Опит от „Райд Ту Фрийдъм“

Поздрави, Учителю Ли и съпрактикуващи.

Казвам се Иржи Хлебничек и съм практикуващ от Чехия. Практикувам Фалун Гонг от 2 години, след около година и половина от началото на практикуването ми започнах да съдействам за проекти като „Епохални Времена”, „Шен Юн” и да вземам участие в разясняване на истината на Хон Фа събития на няколко места с други практикуващи. Беше много напрегнато време за мен и се наложи да мина през много проблеми, откакто започнах. Искам да споделя с вас опит от това лято за новия проект „Райд Ту Фрийдъм“, от който успях да бъда част.

Този проект ме заинтересува още от първия път, когато чух за него, защото като по-млад се състезавах с планински колела. Мислех си обаче, че съм прекалено стар за този проект, така че нямах намерение да излизам на пътя. По-късно обаче координаторът Кийт ми предложи място в екипа заради опита ми в колоезденето и техническите ми умения с колелата, така че бях много щастлив – тогава разбрах наредбата, която Учителят беше направил за мен, за моето по-ранно хоби и разясняването на истината.

Относно „Райд Ту Фрийдъм“

В проекта карахме колела през цяла Америка от Лос Анджелис до Вашингтон над 4500 км. Основните участници бяха млади практикуващи на средна възраст около 16 години и те също създадоха формата на проекта чрез свои собствени идеи, координация и съдействие. На хората се разясняваше истината за децата, останали сираци само защото техните родители са били убити заради вярата си във Фалун Гонг, така че проектът беше наречен още „деца за деца”.

Участваха 26 колоездача от 14 държави от, като имаше и деца от Китай, чиито семейства имат личен опит с преследването, така че те можеха да споделят своите собствени истории с хората и медиите, които срещахме по пътя. Целта беше да се разясни истината на хората по най-естествения начин, така че имахме флаери не само с информация за преследването, но също и с профили на колоездачите и на електронни страници, така че хората можеха да видят мотивацията на всеки колоездач да тръгне на тази мисия, както и защо практикува Фалун Гонг.

Докато пътувахме ни хрумна и идеята да се свържем също с организации, които се занимават с различни социални проблеми и да ги изслушаме, което се оказа силна страна на проекта, защото те приемаха повече истината за преследването, докато бяхме отворени и състрадателни към тях. Цел на проекта беше и да се създадат дългосрочни отношения с хората за по-нататъшно съдействие.

Ние разяснявахме истината направо на хилядите хора, които срещахме по пътя, имаше интервюта с местни медийни компании, но също и с кореспонденти на главни американски телевизионни станции като ЕнБиСи, СиБиЕс, ЕйБиСи. Колоездачите бяха канени също в телевизионни дискусионни програми и така истината за преследването стигна до стотици хиляди хора. Щатските власти и представители на посетените градове също бяха информирани за зверствата в Китай. Кметове и политици изпращаха писма в наша подкрепа. В щата Илиноис няколко народни избраници дори изказали подкрепата си за „Райд Ту Фрийдъм“ по време на непрегнати дебати за бюджета на щата; всички ръкопляскали и изразявали одобрение, когато един от местните сенатори им разказал за „Райд Ту Фрийдъм“ – било е много силен момент. Самият аз получих чудесни отзиви от своите близки и познати относно участието ми в този проект, така че мога да разяснявам повече истината за преследването на Фалун Гонг. Получих силна подкрепа от управата на града, където живея и също така имах срещи с представители на Чешкото посолство и на посолството на Обединените Нации в САЩ.

Толкова много неща се случваха всеки ден, че ми е трудно да ги разбера сега, когато погледна назад. В края на нашето пътуване бяхме поканени в Планината на двучасова обиколка на това магическо място, което беше голямо събитие за всички нас. По-късно същия ден можахме да видим как работят Епохални Времена и Телевизия НТД.

В процес

Целият проект беше много сложен заради култивационни проблеми, но може да се обобщи главно с проблеми относно страха, вярата и работата в екип.

Около три седмици преди старта на проекта ситуацията беше много трудна, защото нищо не следваше първоначалния план, така че имаше проблеми, свързани с хора, които трябваше да са част от проекта, както и с планувани източници на пари, които отпаднаха. Така че на повърхността можеше да си помислиш, че е невъзможно да успеем. На интернет конференцията имаше предложение от главния координатор да отложим дейностите за следващата година, но всички колоездачи казаха, че трябва да тръгнем тази година, така че главният координатор го прие, тъй като имаше силна вяра в екипа и че Учителят е наредил пътя, макар да скачахме в пълната неизвестност.

