Опит в самоусъвършенстването

Многоуважаеми Учителю!
Скъпи съпрактикуващи,

Започнах да практикувам Фалун дафа през 2008, но винаги казвам, че съм започнала истинското си самоусъвършенстване през 2010, правейки трите неща.

Преди всичко искам да споделя, че макар наистина да исках да завърша споделянето си за Европейската Фа Конференция преди крайния срок, различни страхове ме дърпаха назад и закъснях твърде много. Един ден пишех на приятел практикуващ колко ценно би било, ако той напише споделяне за преподаването на упражненията, защото на мен много ми помогна да съм там и да го слушам. Той ми отговори, че да, сигурно би било добре, но многобройни страхове го спират, например че не е достатъчно добър, че може би някой ще го критикува, това бяха точно същите страхове, които аз имах. Но беше интересно, те бяха така скрити, че осъзнах, че са в мен чак след два часа. Постоянно мислех как бих могла да му отговоря, но не можех да му дам отговор, докато не разбрах, че това са същите привързаности, които трябваше да изоставя самата аз.

Тези редове от Учителя се появиха в съзнанието ми: „В повечето случаи кармата се преобразува чрез шиншин конфликти един с друг и точно там тя се проявява. Когато някой е в конфликт, сблъсъците ви един с друг надминават дори физическата болка. Бих казал, че физическата болка е най-лесното нещо за понасяне и устояване, тъй като може да се превъзмогне като стиснеш здраво зъби. Когато между вас се надигне конфликт, най-трудно е да контролирате мисленето си. (Джуан Фалун, Лекция 4, Преобразуване на кармата).

Тогава една мисъл се появи в съзнанието ми, че да, все още е възможно да подам споделяне на опит за Фа Конференцията, нямаше да се откажа. Няколко часа след тази мисъл пристигна писмо от Европейското координационно тяло, че са удължили крайния срок... Не вярвах на очите си. Беше като знак от Учителя. И си казах, че ако е възможно, ще го направя... така че започнах да пиша.

1. Майка ми напусна Земята

На 2 август 2014, по време на обедните праведни мисли получих обаждане, беше като гръм от ясно небе. Майка ми ни беше напуснала. Не знаех, че съществува такава болка. Преди си мислех, че съм преживяла много. Още повече, аз съм Фалун Дафа самоусъвършенстваща се, която знае, че животът на Земята е само състояние. Тогава, за миг, всичко спря да съществува за мен. Исках да се прибера при баща ми колкото се може по-скоро, но бяхме на 2 часа път с кола. Пътувах с мои приятели практикуващи, които са също и членове на семейството ми. Почувствах, че не мога да им покажа какво изпитвах, защото нямаше да го разберат. Аз съм самоусъвършенстваща се. Трябва да приемам това леко – повтарях си го. В основата на тази история е, че в детството ми един от най-големите ми страхове беше да изгубя майка си... и ето, в този горещ летен ден, вече на 24 години, трябваше да се изправя пред него. С продължение на месеци не можех да преодолея това. През първите седмици трябваше да се възстановя бързо, защото Маршируващият Оркестър Тян Гуо щеше да идва в Унгария, което всъщност е голяма работа за нас, за моите съпрактикуващи и също за съзнателните същества в Унгария. Не исках да разочаровам своите съпрактикуващи и съзнателните същества, така че направих каквото трябваше да направя и помолих Учителя да ми помогне да преодолея това.

Бях прилежна в изучаването на Фа и стигнах до тази част на Джуан Фалун: „Тъй като ис¬тин¬с¬ки¬ят жи¬вот на чо¬век е не¬го¬ви¬ят Пър¬ви¬чен дух, тази, ко¬я¬то раж¬да ва¬шия Пър¬ви¬чен дух, е ва¬ша¬та ис¬тин¬с¬ка май¬ка. В хода на Сам¬са¬ра вие сте има¬ли май¬ки, ко¬и¬то са били чо¬веш¬ки съ¬щес¬т¬ва и не¬чо¬веш¬ки съ¬щес¬т¬ва, и те са твър¬де мно¬го, за да бъ¬дат из¬б¬ро¬е¬ни. Също е не¬из¬б¬ро¬и¬мо кол¬ко си¬но¬ве и дъ¬ще¬ри сте има¬ли през раз¬лич¬ни¬те си жи¬во¬ти. Коя е ва¬ша¬та май¬ка? Кои са ва¬ши¬ят син или ва¬ша¬та дъ¬ще¬ря? Ни¬кой не знае това, след като по¬чи¬не. Пак тряб¬ва да пла¬ти¬те това, ко¬е¬то дъл¬жи¬те на дру¬ги¬те. Чо¬веш¬ки¬те съ¬щес¬т¬ва жи¬ве¬ят в заб¬лу¬да и прос¬то не мо¬гат да се от¬ка¬жат от тези неща. Ня¬кои хора не мо¬гат да се от¬ка¬жат от сво¬и¬те си¬но¬ве и дъ¬ще¬ри и твър¬дят кол¬ко са доб¬ри, а пос¬ле те уми¬рат. Ня¬кой може да го¬во¬ри кол¬ко е доб¬ра май¬ка му, но след това тя също уми¬ра. Този чо¬век скър¬би тол¬ко¬ва мно¬го, че до края на жи¬во¬та си едва ли не иска да я пос¬лед¬ва. Защо не по¬мис¬ли¬те за това? Не са ли те тук, за да ви из¬мъч¬ват?“ (Лекция 6, Демонична намеса от собственото съзнание)

