в Дафа по-силна. Разбрах, че нещата изглеждат по следния начин: когато постъпваш като човешко същество, преследването е по-сурово, отколкото когато мислиш за себе си като за Дафа практикуващ. Опознах съпрактикуващите по-добре. Можех да видя как праведните мисли на практикуващите успяха да обърнат развоя на събитията. Мисля, че направихме най-доброто за разясняване на истината относно преследването в тези три дни от задържането, заедно с практикуващите в България, които, заедно с европейските практикуващи, действаха като едно тяло за разясняване на истината. И това беше едно от нещата, които запомних от срещата си с европейските ветерани съпрактикуващи в София: това, че ние трябва да бъдем единни, да изпълним нашата част, давайки най-доброто от себе си и да бъдем в хармония с останалите колкото е възможно повече; и когато има конфликти, да ги омекотим със състрадателно сърце.

Учителят Ли говори много за нашите пътища. И колкото повече се самоусъвършенствам, толкова повече разбирам култивацията си като едно пътешествие. Едно изминато разстояние, приближаващо ме до моята истинска същност, където лотусите са вече калени и всякакви вериги са ненужни.

Благодаря за това пътуване на нашия милосърден Учител, благодаря за възможността да споделя опита си сред всички Вас, Дафа практикуващи.

Написаното е само моето относително разбиране. Моля посочете, ако зебелжите нещо неподходящо.

Благодаря Ви, Учителю Ли.
Благодаря ви, съпрактикуващи.