По първоначален план се предполагаше, че всички разходи, включително и самолетния билет, ще бъдат поети, така че много важен момент за мен беше да реша да намеря пари и да си купя билет сам, като по този начин изразявах истинското си желание да отида на „Райд Ту Фрийдъм“, както и че съм убеден в проекта и също се уверих, че съм спестил пари за неща, от които ще имаме нужда за карането си.

Що се отнася до организацията на проекта от страна на координатора, той реши един проблем с командния автобус, когато един практикуващ от проекта каза, че има някакъв счупен автобус в градината си. Той беше поправен с малко забавяне и затова тримата практикуващи тръгнаха с него през цял САЩ до западното крайбрежие в Лос Анжелис (Ел Ей), където беше началната точка на пътуването ни. Оригиналното име на автобуса беше „Вяра“ и то олицетворяваше проекта ни, защото вярата беше единственото гориво от наша страна, което да задвижи проекта. Докато караха през целите САЩ с автобуса, те вземаха колелата на някой екип в трудни условия. Междувременно един практикуващ от различна държава ни даде голяма сума пари, за да можем за вземем 2 буса за колоездачите – парите обаче стигаха само за ¾ от пътуването.

След като пристигнаха в Ел Ей, за мен беше много страшно да гледам как децата карат колелата си за първи път, за да ги изпробват. Беше очевидно, че някои от тях не са запознати с колелото, а и освен това не е лесно да се справиш с пистово колело, сравнено с обикновен велосипед. Цялата ситуация изглеждаше много неорганизирана, когато някои се блъскаха в стени или един в друг. След известно време на пътя те бързо научиха основните неща и можех да съм по-спокоен и повярвах, че ще се справим.

Проблемът къде да се сложат всички колела беше разрешен с неизползвано ремарке на един практикуващ, чиято къща използвахме за нощуване преди началото на проекта, а всички чанти и провизии бяха закрепени отзад и по покривите на бусовете, но това не беше удачно решение заради времето и настройките на превозните средства. За щастие обаче всички неща се задвижиха след старта ни, тъй като получавахме дарения и в Лас Вегас успяхме да наемем още един бус за чантите и провизиите, както и да купим палатки, които не бяхме купили преди това заради липсата на средства, така че беше възможно да спим под открито небе в къмпинги. Що се отнася до материалните неща, беше въпрос на вяра: когато имахме силна вяра в мисията си и вярвахме, че нещата
ще се случат. неясните ситуации се разрешаваха без страх. По-късно имахме средства дори да можем да спим и в хотели.

Условията ни бяха много различни всеки ден. Един ден ядяхме само тортийа с яйца в някакъв къмпинг в пустинята, без каквото и да е вода да се изкъпем, а друг ден бяхме в луксозен хотел с много богата закуска. На следващ ден в малка къща на практикуващ, едва успявахме да си намерим свободно място на пода, а в друг дом бяхме в голямо имение с кетъринг от ресторант. Условията бяха много разнообразни, но ние трябваше да приемаме ситуацията каквато е и всички бяха съгласни с това. Беше отличен тест за отказване от привързаности към комфорт и храна, защото не се знаеше какви ще са условията на следващия ден. Трябва да спомена отношението на практикуващите на всяко място, където отидехме, защото те ни помагаха всеки път на много високо ниво и беше очевидно, че влагат цялото си сърце и че са много доволни да участват в проекта.

На много пъти имахме много проблеми, но Учителят беше наредил винаги да има хора със средства или умения, които да ни помогнат в тези трудни ситуации, така че ние винаги им разяснявахме истината, защото имахме разбирането, че тези сутации се случват също, защото тези хора искат да получат тази информация, така че ние бяхме щастливи заради тях.

Конфликти

Разногласията между хората ни следваха в разнообразни ситуации по време на пътуването и някои спорове бяха доста напрегнати. Но от друга страна имам разбиране, че това е просто проява на проблем в екипа, така че след като разрешавахме проблема, като оставим на страна емоциите и се вгледаме навътре, нещата продължаваха напред и се подобряваха. Основен аспект беше отношението на целия екип, така че, когато бяхме единни, сериозните проблеми се решаваха като по чудо само за миг. Най-вече децата имаха състрадание към другите и си помагаха в трудни ситуации. Като цяло се справяхме добре с много ситуации, но не и с някои, както когато един родител и дъщеря му си тръгнаха точно преди края на проекта след спор с друг възрастен. В началото имах вътрешен проблем с някои хора, но го реших в себе си, когато разпознах привързаностите, ала не успях напълно да приема онези хора, които напускаха, а това можеше да създаде също и разединение в екипа и проблеми. Емоциите между членове на семейството също бяха един от основните проблеми в проекта, който се превърна в пролука за намеси и ми показа колко е важно да се самоусъвършенстваш в тази насока, когато се обадих на семейството си в Чехия и се почувствах наистина емоционално нестабилен и трогнат.