Рецитирах тази част много пъти и се опитах колкото ми е възможно да се откажа от сантименталността си. Но веднага след като приключиха събитията с Маршируващия Оркестър Тян Гуо, почувствах че мога да дам малко свобода на човешката си страна, сега можех да плача, можех да оставя сърцето си да усети болката. За съжаление това беше много човешко и ми беше доста трудно да се завърна към себе си отново. Много ми помогна да мина през процеса на новия превод на Джуан Фалун с една съпрактикуваща. Работихме по него всяка сутрин по 1,5 – 2 часа. Не мога да благодаря достатъчно на Учителя за тази подредба. За подредбата да съм принудена да изучавам Фа с голямо съсредоточение. Не само четяхме заедно, ние поправяхме превода. Така че трябваше да бъда много внимателна. Силата на Фа беше изумителна. Също и безкрайното съчуствие на съпрактикуващата, която ми помогна много да премина през този период чрез нейния собствен опит. Беше ми много приятно, че тя не ме осъждаше, не ми казваше, че не мога да се държа по един или друг начин.

Чрез изучаване на Фа всичко може да се разреши, всяко изпитание може да беде преодоляно. Може би не от първия път, може да паднем в процеса, но винаги може да се изправим. Междувременно да изгубя майка си също ми напомни за нещо важно. А именно, че времето ни е ограничено. Колкото и силно да исках да върша нещата по-добре спрямо нея, да й помагам повече... вече не можех да го правя. Не можех да завъртя колелото на времето обратно. Но все още имам възможност да се самоусъвършенствам по-добре и да правя трите неща по-добре, да спася повече съзнателни същества.

2. Да се присъединя към проекта „Райд ту Фрийдъм” (Каране към Свобода)

Втората част на споделянето ми е близко свързана с първата. По-конкретно, научихме за „Райд ту Фрийдъм” по времето, когато разбрах, че спасяването на съзнателни същества е изключително спешно, както и да се освободим от своите привързаности във всяко отношение. Когато научих повече за проекта, бях малко шокирана. Мислех, че няма да ми е лесно. Имам привързаности към много неща и и ми е много трудно, когато нямам лично пространство. Обиколката щеше да е повече от 6 седмици. Това ме плашеше, но тогава намерих този откъс от „Дафа учениците трябва да изучават Фа“:

„Те виждат нещата така, „Ако ще ме спасявате, трябва първо да достигнете моето ниво, трябва да имате това мерило за могъща добродетел преди да може да ме спасите. Без такава могъща добродетел, без да сте достигнали моя статут, как може да ме спасите?“ Така че те ще ви карат да се препъвате и падате, да страдате, както и да премахвате привързаностите си, след което, когато могъща ви добродетел бъде доказана, вече ще сте се самоусъвършенствали до това ниво и ще можете да ги спасите.“ (Преподаване на Фа на Конференцията във Вашингтон през 2011)

Тогава си помислих, че това наистина е страхотна възможност да се освободя от привързаността си към удобството и мързела. Дори не осъзнавах колко невероятна възможност е това.

Първо представихме проекта на своето семейство и приятели. Бях изненадана от реакцията им. Преди това те не се интересуваха много от усилията ни да спрем преследването. Сега с радост се присъединиха към нашата селфи-кампания: това означаваше да си правим снимки и да ги публикуваме в социалната мрежа, където пишехме текст какво подкрепяха със снимката и защо, за да разясним истината. Например: „Издържахме тези 5000 км обиколка от Лос Анджелис до Вашингтон за да повдигнем въпроса за децата, осиротели в резултат от преследването срещу Фалун Гонг. Благодаря, че ни подкрепяте!“ По този начин всички негови приятели и последователи можеха да видят публикацията.

Моето разбиране е, че това е много хубаво, защото те открито заявяват, че са на страната на Дафа. Докато се подготвях за обиколката си помислих, че дори и само заради това си заслужаваше да се присъединя. Междувременно трябваше да се освободя от много неща, привързаности към материалните неща. Обиколката започна с голям бюджет, който пресъхна в процеса. Така че се превърна в много по-голяма финансова инвестиция, отколкото първоначално си мислехме. Знаехме също, че докато сме там, ще имаме разходи, но много по-малко вероятно приходи. Времето изтичаше и се появяваха все повече трудности. Няколко практикуващи напуснаха проекта. Знаех, че не можем да се откажем, трябва устремено да продължаваме напред.

Точно преди да тръгнем от Унгария имахме възможност да участваме в 4-дневно събитие, което е едно от най-посещаваните събития там, където живеем. Никога преди не бях ходила на това събитие, така че не знаех какво да очаквам. Обикновено по времето на това събитие вали много и изглеждаше, че и сега ще е така. Целият първи ден стояхме там в дъжда и ледения вятър с другите практикуващи. На няколко пъти правихме снимка като един от нас държеше чадъра, а другият правеше снимката. Не се отказахме, не можеше да се откажем. Втория ден валя само сутринта, а на четвъртия ден дъждът започна чак след като събитието беше приключило. Направихме много снимки и разяснихме истината за преследването на Фалун Дафа за много хора. Успяхме да участваме в няколко събития с „Райд ту Фрийдъм” и всички те минаха много добре. Хората не само разбраха за преследването, но искаха активно да помогнат. И почти всеки ни каза колко невероятни са тези деца: въпреки че са само тийнейджъри, да жертват лятната си ваканция за такава благородна кауза.

3. Обиколката

По време на полета вече се притеснявах. Притеснявах се, че английският ми не е перфектен, притеснявах се как ще успея да преодолея всеки ден, колко добре ще успея да се освобождавам от привързаностите си, дали ще понасям леко трудностите. Използвах стратегията на постоянно правене на упражненията, изучаване на Фа и изпращане на праведни мисли. Когато имах свободно време, винаги правех едно от тези неща. В същото време, бавно, но не прекалено бавно, страховете ми се изправяха пред мен. Прекарахме третата вечер в пустинята. Имахме само брезент. Беше интересно усещане да се изправя пред факта, че не мога да направя нищо. Не мога да избягам оттук. Трябва да спя тук. Потях се. Страшно много се страхувах от паяци, змии и буболечки. Помислих си да отида до тоалетната, за да събера малко сили. Докато отивах натам, другите дори ме предупредиха да се огледам внимателно преди да вляза в тоалетната, просто да съм сигурна, че нищо няма да ми изскочи... Не знаех дали да плача или да се смея. Тогава намерих едно от момичетата от екипа там да се страхува да влезе през вратата. Без да се замисля, отворих вратата, проверих мястото и я пуснах вътре.

Тази ситуация ме накара да осъзная, че съм практикуваща и нещата не се случват случайно. Ние сме част от това. Не мога да позволя на страховете си да ме завладеят, защото тогава змия или нещо подобно наистина ще се появи. Фашън на Учителя е с нас; ако вярата ми в Учителя и във Фа е чиста, нищо не може да ми се случи. И по този начин мога да покажа най-доброто от себе си и да помогна на целия екип, тъй като аз също така отговарям за тях.

В „Джуан Фалун, Лекция 4, Гуандин”, нашият учител казва: „Моите фашъни знаят всичко – те знаят всичко в съзнанието ви и могат да правят всичко. Те няма да се погрижат за вас, ако не се самоусъвършенствате. Ако се самоусъвършенствате, те ще ви помагат по целия път до края.“

Това разбиране ми помогна да превъзмогна дори и най-трудните ситуации, като ми напомняше, че нищо не може да се случи.

Всяка минута от всеки ден беше осъзнат урок, ако можем безусловно да вярваме в Учителя и във Фа, ако сме способни да мислим за другите във всяка ситуация и да се освободим от привързаностите си. Мисля, че до известна степен успяхме и спасихме много същества.

Гореописаните са само настоящите ми разбирания на ограниченото ми ниво. Моля посочете ми състрадателно, ако нещо е неуместно.

Благодаря ти Учителю, благодаря ви, съпрактикуващи!

(Представено на Фалун Дафа конференцията за споделяне на опит от самоусъвършенстването във Виена, Австрия, на 20-ти септември 2015 г.)