Имам също и разбирането, че проблемите бяха причинени от това, че Дафа нещата не се правеха на 100% и това можеше да създаде пролуки, заради което някои сутации ескалираха в крайности.

Нямаше лесна ситуация за младите координатори, които трябваше да се научат да ръководят другите колоездачи, за да могат добре да балансират ролите си. Беше очевидно, че методите на натиск и заповеди не бяха успешни и водеха до обратен ефект. Единственото нещо, което наистина даваше резултат, беше да се действа със състрадание и първо да се мисли за другия.

Моето разбиране след „Райд Ту Фрийдъм“

Много съм доволен, че имах възможността да съм част от този проект, защото „Райд Ту Фрийдъм“ се превърна в нова и много силна концепция за разясняване на истината; идеята млади хора от различни континенти да карат заедно колела на дълго разстояние, за да спрат нарушаването на човешките права се приема по цял свят и освен това е много привлекателна за медийните канали. Разбрах, че Фа-коригирането е във фаза, когато Дафа се внедрява дълбоко в основната маса на обществото. Разбрах също и че не съществуват ограничения за това какво е възможно и основният фактор е дали съзнанието е способно да го понесе, като това, разбира се, е свързано със съответното състояние на самоусъвършенстване. Имам също и разбирането, че е добре да си поставям високи стандарти за проекти и да не се страхувам, че няма да мога да се справя, защото Учителят е подредил усъвършенстването по начин да успея да постигна тези цели. Проектът в САЩ отвори нова врата, заради което „Райд Ту Фрийдъм“ е в ход и за Европа и се опитваме да го поставим на още по-високо ниво, следвайки примера на „Шен Юн”.

С „Райд Ту Фрийдъм” и неговото огромно влияние върху толкова много хора и нации осъзнах значението на новото Луню на своето ниво:

„Когато хората покажат подобаващното уважение и преклонение към проявлението на Дафа в този свят, те, тяхната раса или тяхната нация ще се радват на благословии, чест и слава.“

Изпитах от собствен опит, че сам практикуващият има ограничена сила и основен фактор е работата в екип; тогава могат да се случват чудеса, ако се работи добре според принципите Джън-Шан-Жен, когато цялата система работи заедно. Имаше много нации, включени в проекта, но когато хората се обединяваха от принципите на Дафа, нямаше повлияване от манталитет, основан на различията в културните среди.

Мога да усетя, че сега съзнанието ми е много по-отворено и че съм се освободил от много страхове, както и че вярата ми в Дафа и Учителя силно се е увеличила. Сега осъзнавам отговорността много повече, тъй като в проекта бях на длъжност, където качеството на работата ми беше от основно значение за безопасността на другите млади практикуващи.

Преди проекта имах много слаб имунитет, но го повиших значително в началото на проекта, защото минах през много шиншин тестове и така получих разбиране, че нестабилното и слабо усъвършенстване означава също и слаб имунитет. Това ми бе показано чрез гайките на колелата, които бяха много развити в началото и трябваше постоянно да ги стягам и осъзнах, че тази ситуация се опитва да ми покаже, че трябва да стегна своето усъвършенстване, след което проблемът изчезна.

Това беше страхотна възможност младите хора да получат шанс по толкова много начини да създадат свой собствен проект, да си сътрудничат по него и да го представят, което води до по-добра комуникация с големи групи хора и медии; те станаха по-независими от родителите си и по-самоуверени.

Главният координатор на проекта каза, че също така групи от практикуващи са започнали да работят заедно, въпреки че преди са имали някакви пречки помежду си, така че аз вярвам, че американските практикуващи са станали по-единно тяло, след като са успели да работят по един общ проект.

Накрая бих искал да благодаря на всички, които подкрепиха „Райд Ту Фрийдъм” физически или с праведни мисли, което също доведе до успеха му. Благодаря на нашия Учител, както и на всяко същество, което беше до нас и ни предпазваше.

Споделянето е на настоящото ми ниво, моля посочете ми, ако има нещо неправилно.

(Представено на Фалун Дафа конференцията за споделяне на опит от самоусъвършенстването във Виена, Австрия, на 20-ти септември 2015 г.)